Решение № 13259 от 28.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13259 гр. С., 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К. като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20221110147086 по описа за 2022 година Предмет на делото е предявения от С. З. И., ЕГН ********** срещу (ФИРМА) с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: С., бул.

„С.“ №*** осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер на 14 901,00 лева - неизплатено от ответника застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска- 31.08.2022г., до окончателното изплащане на сумата, кумулативно съединен с осъдителен иск с правно оснвоание чл. 86 ЗЗД за лихва за забава в размер на 59 лева за периода от 12.05.2022 г. до 30.08.2022 г.

Ищецът твърди, че на 23.12.2021 г. е пострадал в резултат на ПТП. Посочва, че е докато се е движел по бул. ,,Околовръстен път“ с него реализирал ПТП водачът на МПС ,,Волво ФЛ“ с рег. № ** **** **, управляван от К. Д.. Излага становище, че виновен за произшествието е К. Д., който е нарушил правилата за движение по пътищата. Подробно описва претърпените от него физически травми. Посочва сумите, които са били заплатени вследствие на възстановяването от претърпяното ПТП. Заявява, че собственикът на специалния автомобил ,,Волво ФЛ 616“, с рег. № ** **** ** е сключил задължителна застраховка ,,Граждаскаотговоност“ при ответика със застрахователна полица № BG/22/12/1002287080, валидна до 17.08.2022г.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез пълномощника си юрк.

Р.Чобанова- с установена по делото представителна власт, оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва изцяло механизма на процесното ПТП. Навежда доводи, че поради неприключването на наказателното производство не може да се обоснове вина на застрахованото лице. Релевира съображения, че застрахованият при него водач няма вина за реализиралото се застрахователно събитие, поради което няма как да се ангажира договорната отговорност на застрахователя. Оспорва и размера на иска. Прави възражение за съпричиняване. Оспорва наличието на причинноследствена връзка.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3 КЗ. Съгласно посочените разпоредби увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да предяви пред съд иск за обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Ищецът е навел доводи за отказ на застрахователя ответник да изплати претендираното обезщетение, което обуславя допустимостта на производството. Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ въвежда предпоставка за допустимост на производството, като материалноправното основание на иска се съдържа в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ.

По същество, за да възникне имуществена отговорност за застрахователя за заплащане на такова обезщетение на увреденото лице, е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца, като е причинил на последния имуществени или неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования; 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника-застраховател. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените 2 обстоятелства.

Съдът е обявил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП ответникът е застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на водача на МПС ,,Волво" рег.№ ** **** **.

По делото е приет като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-666, съставен от ПИ Д. К., дежурен ТПТП-О ПП-СДВР на МВР, в което са описани датата на процесното ПТП, участниците, мястото и механизма.

От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 23.12.2021 г. около 13 часа специализиран автомобил Волво ФЛ 616, с рег. № * **** **се движи по „Околовръстен път” с посока от бул.

„Ботевградско шосе” към ул. „Челопешко шосе” водачът реализира ПТП с лек автомобил „БМВ 330 Д”, с рег. № *******, вследствие на което последният навлиза в лентата за насрещно движение и се запалва. Вещото лице посочва като причина за ПТП навлизане на специализиран автомобил Волво ФЛ 616, с рег. № * **** **от средна лента в лява лента, където се е движел лек автомобил „БМВ 330 Д”, с рег. № *******.

При така установените факти съдът достига до еднозначен правен извод, че вината за настъпилото ПТП е на водача на специализиран автомобил Волво ФЛ 616, с рег. № * **** **

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че ищецът в резултат на претърпяното ПТП е опериран като е получил фрагментно счупване на Л-3 с последваща хемиламинек – томи, фрагментна репозиция с метални винтове /6/, като е реализиран медико-биологичния признак трайно затруднение движение на снагата, поясно-ломбалната зона и долни крайници за срок повече от 30 дни при липса на усложнения от сърдечно-съдово, неврологично, белодробно и др., като срокът за възстановяване е 6-8 месеца.

Вещото лице дава заключение, че пострадалият се е нуждаел от болногледач заради сложната операция.

При така установените факти съдът достига до еднозначен правен извод за наличие на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП 3 имуществените вреди, изразяващи се в заплащане на лечение от ищеца.

От приетото по делото заключение от съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, ч е общо имуществените вреди на ищеца в размер на 14069,00 лв., както следва: за периода от 23.12.2021г. до 23.04.2022г. са направени разходи за лекарства в размер на 300,00 лв.; от направения анализ на приложените документи в кориците на делото се установи, че по време на лечението си ищецът се е хранил по специална диета със силна храна на стойност 6,00 лв. на ден. Разходите за 1 месец са в размер на 180,00 лв. (6,00х30=180,00), а за периода от 23.12.2021г. до 23.06.2022г. (6 месеца) разходите са в размер на 1080,00 лв.

(180,00х6=1080,00); от направената проверка при ищеца се установи, че за периода от 23.12.2021г. до 23.03.2022г.(90 дни) С. И. е направил разходи за болногледач в размер на 900,00лв., както следва:

Разходи за 1 ден – 10,00 лв.

Разходи за 90 дни – 10,00лв. х 90 дни = 900,00 лв.;

От направения анализ на приложените документи в кориците на делото се установи, че разходите, които е направил ищецът за закупуване на СЕТ, са в размер на 1560,00 лв.; от направения анализ на приложените документи в кориците на делото се установи, че разходите, които е направил ищецът за доплащане на медицинско изделие, са в размер на 4931,00 лв.; от направения анализ на приложените документи в кориците на делото се установи, че разходите, които е направил ищецът за закупуване на конектор за 5.5 стабилизация, са в размер на 1800,00 лв.; от направения анализ на приложените документи в кориците на делото се установи, че разходите, които е направил ищецът за избор на екип, са в размер на 900,00 лв.; от направения анализ на приложените документи в кориците на делото се установи, че разходите, които е направил ищецът за самостоятелна стая, са в размер на 1200,00 лв.;

4 от направения анализ на приложените документи в кориците на делото се установи, че разходите, които е направил ищецът за придружител, са в размер на 240,00 лв.; от направения анализ на приложените документи в кориците на делото се установи, че разходите, които е направил ищецът за потребителска такса, са в размер на 58,00 лв.; от направения анализ на приложените документи в кориците на делото се установи, че разходите, които е направил ищецът за индивидуален платен PCR тест, са в размер на 80,00 лв.; от направения анализ на приложените документи в кориците на делото се установи, че разходите, които е направил ищецът за медицински консумативи, са в размер на 20,00 лв.; от направената проверка при ищеца се установи, че извършените разходи за рехабилитация са в размер на 800,00 лв. за периода от 23.03.2022г. до 13.04.2022г., като 10 сеанса се заплащат от Здравната каса и 20 сеанса се заплащат по 40,00 лв. на сеанс. от направената проверка при ищеца се установи, че извършените разходи за транспорт са в размер на 200,00 лв. и са за периода от 04.01.2022г. до 20.01.2022г.

Извършването на горепосочените разходи се установяват и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Надя И.а, които съдът кредитира като логични последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Съдът след извършена внимателна преценка с оглед обстоятелството, че свидетелката е майка на ищце, даде вяра на показанията й.

При така установените факти съдът намира, че са налице всички законовите предпоставки за уважаване на предявения иск, като същият е доказан и по размер, включително за заплатената от ищеца такса за „избор на екип”, самостоятелна стая и придружител. Правната регламентация относно предоставяне на услугата "избор на екип" се съдържа в § 1, т. 12 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, където е посочено, че "избор на лекар/екип" е изразяване на предпочитание от пациента конкретна интервенция или друга специфична част от 5 диагностично-лечебния процес да му бъде предоставена/осъществена от определен лекар/екип на болницата. Чл. 24а от Наредбата предвижда, че по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, включващи: 1. подобрени битови условия – самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на пациента; 2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи – самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или екип от медицински специалисти. Съгласно ал. 6 от посочената разпоредба, избор на лекар или екип от медицински специалисти може да се заяви от пациента само след като той е запознат със служебно определените му по реда на чл. 21, ал. 6 от Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. В чл. 29 от Наредбата са предвидени случаите, в които не се допуска извършването на избор на лекар/екип, сред които са избор на лекар, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т. ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента; 2. когато лекарят/екипът е само един, съгласно утвърдения график в лечебното заведение/структурата; 3. след осъществяване на конкретната интервенция или специфичната част от диагностично-лечебния процес; 4. в условията на спешност; 5. когато медицинските специалисти от екипа са определени служебно от лечебното заведение да извършат назначени на пациента оперативни или други интервенции или манипулации. В чл. 30 и 31 от Наредбата се съдържа регламентацията относно цената на услугата.

Съвкупната преценка на цитираните разпоредби сочи, че медицинската услуга "избор на екип" е уредена като допълнително право, установено в полза на пациента. Положение, при което от упражняване на признато от закона право следват неблагоприятни последици за лицето, в полза на което е предоставено същото, противоречи на духа на закона и на целта на законодателя за позитивноправната регламентация на това право. До този 6 резултат обаче би се стигнало, ако се приеме, че при извършване на избор на екип, разноските следва да останат в тежест на пациента, а не да се възлагат върху делинквента, респективно върху лицето, което отговаря за причинените от него вреди по застраховката гражданска отговорност. Напротив, възлагането на тези разноски в тежест на лицето, което поначало носи отговорност за непозволеното увреждане, е именно онази гаранция, която осигурява свободно и безпрепятствено упражняване на признатото от закона право.