Решение № 133 от 25.07.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Бургас, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20222000500163 по описа за 2022 година съобрази следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 260953/25.02.22г. на БОС от Н. Н. К., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.В., ул."Г.Сл." № ** и М. Н. К., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр.В., к-с „Ч.“, бл.**, вх.*, ап.**, чрез адв.С.И., служебен адрес: гр.С., ул.“П.“ № **, ет.*, ап.*, против решение № 384/04.01.2022г. по гр.д.№ 1648/2020г. на БОС , с което е уважен предявеният от ИЛ. Н. П., ЕГН: ********** от гр.Бургас, съдебен адрес: гр.Б., ул.“Хр. Б.“ № **, адв. Г.К., иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, като е обявен за окончателен сключеният между страните предварителен договор от 27.01.2012г., въз основа на който собствениците се задължават да прехвърлят на И.П. обособени обекти в жилищна сграда в гр.С., с административен адрес: ул.“К.“ № *, а именно: партерен /приземен/ етаж и първи етаж, представляващи: СОС с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр.С., с административен адрес: гр.С., ул. ’’К.” № *, ет.*, представляващ жилище, апартамент с площ по документ 44,15 кв.м., находящ се съгласно архитектурен проект на приземен етаж, състоящ се от дневна, кът за спане, баня и WC, с прилежащи части 41,871 % ид.ч. от вътрешно стълбище обслужващо първи и втори етажи и ведно с 20,425 % ид.ч. от общите части на сградата, при граници и съседи на обекта:на същия етаж няма, под обекта няма, над обекта: СОС с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр.С. и С О С с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр.С., с административен адрес: гр.С., ул.’’К.” № *, ет.*, представляващ жилище, апартамент с площ по документ 61,31 кв.м., находящ се, съгласно архитектурен проект на първи етаж, състоящ се от дневна, спалня, баня и WC, 1 с прилежащи части 58,129 % ид.ч. от вътрешно стълбище обслужващо първи и втори етажи и ведно с 28,355% ид.ч. от общите части на сградата, при граници и съседи на обекта: на същия етаж: няма, под обекта: СОС с идентификатор *****.***.***.*.*, над обекта: СОС с идентификатор *****.***.***.*.* и СОС с идентификатор *****.***.***.*.*, всички по КККР на гр.С., срещу стойността на извършени строителни услуги в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр.С.. Със същото решение в тежест на въззивниците са поставени разноските по делото. Заявяват, че решението не е правилно. Излагат аргументи, оспорват твърденията на въззиваемия по исковата молба, че е изправна страна по договора. Твърдят, че е налице нищожност на договора, евентуално - неизпълнение на поетите задължения. На изложеното основание молят за отмяна на посоченото решение на БОС и отхвърляне на предявения иск. Имат доказателствено искане за допускане на допълнителна СТЕ, което не е уважено от БАС.

Претендират разноски.

Въззиваемият ИЛ. Н. П., ЕГН: ********** от гр.Бургас, съдебен адрес: гр.Б., ул.“Хр. Б.“ № **, адв. Г.К., оспорва въззивната жалба, чрез адв.

Г.К., в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор. Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението. Моли за присъждане на разноски.

Няма доказателствени искания.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявеният иск пред БОС е с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.

Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по надлежно вписана искова молба от ИЛ. Н. П. против H. K., М.К. и Н.К.. Твърди се, че на 27.01.2012г. въззиваемият сключил с H. K. и съпругата му Л. К. предварителен договор за изграждане на жилищна сграда срещу прехвърляне на обособени обекти в нея. Според договора, с нотариална заверка на подписите, инкорпориращ договор за изработка и предварителен договор за прехвърляне на собственост върху имот, въззиваемият следвало да извърши строителни работи по собствена на Н. и Л. К. сграда, представляваща имот с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр.С., с административен адрес: гр.С., ул. „К.“ № *, изградена на основание отстъпено право на строеж от 08.08.1195г., срещу което да получи собствеността на два от имотите в нея – приземен и първи етаж. Заявява, че изпълнил всички поети задължения по договора, но въззивната страна отказва да му прехвърли имотите и е получил уведомление, че разваля сключения договор. Преди завеждане на исковата молба Л. К. е починала (на 14.02.2020г., по служебна справка от съда и стр.168), затова искът е заведен против H. K. и двете им дъщери – М.К. и Н.К., като в хода на производството е починал и H. K., наследен от другите две въззивници – стр.613, 616 по гр.д.№ 1648/2020г. БОС. Претендира обявяване на предварителния договор за прехвърляне на собственост върху имот за окончателен. Ангажира доказателства, моли за присъждане на разноски.

С депозираните по реда на чл.131 ГПК отговори ответниците са оспорили исковата молба, H. K., чрез своя процесуален представител – адв.С.И. – САК, а двете въззивници - лично. На първо място се позовават на 2 нищожност на сключения договор на основание чл.26, ал.1, предл.ІІІ ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави, като твърдят, че без нищожната, според тях, клауза на чл.1, т.1.1 от раздел І и т.1 от раздел V, договорът не би бил сключен. Затова поддържат нищожност не на отделни клаузи, а на целия договор. Твърдят и нереална цена на коментирания в договора груб строеж.

Горното обосновават с твърдения, че още преди сключване на предварителния договор, извършените СМР от предходния строител, преценени от компетентните органи като незаконни такива, са премахнати.

Не било ясно, обаче, какво парично обезщетение биха заплатили въззивниците на предходния строител, ако биха били осъдени, ето защо договарянето в чл.1, т.1.1 от договора на занижена цена на грубия строеж съставлява нарушение на добрите нрави. Считат за неморално, без да си вложил средства за грубия строеж, да получиш обекти, съставляващи повече от 50% от общия обем РЗП на сградата, при това с по-висока пазарна стойност. Въвеждат довод за нееквивалентност на престациите.

На следващо място оспорват изпълнението на договора. Въвеждат подробни твърдения за неизпълнение или за изпълнение в техен ущърб, с евтини, неподходящи за обекта и нискокачествени материали. Позовават се на чл.26, ал.1, предл.ІІІ ЗЗД и чл.40 ЗЗД. Оспорват издадения акт обр.15 като неверен и антидатиран. Твърдят, че подаденото от П. искане до Община С. не е придружено с доказателства за заплатена общинска такса. Поддържат съществено неизпълнение на договора – извършване на СМР при неспазване на одобрените през 1997г. от НИПК проекти, съответно - одобрените и съгласувани промени през 2003г.

Позовават се на съзнателно неполагане на грижата на добър стопанин от страна на въззиваемия при изпълнението на договора.

На следващо място въвеждат възражение за неоснователност на иска.

Обосновават го с разваляне на договора. Твърдят, че поради продължителната забава от страна на изпълнителя, изпълнението му вече е станало безполезно за тях. Оспорват задължението на въззиваемия да се съобразява със сроковете по ЗУЧК. Оспорват изпълнението на договорените СМР, описани подробно по видове и начин на изпълнение. Молят за отхвърляне на иска. Претендират разноски. Ангажират доказателства.

Фактическата обстановка по делото е детайлно описана пред окръжния съд и е следната:

С приложения на стр.12 по гр.д.№ 1648/2020г. БОС договор от 15.09.1990г., на основание постановената заповед № 294/16.VІ.1990г. на Председателя на ИК на ОНС С., по реда на действащите към датата на заповедта и сключването на договора разпоредби на чл.15 и чл.13 ЗС, на Н. и Л. К. е отстъпено право на строеж върху държавен парцел ХІ в кв.22 по плана на гл.С., за изграждане на жилище по одобрен план, в 5-годишен срок от сключване на договора. Впоследствие, с анекс от 08.08.1995г. срокът е продължен с 1 година.

Безспорно е, че първоначално Л. и H. K. са ангажирали трето, неучастващо в настоящия спор лице, за извършване на строежа.

Строителството е започнало с изискуемата пълна документация и при наличие на одобрен проект от НИПК ( НИНКН) София, но впоследствие със заповед № 44/23.03.2005г. на РДНСК гр.Бургас строителството е спряно (стр.34), поради допуснати отклонения на строежа от проектната 3 документация, одобрена на 12.12.1997г. В тази връзка е и приложения на стр.30 акт № 9/25.05.2005г. на Община С..

На 27.01.2012г. между Н. и Л. К. от една страна и от друга – въззиваемия, е сключен предварителен договор за изграждане на жилищна сграда и прехвърляне на обособени обекти от сградата. На същата дата с пълномощно с официално удостоверени подписи (стр.670 по гр.д.№ 1648/2020г. БОС) двамата възложители са упълномощили П. да ги представлява пред всички компетентни органи във връзка със снемане на забраната за строителство, реализирането и окончателното приключване по съответния ред на строителството върху спорния имот. Със същото пълномощно са го оправомощили да ги представлява пред всякакви компетентни органи, физически и юридически лица, организации и учреждения във връзка с извършването на промени в архитектурните и инвестиционни проекти; да ги представлява и при одобряването на промените от компетентния орган; да снабдява с всички необходими документи и книжа. Пълномощното включва и други правни действия, които не следва подробно да бъдат изброявани.

Предмет на договора е строителството в ПИ № ХІ, кв.22 по ЗРП на гр.С..

При сключването му страните са констатирали и са се съгласили, че в имота има незавършено строителство, на етап „груб строеж“, с положена покривна конструкция, с изградени приземен, първи, втори жилищен етаж, както и таванско помещение, което е изградено в отклонение от одобрения архитектурен проект от 1997г. и разрешение за строеж № 91/10.11.2008г. на Главния архитект на Община С..

Страните са се договорили строителят – И.П., да довърши в сроковете и съобразно условията по договора сградата и да осигури въвеждането й в експлоатация с акт обр.16 и разрешение за ползване, а от своя страна възложителите да му прехвърлят в 15-дневен срок от въвеждането й в експлоатация с акт обр.16 правото на собственост върху партерен (приземен) етаж и първи етаж.

Към подписване на договора е бил налице одобрен архитектурен проект и строително разрешение от 2008г., послужили като основа за определяне на отношенията между страните.

Договорен е срок за изпълнение на договора от страна на строителя – 18 месеца, считано от 15.02.2012г., с възможност за удължаване при условията на раздел ІІ, чл.4.3. С констативен протокол № 76/24.08.2012г. на Община С. е извършена проверка по процесния обект „жилищна сграда“ и е установено отстраняване на допуснатите отклонения от одобрения инвестиционен проект на извършения строеж. Въпреки това, по делото са налице данни – писмо изх.

№ 33-НН-745/12.08.2015г. на Министерство на културата (стр.267), от което се установява, че след 2012г. са били отстранени допуснатите нарушения на проекта, съгласуван с писмо изх.№ 636/03.12.1997г. на НИПК, но са допуснати нови такива, по отношение на надзида, размер и пропорции на прозорците по всички фасади, наклона и вида на покрива. Установени са били и други отклонения, като е постановено да се преиздаде визата, като проект за довършване на законен строеж и да се внесе за съгласуване проект, коригиран съгласно забележките по писмото.

На 08.06.2018г. страните са сключили анекс към договора, като са продължили срока за изпълнение до 31.05.2019г. В същия срок строителят се е задължил да внесе всички необходими документи в съответната институция 4 за издаване на акт обр.16 и удостоверение за ползване на сградата. Както договорът, така и анексът, са с надлежно удостоверени подписи и при изразеното съгласие от възложителите за продължаване на срока за извършване на СМР и снабдяване на сградата с акт обр.15 и акт обр.16 и удостоверение за въвеждане в експлоатация, съдът приема за неоснователни възраженията на въззивниците, че се касае за фикс-сделка. Това е така, на първо място, понеже подобна клауза липсва по договора и на следващо, защото се касае за строителство, започнало на основание издадено строително разрешение от 12.12.1997г., което суперфициарите несъмнено са имали желание да реализират. Самият факт на сключване на предварителния договор с въззиваемия през 2012г. и анекса след него през 2019г., свидетелстват в тази връзка. Освен това трябва да се отбележи, че става въпрос за реализиране на право на строеж на сграда в гр.С. – изключително желана туристическа дестинация, на ул.“К.“, на първа линия, с изглед към морето, с висока търговска стойност и възможност за незабавна реализация, в случай, че собствениците пожелаят да се разпоредят с нея. Поради местонахождението си и развиващите се икономически процеси в страната, сградата ще повишава стойността си във времето и затова не може да се възприеме защитното възражение на въззивниците, че продължаването на срока за изпълнение на СМР-тата е направило изпълнението по договора безполезно за тях, защото то противоречи на всякаква житейска логика.

Разпечатката съдържа 36 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35287eda-4489-420f-83fe-4ca8238c1cd1