Решение № 1122 от 11.11.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1122 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000503365 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 426 от 14.07.2023г. постановено по гр.д. № 951/22г. по описа на БлОС, ГО, е отхвърлен изцяло предявения от И. Н. Х. срещу Т. А. Т. иск с правно основание чл. 240 ЗЗД и при условията на евентуалност иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 38 741 лв, представляваща връщане на предоставен заем, а в условие на евентуалност дадено на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба 03.11.2022 г. до окончателното й плащане.

Присъдени са разноски, като И. Н. Х. е осъден да заплати на Т. А. Т. сумата 3000 лв., представляващи разноски по настоящото дело за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец И. Н. Х. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи предявените искове. Посочва, че за да не уважи предявения иск с правно основание чл.240 ЗЗД и при условията на евентуалност иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, съставът на БлОС е приел за доказано пълно и главно, че процесната сума, внесена от И. Х. по изпълнителното дело, е била предадена от ответницата на ищеца, в качеството му на нейн адвокат по изпълнителното дело. Заключил е, че не се е доказва претендираната сума да е дадена в заем от ищеца на ответницата. Кредитирал и е дал вяра единствено и само показанията на ответната страна, а не е кредитирал свидетелските показания на свидетеля на ищцовата 1 страна. Неправилно ОС - Благоевград е счел, че пълномощното, дадено му да се разпорежда точно с този недвижим имот, предмет на публичната продан, както и декларациите към него, подписани от ответницата Т., не са били основание за друг извод, а именно, че е внесъл собствени пари с вносната бележка по изпълнителното дело. Изтъква факта, че е внесъл собствени пари с вносната бележка по изпълнителното дело, които ответницата е следвало да му върне.

На второ място твърди, че ответницата сама си е внесла по сметката на ЧСИ депозита за участие в публичната продан, знаела е и е била консултирана от служителите в кантората как и по коя сметка да внесе депозита и да си оформи сама документите за участие в публичната продан. Затова изобщо не е било необходимо да търси адвокат, който да внесе останалата част от продажната цена по сметка на ЧСИ, ако самата тя е разполагала с тази сума.

Отделно от горното в хода на делото е установено по безспорен начин, че има наличие на заемно облигационно правоотношение между страните. Твърди, че не е настъпило прекратяване на облигационната връзка поради разваляне с извънсъдебно изявление на ищеца, както и че на предявеното основание - чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - искът за възстановяване на сумата от 60 960 лева с ДДС следва да бъде отхвърлен. Намира за неоснователна претенцията за лихви с оглед акцесорния й характер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна

Т. А. Т. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че й е предоставил претендираната от него сума срещу задължението й да я върне, както и че е направил това от съчувствие и съжаление, но такова доказване не е проведено. Нещо повече, от събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че изложените твърдения от ищеца освен, че не са подкрепени с каквито и да е доказателства, остават недоказани и се опровергават по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.240 ЗЗД и при условията на евентуалност иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е неоснователен, както и че процесната сума, внесена от ищеца по изпълнителното дело, му е била предадена от ответницата, в качеството на нейн адвокат по изпълнителното дело. Правилно е заключил също, че не се доказва, че претендираната от ищеца сума да е била дадена в заем. Голословни и неоснователни са твърденията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като не е кредитирал показанията на свидетеля на ищцовата страна, а кредитирал и дал вяра единствено и само на показанията на ответната страна.

Твърди, че ОС подробно е анализирал всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, включително и показанията на първия братовчед на ищеца – св.Б., както и причините, поради които не е кредитирал показанията му. Изрично е посочено, че св. Б. свидетелства за факти, които му е споделял самия ищец, на които той не е бил нито пряк очевидец, нито свидетел, а като допълнителни аргументи, за да не кредитира показанията му съдът правилно е приел, че те се опровергават по категоричен начин от представените 2 писмени договори за взети два кредита от майка й Н. Р. и от пълномощното от ответницата именно ищецът да я представлява по изп.дело. Нещо повече съдът е анализирал и обсъдил, освен представените писмени доказателства и показанията на св. Б., а също и показанията на св.Р. и А., поотделно и съвкупно. Посочил е защо дава вяра на показанията на тези свидетели. Съобразил е, че св. А. е без никаква родствена връзка с нея, а показанията му са логични и последователни, каквито са и тези на св. Р., която макар и сестра на ответницата подробно сочи фактите, на които е била очевидец, разказвайки детайли за същите, които са житейски логични в контекста на сключените писмени договори за кредит от Н. Р. – тяхна майка, включително причината да се сключат тези договори и да се търсят други начини за набавяне на цялата сума. Затова е приел за доказано, че сумата внесена от ищеца И. Х. по изп.дело, му е предадена от ответницата, в качеството му на неин адвокат, а пълномощното, дадено му да продаде имота и декларациите по чл.264 ал.1 ДОПК, подписани от ответницата Т. Т. не са основание за различен извод. Внесените от ищеца с вносната бележка по изпълнителното дело средства са били на ответницата, както и че не е имало причина тя да търси заем от него, тъй като е разполагала с необходимата й сума /въз основа на два договора за кредит с кредитополучател майка й и сума, взета на заем от колега на сестра й/.

Тъй като ищецът не доказа, че преведената с процесната бележка по сметка ЧСИ сума е била негова, правилно съдът е отхвърлил като неоснователен и предявения при условията на евентуалност иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. От представеното от ищеца пълномощно, с което ответницата го упълномощава да я представлява по изп.дело, наред с коментираните по-горе писмени и гласни доказателства, се установява, че внасянето на сумата по сметка на ЧСИ не е лишено от основание, а се касае за законово регламентирано задължение на пълномощник по дело да изпълни поети от него задължения по представителство, съдействие и защита на клиент в публичната продан. В случая не е осъществена нито хипотезата на даване на нещо без основание по смисъла на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, нито е налице разместване на блага. Няма и обедняване на ищеца за сметка на ответницата, поради което както е посочено по-горе правилно съдът е отхвърлил и този иск като неоснователен. Не на последно място посочва, че във въззивната жалба ищецът претендира сума, която значително се различава от претендираната от него сума с исковата молба. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по реда на чл.79 вр.чл.240, а в условие на евентуалност по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че с ответницата сключил договор за заем за сумата от 38 741 лв., която сума превел лично по сметка на ЧСИ Б.В., по изп.д. № 559/2016 г., след проведена публична продан, на която ответницата е била обявена за купувач на имот с идентификатор ***. След внасяне на сумата от 38 741 лв. имотът й е възложен, видно от издаденото на 06.11.2017г. от ЧСИ постановление за възлагане на недвижим имот. Поради невръщане доброволно на заетата сума, претендира осъждане на ответницата за сумата от 38 3

741 лв., като при условията на евентуалност, ако съдът счете, че помежду им няма сключен договор за заем, то претендира сумата като дадена при начална липса на основание.

Ответницата оспорва всички твърдения, като възразява, че предявените искове са погасени по давност. Сочи, че внесената от ищеца сума за участие в публичната продан са нейни лични средства, които тя му е дала в качеството на нейн пълномощник по изп.дело, за да ги внесе, което той е сторил по уговорка, предложена от самия ищец. Сумата от 38 741,60 лв. е събрана от нейни близки и роднини, като са имали и спестявания за част от необходимата сума. За целта майка й Н. Р. е сключила два договора за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ ЕАД - единият на 01.11.2017 г. за сумата от 10 000 лв., а втория - на 01.11.2017 г. за 15 000 лв., като по втория договор сумата реално я е получила на 03.11.2017 г. В този смисъл оспорва помежду им да е сключван договор за заем. Предадените му документи, които е подписала пред нотариус са по указания на ищеца, в качеството му на нейн пълномощник, заради което му е имала пълно доверие, като той не й е обяснявал какво и защо подписва. За подписаното пълномощно за разпореждане с имота и придружаващите го декларации е разбрала едва с връчване на препис от исковата молба по настоящото дело.

Оспорва записа на заповед за сумата от 30 000 лв., подписана от нея, за която ищецът е завел пред БлОС и друго дело, в което твърди, че й я е дал отново на същата дата, както в настоящото 3.11.2017 г. Изразява становище, че вземането е погасено по давност с изтичане на 5 години, считано от 3.11.2017 г. до 3.11.2022 г. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на жалбоподателят-ищец е адвокат по професия и в това му качество е бил упълномощен от ответницата, сега въззиваема страна, да я представлява по изп.д. № 559/2016г. по описа на ЧСИ Б.В.. В рамките на това изп.производство изпълнението е насочено към недвижим имот, в който са живеели ответницата и майка й, като е насрочена публична продан. За участие в тази публична продан ответницата е ангажирала адв.Х.. В тази насока на 02.11.2017 г. преди деня на внасянето на сумата Т. Т. подписва нотариално заверено пълномощно, с което упълномощава ищеца И. Х. като адвокат да я представлява, в качеството й на обявен купувач и да я защитава в обявената процедура по провеждане на публичната продан по изп. дело. В съдържанието на пълномощното тя го упълномощава и за продажба на това жилище /л.11/

Безспорно сумата от 38 741 лв. е внесена от адв.И. Н. Х. на 03.11.2016г. с вносна бележка, в която е посочено като основание: „ИД 559/2016- ПП-***“, което е № на изп.дело и идентификатора на недвижимия имот. Номерът на вносната бележка е посочен от ЧСИ в постановлението като документ, с който е довнесена необходимата сума за издаване на постановлението за възлагане /след като ответницата е внесла лично сумата от 4218 лв. задатък за участие/. Въз основа на това на 06.11.2017г. е издадено постановление за възлагане на недвижим имот от ЧСИ Б.В. по изп.д.№ 559/2016г., в полза на ответницата Т.

А. Т. след като е обявена за купувач на имот с идентификатор *** и след внасяне на сумата от 38 741 лв.

На същата дата 03.11.2017г. е издаден и запис на заповед, съгласно който тя се задължава да 4 плати сумата от 30 000 лв. на адв.Х. с падеж 13.11.2017г. След проведено заповедно производство и издадени заповед за изпълнение и изп.лист, е образувано производство с правно основание чл.422 ГПК въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 872/21г. на РС между същите страни с ищец И. Н. Х. и ответник Т. А. Т. пред ОС-Благоевград, което видно от приложената на л.26 справка е прекратено, поради заявен отказ от иска по реда на чл.233 ГПК.