Решение № 48 от 20.04.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Провадия, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20253130200151 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д. М.

Д., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Й. А. ВАК срещу Наказателно постановление № 9153/04.03.2025 г., издадено от началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при „Агенция пътна инфраструктура“, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

„а“, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС му е наложена административна санкция глоба в размер на 4000 лв..

С жалбата се моли да бъде отменено издаденото наказателно постановление като се твърди, че същото е незаконосъобразно, издадено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Моли се за присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивника, не се явява, и не се представлява. От процесуалния му представител са постъпили писмени бележки, с които поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено във връзка с издадено Тълкувателно постановление 2/08.10.2025 г. и прави искане за присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител - юрисконсулт. Оспорва жалбата и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от 1 фактическа страна следното:

На 12.02.2025 г. в 09: 24 часа, на път А2, км.387 +00 на отбивна площадка преди с.Габърница в посока гр.Провадия-гр-Девня, възивника управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси-МПС с две оси, марка „Волво“, модел ФХ с рег.*** и полуремарке с три оси с рег.№***, като в процеса на извършената проверка е било установено, че водачът извършва превоз на пшеница, видно от кантарна бележка №40000003723/12.02.2025г., без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на пътищата (разрешително), съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

При измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на процесното ППС, модел DFW-KR№118873 и ролетка №1305/18/5 (5 м) е констатирано следното:

Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 12. 945, т., при максимално допустимо натоварване на оста 11. 500 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) като превишаването е с 1. 445 т;

При измерено разстояние между осите 1. 40 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 35. 635 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24, т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) като превишаването е с 11. 635 т.

Във връзка с установеното нарушение на 12.02.2025 г. бил съставен АУАН № 0010650 от св. Е. Г., инспектор към АПИ срещу Д. М. Д. за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „А“ от ЗП във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. В съдържанието на акта въззивника вписал, че има възражения. Възражения не постъпили впоследствие по административно наказателната преписка.

Въз основа на констатациите в АУАН било издадено процесното Наказателно постановление № 9153/04.03.2025 г. от В.А. - и. д. началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“, към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ за нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал.

2, т. 1, буква „а“, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства: както от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Е. Г.., който се явява и актосъставител, така и от приложените по делото копия от разписка, свидетелство за управление на МПС, трудов договор, допълнително споразумение, заповеди, както и преписи от документи удостоверяващи 2 въвеждането в експлоатация и техническата изправност на използваната при проверката везна е доказана с удостоверение № 06.07.4603, издадена от Български институт по метрология, както и протокол за проведено обучение на 22.01.2025 г. от Либра Инженеринг ЕООД на Е. Г. Г., който е и съставител на акта за установяване на административното нарушение, както и Сертификат за съответствие DIN 50049-2. 1 за използваната ролетка и ЕС декларация за съответствие, издадена от Bayerische MaЯindustrie.

Показанията на св. Е. Г. са такива на свидетел- очевидец, който пряко и непосредствено е възприел вида на превозното средство, превозвания товар, съдържанието на предоставените документи, както и размера на превишението на товара.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намери от правна страна следното:

Не се спори по делото, че жалбоподателят е правоспособен водач, като към датата на проверката той е не е бил собственик на управляваното МПС.

В хода на съдебното следствие беше изслушан като свидетел Е. Г. Г., който потвърждава описаната в съставения АУАН фактическа обстановка. Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото. Като добросъвестни, логични и кореспондиращи с писмените и веществени доказателства, бяха ценени и показанията на св. Г..

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Водачът е могъл да провери и да се убеди, дали параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата като при установяване на превишаване на нормите, същото да бъде приведено в рамките на изискванията, които законодателят е определил. Като превозвач на товар по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредбата превишавайки нормите, посочени в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., водачът в качеството му на физическо лице по смисъла на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата, е субект на административнонаказателна отговорност.

Предвид нормата на чл. 53, ал. 1 ЗП и предвидената санкция „глоба“ в диапазона от 1000 лева до 5000 лева е определена към максималния размер – 4000 лева според степента на обществена опасност, обективираща вредните последици от извършеното нарушение. В постъпилата жалба се твърди, че не бил на лице субективният елемент от състава на нарушението, доколкото водачът е извършвал превоз без да се претегля автомобила след натоварването, съответно нямало как да знае, че управлява превозно средство, чиято максимално допустима маса на ос е претоварена. Настоящия съдебен състав не споделя това твърдение, до колкото видно от приложените доказателства по делото, водачът има сключен трудов договор на 31.01.2024 г. на длъжност шофьор на тежкотоварен 3 автомобил съответно е логично да забележи, че натоварването на осите на процесния превоз е било завишено, тъй като превишаването е с 1. 445 тона. Най-малкото е могъл да провери и да се убеди, дали параметрите на управляваното от него ППС с товар не превишават максимално допустимите норми.

По другото възражение на въззивника действително пред Върховен административен съд на РБ е образувано Тълкувателно дело № 5/2023 г. по описа на ВАС за приемане на съвместно Тълкувателно постановление от ОС на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, със следния въпрос за тълкуване:

„Нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закона за пътищата или такова по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата извършва водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно средство?“.

С Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. по тълк. д. № 5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на Върховния административен съд върховните съдии приемат, че когато едно физическо лице управлява извънгабаритно или тежко ППС, т. е. осъществява неговото фактическо управление по силата на трудов договор, сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията, управляваща пътя, на основание чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно чл. 8, ал. 2 или да заплати съответната такса в случаите на чл. 14, ал. 3 от наредбата.

След като такъв водач на ППС не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за осъществяване на движение на ППС от посочената категория, той не следва да носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата.

Противното би означавало водачът на ППС, работещ по трудов договор като водач на ППС, да носи административнонаказателна отговорност за виновното поведение на друго лице - на неговия работодател - собственик на ППС или превозвач (физическо лице или юридическо лице), който не е поискал и не е получил необходимото разрешение.

Това би противоречало на основания принцип, визиран в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), според който административнонаказателната отговорност е лична и всеки отговаря за собственото си виновно поведение.

От изложеното следва, че водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП 4 и не носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП.

Когато водачът на извънгабаритното и/или тежко ППС е и собственик на същото или извършва превоза в качеството си на лицензиран превозвач, при допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП следва да понесе административнонаказателна отговорност на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП. Действително, в разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ е предвидено съответните служби за контрол на Министерство на вътрешните работи и Агенция „Пътна инфраструктура“ да спират и извършват проверка на спрелите и навлезлите в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и да съставят актове на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица извършили визираните в същата норма нарушения.

От това не следва изводът, че на всички от така посочените лица, включително и на водача, когато не е собственик на същото или не е лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, следва да бъдат съставени актове за допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. От приложените по делото доказателства не се установява въззивникът да е собственик на посоченото пътно превозно средство или да има качеството на лицензиран превозвач, осъществяващ процесния превоз.