Решение № 4696 от 05.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4696 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20231100511195 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 10154 от 14.06.2023 г., постановено по гражданско дело № 42373 по описа за 2022 г., на Софийски районен съд, 37 състав, на основание чл. 127, ал. 2 от СК било предоставено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете С.Ц. И. на неговата майка Е. И. И. и определен режим на лични отношения с бащата Ц. И. Б., като на основание чл. 143, ал. 2 от СК последният бил осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 800 лева, считано от 04.08.2022 г., датата на депозиране на исковата молба, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, както и да плати 1 152 лева държавна такса по делото. В частта по присъдената издръжка било допуснато предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Недоволен от горепосоченото решение останал ответникът в първоинстанционното и въззивник в настоящото производство – Ц. И. Б., който обжалва същото в частта досежно размера на присъдената в полза на непълнолетния С. издръжка. В жалбата си поддържа, че решението е незаконосъобразно, неправилно 1 и немотивирано, за което излага подробни съображения, като твърди че размерът на издръжката е прекомерно висок и съдът не съобразил всички доказателства при определянето му. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго такова, с което да намали присъдената издръжка от 800 лева на 350 лева. Претендира сторените във въззивната инстанция разноски.

В хода на съдебното дирене въззивникът, лично и чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа въззивната жалба, като моли за уважаването й.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ищцата в първоинстанционното и въззивница в настоящото производство Е. И. И. е подала отговор на въззивната жалба, в който моли решението да бъде оставено в сила като правилно в обжалваната му част, за което излага подробни съображения. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски.

В хода на съдебното дирене въззиваемата страна, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа писмения си отговор и моли за отхвърляне на въззивната жалба, като счита, че решението е правилно и законосъобразно, доколкото опредЕ.та издръжка отговаря на нуждите на детето и според възможностите на лицето, което я дължи, с оглед на което моли за оставянето му в сила. Претендира сторените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на въззивника.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата, въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частите относно родителските права спрямо непълнолетния С. и местоживеенето му, както относно определения режим на лични отношения на бащата с детето, както и относно издръжката на непълнолетния от бащата до признатия размер от 350 лева месечно.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Софийският районен съд бил сезиран с искова молба от Ц. И. Б. по чл. 127 от СК за постигане на съгласие за местоживеенето, упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на непълнолетния С. Ц.ов И.. В молбата си същият посочил, че до момента, считано от фактическата раздяла между него и Е. И.

И., майка на С., заплащал на нея месечна издръжка в размер на 250 лева и не възразявал да продължи да я плаща и занапред.

2

С отговора на исковата си молба ответницата по делото Е. И. И. предявила насрещен иск по чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 143 от ГПК, с който иска осъждането на ответника да заплаща месечна издръжка на общото им дете, чрез нея като законен представител, в определен от съда размер, считано от депозиране на исковата молба в съда до навършване на пълнолетие на С. И., ведно със законна лихва за забава върху всяка дължима просрочена вноска. В отговора си същата оспорила твърденията на ищеца по първоначалния иск и посочила, че същият заплащал нередовно суми в понисък размер, като започнал да заплаща редовно издръжка на детето си преди да образува настоящото производство, а не преди пет години, както твърдял. Посочила, че ежемесечните разходи за детето били около 1200-1400 лева, които надхвърляли многократно самоопределения от него размер от 250 лева.

По делото са представени удостоверение за раждане на С. Ц.ов И., от което е видно, че същият е роден на 06.01.2007 г. с майка Е. И. и баща Ц. Б..

От приложеното удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на Ц. И.

Б. се установява, че същият има и друго дете – малолетната А.Ц. Б.а.

Към отговора на исковата молба са представени служебна бележка от 28.09.2022 г., от която се установява, че С. И. е редовен ученик в 9а клас през учебната 2022/2023 г. в Спортно училище „Ген. Владимир Стойчев“ и служебна бележка от 29.09.202 г. на СК по водна топа „ЦСКА“, видно от която същият е картотекиран в клуба.

По служебен път са постъпили електронни справки от ТД на НАП – гр. София за родителите, според които средномесечният осигурителния доход за бащата за е около 2723 лева на месец за периода от 01.04.2021 г. до 30.09.2022 г., а за майката около 711 лева на месец за същия период.

Съгласно изнесените от самите страни данни пред ДСП – Младост, съдържащи се в приетия от съда и неоспорен от страните социален доклад, Ц. Б. работи като мениджър-продажби в „Златна Панега-Цимент“ АД с брутно месечен доход от 6 000 лева, а Е. И. е застрахователен брокер в „Ай енд Д.И.Б.“ с месечна заплата от около 1000 лева и процент от застраховките.

Между страните е безспорно установено, че детето се отглежда от майката и живее с нея.

В решението си първоинстанционният съд приел, че страните са родители на детето С. И., останало при майка си след фактическата раздяла между тях. Посочил е, че Ц. И. има и друго дете, но не обсъдил това обстоятелство във връзка с въпроса за издръжката.

По отношение на издръжката съдът посочил, че нуждите на детето са обичайни за възрастта му (храна, дрехи, обувки, обучение, медицински грижи и т.н.), както и общите разходи за издръжка на домакинството, в което се отглежда. Не се 3 установявали специални здравословни и образователни потребности за него. Приел също така, че родителите са в трудоспособна възраст, не страдали от заболявания, които да ги възпрепятстват от обичайните трудови дейности. Посочил, че след като детето се отглежда изключително и само от единия родител, то другият следва да компенсира с увеличен размер на издръжка. От събраните по делото доказателства било установено, че бащата получава трудови възнаграждения няколко пъти по-високи от тези на майката и от средните трудови възнаграждения за страната. Били взети предвид и нуждите на детето – като активен спортист имало нужда от средства за енергийна храна и пътуване с отборите, в които се състезава. Така съдът определил, че необходимата месечна издръжка била в размер на 1 000 лева, като ответникът следвало да поеме част от нея равняваща се на 800 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба, а останалата част следвало да се поеме от майката. Така районният съд приел, че искът е основателен и издръжката се дължи ведно със законна лихва за забава по аргумент от чл. 146, ал. 1, изр. 2 от ГПК.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка относно наличието на родствена връзка между страните и непълнолетния С. И., размера на реализираните от родителите му доходи и местоживеенето на детето към приключване на устните състезания, като същата се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.

Така установената фактическа обстановка следва да се допълни и измени с допълнителен анализ на доказателства, касаещи нуждите на непълнолетното дете и възможностите на ответника по иска за издръжка.

На първо мястото при анализа на фактическата обстановка районният съд приел, че детето като активен спортист се нуждаело от енергийна храна и от средства за пътуване с отбора, като не е посочил кои доказателства са установили тези конкретни нужди. По отношение на това обстоятелство по делото е представена единствено служебна бележка, според която същият е картотекиран в спортен клуб по водна топка, но не са доказани нуждите му от допълнителни средства за пътуване и т.н. В писмените си бележки ищцата по иска за издръжка е навела твърдения за влизането му в мъжкия национален отбор по водна топка, което обстоятелство не се оспорва от въззивника, и увеличените разходи за пътувания в чужбина във връзка с турнири, като посочила, че федерацията не осигурявала пълно финансиране, но не сочи никакви доказателства в тази насока.

В анализа на фактическата обстановка районният съд е посочил, че Ц. Б. има и 4 друго малолетно дете, но не обсъдил относимостта на това обстоятелство при определяне размера на дължимата издръжка.

В останалата си част фактическите констатации на първоинстанционния съд съвпадат с тези на въззивния.

В настоящото производство въззивникът е представил договор за потребителски кредит с приложения, както и медицинска документация във връзка с онкологично заболяване на неговата майка, за което твърди, че е причина за сключването на договора, които съдът не обсъжда, тъй като счита, че са неотносими към настоящия спор, доколкото сключването на договор за кредит, макар и в изпълнение на нравствен дълг, не отменя, нито е основание за намаляването на безусловното задължените за издръжка на ненавършилите пълнолетни деца.

Представените към отговора на въззивната жалба 179 броя фискални бонове въззивният съд не обсъжда като неотносими към предмета на спора, поради следното:

Касовите бонове за зареждане на гориво, за закупуване на готови храни и хранителни стоки, облекло, домакински потреби (спално бельо, препарати за почистване и др.), домакинска техника (прахосмукачка,, лаптоп, мишка за лаптоп и др.), почистване, обзавеждане и т.н., не установяват конкретни нужди за непълнолетния, които следва да се покрият от заплащаната от бащата издръжка. Всеки родител следва според възможностите си да осигурява безопасна жилищна среда на детето си, да го транспортира до местата, свързани с образователни, спортни, здравни и социални ангажименти, поради това следва всички тези разходи да се поемат от родителя, който е техен купувач, а и ползвател. Приложени са и касови бележки за обмен на валута от лева в сръбски динар, от които все пак не може да се установи във връзка с какво пътуване са направени и дали имат общо с твърдените, но недоказани от страната, пътувания за турнири по водна топка.

Въззиваемата е приложила и документ, озаглавен „Договор относно безплатно спортуване“ между Спортна компания “Radnicki” и С. Ц.ов, който не може да се обсъжда като писмено доказателство, тъй като вида, в който е представен (преведен с електронно приложение), не отговаря на изискванията на чл. 185 от ГПК – същият следва да се представи на чужд език, придружен с точен превод на български, заверен от страната.

Представена комуникация по имейл между двамата родители е неотносима към спора, тъй като същият е за издръжка, а кореспонденцията им се отнася до изпълнение на режима на лични контакти на детето с баща му.