Определение № 81 от 02.02.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. Варна, 02.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20213001000716 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от ЦВ. Д. ПР., ЕГН **********, в качеството му на единствен законен наследник на пострадалата при ПТП К.

П. ПР., ЕГН ********** против определение № 1477/10.11.21г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 772/21г., с което производството по делото е прекратено на осн.чл.130 ГПК.

Частният жалбоподател изразява недоволство от така постановеното определение, като излага подробни съображения за това. Извънсъдебната претенция пред застрахователя е депозирана само седмица след процесното ПТП. Ответното дружество е поискало допълнителни документи и въпреки представянето им не е изплатило обезщетение на пострадалата. В хода на извънсъдебното производство и преди завеждане на исковата молба К.П. е починала. С оглед на това счита, че той, като единствен законен нейн наследник, я е заместил в хода на рекламационното производство, естествено и законосъобразно продължение на което е съдебното такова, поради което поддържа тезата си, че при горната фактическа установеност разполага с активна процесуална легитимация за предявяване на прекия иск срещу застрахователя. Счита още, че титулярът вече е упражнил правото си на застрахователна претенция и е определил нейните параметри изцяло, поради което личният характер на правото на обезщетение не е накърнен. Моли 1 обжалваното определение да бъде отменено и вместо него- постановено друго, с което делото да бъде върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

Производството по делото е образувано по предявен иск от ЦВ. Д. ПР., ЕГН **********, в качеството му на единствен законен наследник на пострадалата при ПТП К. П. ПР., ЕГН ********** против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, гр.София за присъждане на обезщетение за претърпени от наследодателката му К. П. ПР., ЕГН ********** вреди при ПТП от 22.07.21г.

Установено е по делото, че в хода на рекламационното производство пред застрахователя и след изтичане на тримесечния срок за произнасяне, но преди завеждане на исковата молба, на 30.08.21г. К.П. е починала. Ищецът основава активната си процесуална легитимация на качеството си на законен наследник на починалата пострадала, инициирала рекламационното производство пред застрахователя и определила, според него, основанието и размера на претенцията си за обезвреда на претърпените от нея неимуществени вреди.

Настоящият състав не с поделя тази теза. Няма спор в теорията и съдебната практика, че право на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане има само пряко засегнатото от това увреждане лице и само в случай на смърт от непозволеното увреждане, за вредите от смъртта, право на обезщетение имат неговите наследници.

Претенцията за неимуществени вреди е строго лична претенция, чието предявяване е резултат на преценката на самия увреден и която може само да бъде продължена от наследниците по силата на законовото процесуално правоприемство в хипотезата, когато при висящност на процеса ищецът е починал.

В процесния случай искът е предявен от наследник на починалото лице.

Образуваното от нея приживе рекламационно производство пред 2 застрахователя е уредено в действащия КЗ като предпоставка за съдебно предявяване на прекия иск на увредения за заплащане на застрахователно обезщетение, но това производство не е част от съдебното такова. Съгласно чл.125 ГПК искът се счита предявен с постъпването на исковата молба в съда и именно в този момент се поставя началото на съдебното производство. Обстоятелството, че в чл.498, ал.3 КЗ е предвидено като условие за допустимост на иска пред съда предварително заявяване на претенцията пред застрахователя, не променя посочения и определен в цитираната норма от процесуалния закон момент за начало на съдебното производство.

С оглед на горното и строго личния характер на иска за обезщетение за неимуществени вреди, както и липсата на възможност за процесуално правоприемство в процесния случай, изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на иска следва да бъде споделен.

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1477/10.11.21г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 772/21г., с което производството по делото е прекратено на осн.чл.130 ГПК.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3