Решение № 372 от 22.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Пловдив, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20225330112951 по описа за 2022 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника А. В. А., че последната дължи на ищеца сумата от 912,08 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 31.10.2018 г. – 28.02.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „М.” № **, както и мораторна лихва в размер на 113,00 лева за периода 31.12.2018 г. – 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – ** г. до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС Пловдив.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № *** в качеството си на собственик на имота. Излагат се съображения, че отчетът в имота на потребителя е извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 чл.

23, ал. 5 от ОУ одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. - при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно разпоредбата 1 на ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофициране жилище на всеки обитател, като е ирелевантно завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство. Сочи се, че е начислявано количество вода за двама обитатели по 5 куб.м. на човек или общо 10 куб.м. Вписаният водомерен номер *** в приложените карнети представлявал системен номер към партидата на ответника и не е обвързан с фабричен номер на физическо измервателно устройство. На ****г. на ответницата било връчено известие за нередовен водомер, тъй като в имота нямало поставен водомер. Същото било подписано от отвеницата. В известието е отбелязано, че показания няма както и фабричен номер, поради, което инкасирането се извършва в имота на потребителя по посочения начин.

Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № ****г. по описа на РС Пловдив. Ответникът подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу така издадената заповед, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника А. В. А., с който се взима становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва се наличието на валидно сключен договор между ищеца и ответника, че ответникът има качеството на потребител на процесния имот; че е собственик на имота, както и че отчитането на количеството вода, доставено от ищеца е извършвано съобразно Общите условия на дружеството. Посочва се, че на адреса ответницата живее сама и се иска при евентуално уважаване на исковата претенция, задълженията да бъдат преизчислени предвид това обстоятелство.

Поради изложеното от съда се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

2

Видно от приложеното ч. гр. д. № *** по описа за *** г. на Районен съд Пловдив, *** граждански състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед от **** г. Заповедта е била връчена на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал писмено възражение, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „М.” № *, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване правото на собственост върху процесния недвижим имот бяха изискани всички подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ, касаещи водоснабден имот в гр. П., ул. „М.“ № *. От постъпилите шест декларации /л.** – **/, не се установява ответникът да е декларирал собственост на недвижимия имот или да е посочен, като съсобственик на недвижим имот, от декларатор. Данните от представените декларации касаят отделни самостоятелни обекти, собственост на различни от ответника лица, находящи се в жилищна сграда на посочения 3 административен адрес, които по никакъв начин не могат да се обвържат с процесния обект, доколкото в исковата молба е посочено, че същият се намира на адрес гр. П., ул. „М.“ № *, но липсва индивидуализация за етаж и апартамент.

Предвид неустановяването ответникът да е собственик/ползвател на процесния имот, съдът намира, че ищцовото дружество не установи първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно, че ответникът се явява собственик, респ. клиент на ищцовото дружество.

Предвид всичко изложено съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик/ползвател именно на посочения в исковата молба недвижим имот – къща, находяща се в гр. П., ул. „М.“ № *.

Изводът за неоснователност на главната претенция, води до извод и за неоснователност на акцесорната претенция. Предвид изложеното и искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК. Такива не са извършени от същия, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, срещу А. В. А., ЕГН: **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 912,08 лева (деветстотин и дванадесет лева и осем стотинки), представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 31.10.2018 г. – 28.02.2022 г. за обект, находящ се в гр. гр. П., ул. „М.” № *, както и обезщетение за забава в размер на 113,00 лева (сто и тринадесет лева) за периода 31.12.2018 г. – 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху 4 главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – *** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС Пловдив.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п./_____________ 5