Решение № 627 от 24.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. Благоевград, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20231200500549 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на адв. Е.. Я., пълномощник на ищците по делото срещу решение № 273/02.12.2022 г., постановено по гр.д. № 805 по описа за 2021 г. на РС- Г.Д..

Жалбоподателите оспорват извода на РС, че решение №

7812А/4.4.2014 г. на ОСЗ не поражда действие, тъй като е издадено в незаконосъобразна процедура, предвид издаването му преди заповед № 48/24.10.2017 г. на кмета на Общината, с което е одобрено решение № 1, изразено в протокол от 12.12.2016 г. на комисия назначена със Заповед № 986/2016 г. на кмета на общината, с което се определя застроената част /застроена площ на сградата и прилежащия терен/ на УПИ, в които попада имота на наследниците на Г. К.. Считат, че подготвителните процедури по издаване на окончателно решение са неотносими към неговата законосъобразност, като чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ определя кога решението е окончателно, като конкретното решение на ОСЗ, на което се позовават съдържа всички реквизите на закона, за да се счете, че е окончателно. Сочат, че няма друг път да защитят правото си на собственост.

Считат, че неправилно е прието от РС, че водените с ответниците дела 1 не представляват действия на противопоставяне срещу упражняването от тях владение. От тези действия необосновано е счетено владението на ответниците за несмущавано. През периода на владение от 18.4.2018 г. до 9.7.21 г. ищците сочат, че са защитавали правото си собственост, израз на което е и настоящото дело.

Считат, че неправилно съдът е приел, че и към момента на признаване на собствеността им е била започнала приватизационната процедура, както неправилно съдът е приел, че АДС от 1994 г. е доказателство за началото на процедурата по приватизация.

Сочат, че няма мотиви за отхвърляне на иска им срещу ответника „Н.“, АД.

Изтъкват, че с Решенията на ПК № 153/13.2.92 г. и Р. № 271/12.5.1998 г. имотът им е възстановен преди открИ.е и провеждане на приватизационата процедура, поради което решението им е противопоставимо на правоприЕ.ниците на приватизираното дружество – на ответника „Е.“, ЕООД.

Молят решението да се отмени и исковете уважат.

ВъззиваЕ.ите депозират отговори за неоснователност на жалбата.

Според „Н.“ АД правилно е счетено от РС, че процедурата по издаване на решение № 7812А/4.4.14 г. е незаконосъобразна. Поддържат тезата си изложена пред РС, за незаконосъобразност на заповед № 178/4.3.2016 г. като допълнително изтъкват, че за нея не са уведомени. Позововат се на мотиви на съдебни решения по адм.дела № 426/13 г. и 4/14 г., в които е прието, че кметът няма компетенциите да издаде такава заповед. Сочат, че към заповедта няма графичен материал. Позовават се на незаконосъобразността и на заповед № 48/24.1.2017 г. Моли решението да се потвърди.

Според „Е.“ ЕООД жалбата също е неоснователна. За ищците правилно е счетено, че не притежават права на собственост. Решението на ОСЗ е нищожно респ. незаконосъобразно, тъй като е постановено при опорочена процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и не са били налице законовите предпоставки за реституция. Не е съобразено, че процесните имоти са включени в капитала на търговското дружество „П.К.“, ЕООД, съотв. в капитала на „П.К.“, ЕООД като негов правоприЕ.ник, съответно дружествата са били обект на приватизационна процедура.

Затова моли решението да се потвърди.

2

Жалбата срещу подаденото решение е допустима – подадена е от лица с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт в предвидения в закона срок. Решението на РС също е допустимо.

За преценка на доводите в жалбата, предвид събраните по делото доказателства, при съобразяване тезите на страните и закона, БлОС счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищците са наследници на Г. К..

Те предявяват искове срещу „Е.“, ЕООД и „Н.“, АД с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 108 от ЗС.

По делото страните не спорят, че имотите, на части от които ищците твърдят, че са собственици - са записани в КККР на ответниците.

Установява се от изслушаното заключение, че имоти с проектни идентификатори *** и 7395.501.91 /включващи частите, предмет на делото/, попадат/засягат позЕ.лените имоти от КККР с идентификатори ***; ***, *** и ***, което експертът е онагледил в скица, обозначена от него като приложение 4 към заключението.

Страните спорят за правото на собственост върху тези реални части.

За правото си на собственост върху тях ищците се позовават на решение № 7812А/4.4.2014 г. на ОСЗ.

С решението на ОСЗ на наследниците на Г. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1,469 дка, находяща се в строителните граници на гр. Г.Д. в м. „Т.“ – кв. 188 и 188в, имоти 4236; 330 - УПИ I-349; V-349 и имоти 3348, 3361 - УПИ IX-349;

X-349 по ПУП, одобрен с решение № 285/2009 г. на ОС-Г.Д., съгласно удостоверение № 94-00-446 и скица № 124/24.3.2014 г. по чл. 13, ал. 4 и 6 от ППЗСПЗЗ.

Ответниците се бранят с възражение срещу материалната законосъобразност на решението. Твърдят, че е нищожно, като „Е.“, ЕООД сочи като допълнителен аргумент, че не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността, тъй като са придобили имотите от дружество спрямо което към датата на решението на ОСЗ, е приключила приватизационната процедура. И двамата ответници се позовават за правото 3 на собственост и на давност.

РС е приел, че решение № 7812А/4.4.2014 г. на ОСЗ, с което ищците обосновават правото си на собственост - не поражда действие, тъй като е издадено в незаконосъобразна процедура, предвид издаването му преди заповед № 48/24.10.2017 г. на кмета на Общината, с което е одобрено решение № 1, изразено в протокол от 12.12.2016 г. на комисия назначена със Заповед № 986/2016 г. на кмета на общината, с което се определя застроената част /застроена площ на сградата и прилежащия терен/ на УПИ-тата, в които попада имота на наследниците на Г. К..

С жалбата ищците оспорват този извод. Сочат, че с решение под същия номер издадено на 13.3.1999 г. ОСЗ/ПК им е възстановила правото на собственост върху процесния недвижим имот. След постановяването му те са образували производство пред общината по чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Със заповед 582/3.10.2010 г. на кмета е назначена комисия за разглеждане и приЕ.ане на помощни кадастрални планове. Със заповед № 178/4.3.2013 г. кметът е одобрил помощния кадастрален план за имота в м. Т.. Заповедта е обжалвана от праводателя на ответните дружества – от „П.К.“, ЕООД; образувано е адм.д 426/2013 г. по описа на РС-Г.Д. като с постановено от съда определение № 3613/14.11.2013 г., с което жалбата е счетена за недопустима.

В жалбата ищците изтъкват, че по повод необходимостта от процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, след влизането в законна сила на заповед № 48/24.1.2017 г. е установено местоположението на реституирания им имот и липсата на пречки за възстановяване на описаните в решението части от възстановения им имот.

Считат, че подготвителните процедури по издаване на окончателно решение са неотносими към неговата законосъобразност, като чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ определя кога решението е окончателно, като това на което те се позовават съдържа всички реквизити на закона, за да се счете за окончателно.

По спорния въпрос БлОС счита, че решение № 7812А/4.4.2014 г. на ОСЗ не легитимира ищците за собственици на имотите, предвид следното:

Правото на собственост върху зЕ.еделски зЕ.и, които са включени в границите на урбанизираните територии се възстановява при условията на чл.

10, ал. 7 от ЗСПЗЗ само в стари реални граници.

4

Разпоредбите на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ изискват в решението да се опише размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица, заверена от ОСЗ, а за имот в границите на урбанизираните територии и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост освен в случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСППЗ. В случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ следва към заявлението за възстановяване да се приложи удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, като удостоверението установява дали имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план; номера и размера на имота според кадастралния план; размера на застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване и т.н, а скицата издадена от техническа служба на общината съдържа границите и номера на имота съгласно кадастралния план, регулационното отреждане на територията, в която попада имотът, границите и площите за възстановяване на правото на собственост.

Следователно в случаите на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота се извършва при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ, поради което реституционната процедура приключва с постановяване на решението, без да е необходимо издаване на последваща скица към решението.

От изложеното и предвид цитираните в Решение 7812А от 4.4.2014 г. на ОСЗ удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ имотът, който е възстановен на ищците може да се индивидуализира, което се потвърждава от вещото лице. В приложение 1 към основното си заключение/съотв. в приложение 6, в което с по-контрастни цветове е нанесъл обектите/, вещото лице върху извадка от КККР на гр. Г.Д. е пренесъл границите на бившия имот пл. № 637, който е обект на удостоверение № 94-00-446 и скица № 124/24.3.2014 г. по чл. 13, ал. 4 и 6 от ППЗСПЗЗ, визирани в решението на ОСЗ от 4.4.2014 г.

От това следва, че решението не е нищожно, тъй като с постановяването му ОСЗ не се произнесла с второ решение за един и същ заявен за възстановяване имот. Нищожност на последващо решение по арг. от чл. 14,ал.

5

7 от ЗСПЗЗ ще е налице, ако без да са открити нови обстоятелства или доказателства се променя конкретния имот, който е възстановен с предходно решение, тъй като с постановените решения от ОСЗ се обособява обекта, върху който се възстановява собствеността, в което се изразява конститутивното му действие /ТР 1/1997 г. на ОСГК/.

В настоящия случай наличието на предходно решение на ОСЗ под същия номер от 1999 г. не е основание за нищожност на последващото от 4.4.2014 г., тъй като с решението от 1999 г. не се доказа, /а никоя страна не твърди/ възможността имотът, според описанието му в решението от 1999 г. да може да се индивидуализира на място. Затова решението на ПК от 1999 г. е без вещноправни последици.

От в е т н и к ъ т „Е.“, ЕООД ОСЗ възразява срещу материалната законосъобразност на решението на общинската служба по зЕ.еделие (ОЗГ, ОСЗГ, ПК), противопоставяйки свои права, непозволяващи възстановяване на собствеността.

Според него ОСЗ не се е съобразила с приватизацията на праводателя й, приключила през 1999 г.

В тази връзка по делото се установява и не се спори, че „Е.“, ЕООД е придобила собствеността на ПИ, в които попадат процесите части със следните актове: С нотариален акт № 59/2014 г. на 23.5.2014 г. „П.К.“, АД продава на „Е.“, ЕООД ПИ с идентификатор *** с площ от 3693 кв.м., без сградите; с нотариален акт № 20/2014 г. на 21.11.2014 г. „П.К.“, АД продава на „Е.“, ЕООД ПИ с идентификатор *** с площ от 1603 кв.м., без сградата и с нотариален акт № 3/2014 г. на 07.1.2014 г. „П.К.“, АД продава на „Е.“, ЕООД ПИ с идентификатор *** с площ от 6815 кв.м., без сградата.

Представят се нотариални актове, от които се установява, че праводателя на „Е.“, ЕООД е собственик на прехвърлените й имоти. Видно е, че с нотариален акт № 13/2004 г. на 17.4.2004 г. „П.К.“, АД е признат за собственик на основание приватизационна продажба на дялове от търговско дружество с държавно участие по ЗЗДОП и правоприЕ.стно на следните недвижими имоти - УПИ 1-4231 от кв. 188 с площ за имота 6858 кв.м. и УПИ 12-4231 от кв. 188 с площ за имота 1045 кв.м., като с нотариален акт № 81/2012 г. на 28.12.202 г. „П.К.“, ЕООД е признат за собственик въз основа 6 писмени документи на основание правоприЕ.ство и на следните недвижими имоти-ПИ с идентификтор *** с площ от 3693 кв.м., ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** със ЗП 267,17 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификтор *** със ЗП 783,64 кв.м. и ПИ с идентификтор *** с площ от 1 603 кв.м., ведно с построената в имота сграда с обект в сграда с идентификатор *** със ЗП от 401 кв.м.