Решение № 517 от 28.04.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Кюстендил, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТИНА Р. МАЛИНОВА при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело № 20241520100838 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 439 във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Р. Д. Ц., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***, ул."***" * и съдебен адрес: гр.***, ул. "***" * адв. А. В., против "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Рачо Петков - Казанджията" 6, представлявано от управителите си - Р. И. М. - Т. и Т. И. В., съдържаща искане за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист от 22.12.2005г. издаден по ч.гр.д.№ 2033/2005г. по описа на КРС, както следва: 1382.40 лева – главница, 102.19 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., 17.56 лева, представляваща дължима наказателна лихва за просрочена главница за периода от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.12.2005г. до окончателното погасяване на задължението. Претендират се и направените разноски.

В исковата молба и уточнителните такива към нея, се твърди, че въз основа на влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 2033/2005 г. по описа на Районен съд-Кюстендил и издаден изпълнителен листо 21.12.2005 г., ищцата била осъдена като съдлъжник солидарно с В. М. Л., ЕГН **********, да заплати сума в общ размер на 1502,15 лева, представляваща задължение към 14.12.2005 г. по договор за кредит от 31.03.2004 г., от които 1382.40 лева – главница, 102.19 лева - договорна лихва от 08.06.2005г. до 14.12.2005 г., 17.56 лева - наказателна лихва за просрочена главница за периода от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от 15.12.2005 г. до окончателното погасяване на задължението. Посочено е, че изпълнителният лист бил издаден в полза на "Обединена българска банка" АД, като вземането произтичало от Договор за потребителски кредит от 31.03.2004 г., а от 05.04.2017 г. до 31.03.2023 г. кредиторите били бездействали.

За периода от 2005 г. до 23.02.2024 г. ищцата не била получавала никакви съобщения за принудително изпълнение, когато била получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ В. А., рег. № 742 и научила, че по молба от 31.03.2023 г. на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу нея било образувано изпълнително дело № 309/2023 г. по описа на посочения ЧСИ.

Сочи се, че в поканата било отбелязано, че общо дължимата от ищцата сума възлизала на 5 284,36 лева, както и че й бил наложен запор върху пенсията, трудовото възнаграждение, банковите сметки, възбрана върху недвижим имот и бил насрочен опис на движими вещи на 12.03.2024 г.

На 04.04.2022 г. ищцата била получила уведомление за извършено прехвърляне на вземания, от което разбрала, че на 10.12.2007 г. бил сключен договор за цесия между "„Обединена българска банка“ АД и "ЕОС Файнънс" ООД. На същата дата, от посоченото уведомление, ищцата разбрала, че от "ЕОС Файнънс" ООД били прехвърлени на "ЕОС Матрикс" ЕООД всички нейни задължения, заедно с тези, произтичащи от договора за потребителски кредит от 31.03.2004 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД.

Ищцата счита, че не дължи процесните суми, тъй като изпълнителният лист от 21.12.2005 г. бил предявен на ЧСИ през 2023 г. и била изтекла погасителната давност по чл.110 от ЗЗД, като взискателите били бездействали повече от десет години. Твърди, че от издаването на изпълнителния лист до получаване на поканата за доброволно изпълнение били изминали повече от 5 години, поради което била налице изтекла погасителна давност.

С първоначалната искова молба е поискано от съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сума в общ размер на 5284,36 лева, като с последваща молба от 22.04.2024, представляваща уточнителна такава към исковата молба, е направен отказ от предявените искове, свързани с такси и разноски по изпълнителното дело, а с молба от 17.05.2024 г. е формулирала нов петитум, в който е отправено искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество главница в размер на 1382.40 лева, договорна лихва в размер на 102.19 лева, считано от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., наказателна лихва за просрочена главница в размер на 17.56 лева, считано от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2005г. до окончателното погасяване на задължението. Претендират се и направените разноски.

С исковата молба е направено и особено искане за спиране на принудителни действия по изпълнително дело 202374220400309 на ЧСИ В. А.

2 до решаване на делото в съда, което съдът e отхвърлил с Определение № 464/05.04.2024 г. по описа на КРС.

Ответната страна, чрез пълномощник, в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който се заявява, че предявеният иск бил допустим, но неоснователен, тъй като изложените от ищцата твърдения били необосновани, недоказани и неправилни.

Твърди се, че на 31.03.2004 г. бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит между В. М. Л. като кредитополучател и Р. Д. Ц. – поръчител, от една страна, и „Обединена българска банка“ АД, като кредитор, от друга страна. Поради неизпълнение на договорните задължения от кредитополучателя, банката била инициирала процедура по събиране на вземането си по принудителен ред, в резултат на което били издадени заповед за изпълнение и процесния изпълнителен лист, въз основа на който първоначално било образувано изпълнително дело № 61/2006 по описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, производството по което било прекратено на 25.08.2010 г. поради настъпила перемпция.

На 10.12.2007 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „Обединена българска банка“ АД като цедент и „ЕОС Файнънс“ ООД като цесионер, по силата на който процесното вземане било прехвърлено. Ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД придобило вземането съгласно сключен договор за цесия с „ЕОС Файнънс“ ООД от 29.02.2016 г. Заявява се, че видно от исковата молба извършването на цесията било достигнало до знанието на ищцата и било породило действие спрямо нея, като на 07.04.2022 г. между "ЕОС Матрикс" ЕООД и ищцата било подписано извънсъдебно споразумение за разсрочено изплащане на процесното вземане, като споразумението било прекратено поради неизпълнение на договорения погасителен план. Било образувано ново изпълнително дело № 309/2023 г. по описа на ЧСИ В. А.-А., рег. № 742, висящо към момента на депозиране на исковата молба.

В отговора са изложени подробни съображения относно това, че установените със заповед за изпълнение, вземания се погасявали с пет годишна давност от дата на влизане в сила на заповедта, която попадала в приложното поле на чл.117, ал.2 от ЗЗД, както и че на ищеца била връчена покана за дороволно изпълнение, което не се отричало и от него. Отделно от това се сочи, че със сключеното извънсъдебно споразумение ищецът бил признал процесното задължение по основание и размер, като съгласно чл.4, ал.4 от споразумението ищцата е упражнила правото си на отказ от последиците на чл.110 и чл.111 от ЗЗД, настъпили до датата на подписването му.

Твърди се, че изпълнително дело № 309/2023 г. било образувано законосъобразно, предвид това, че нова давност е започнала да тече на 07.04.2022 г., когато било подписано споразумението с ищцата и в хода на изпълнителното дело били извършени редица изпълнителни действия, като 3 погасителната давност била прекъсната на 31.01.2023 г. с входирането на молба за образуване на изпълнително дело, а на 16.04.2024 г., на 20.05.2024 г. и 21.06.2024 г. постъпили суми от принудително изпълнение и това били последните изпълнителни действия, прекъснали погасителната давност.

С оглед гореизложеното, се иска съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен.

В условия на евентуалност, е направено и възражение за прекомерност на претендираните разноски, като се иска присъждането им за адв.хонорар да бъде в минимален размер, с посочване в решението на банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените в полза на ищеца, разноски.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Не се възразява по представените доказателства, като е направено искане за отхвърляне на особеното искане на ищеца.

Представени са писмени доказателства и се иска съдът да изиска и приложи към настоящото дело изпълнително дело № 61/2006 по описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743 и изпълнително дело № 309/2023 по описа на ЧСИ В.

А.-А., рег. № 742, за установяване на изложените в писмения отговор факти.

В проведените по делото открити съдебни заседания, ищцата редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. В., която уточнява, че ищцата е поръчител по Договор за потребителски кредит от 2004г., а не е съдлъжник, както било посочено в исковата молба, сочи за наличие на противоречия в изпълнителните дела, моли предявените искове да бъдат уважени, представя списък с разноски.

Ответната дружество, редовно уведомено, не се представлява в съдебните заседания.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

След цялостна преценка и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал, разгледан поотделно и в неговата съвкупност, и като взе предвид изложените от страните доводите, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание по чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че ищцата Р. Д. Ц., с ЕГН: **********, не дължи на ответника "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК: 131001375, сумите, както следва: главница в размер н а 1382.40 лева, договорна лихва в размер на 102.19 лева, считано от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., наказателна лихва за просрочена главница в размер на 17.56 лева, считано от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2005г. до окончателното погасяване на задължението.

С оглед така предявените искове, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване твърдените от 4 него правопогасяващи факти и обстоятелствата, от които черпи правата си и в този смисъл следва да установи правния си интерес, както и че е/са образувано/и изпълнително/и дело/а, по което/които е длъжник и, че по образуваните изпълнителни дела не са извършвани изпълнителни действия в продължение на повече от две години, също и, че вземането/та, за което/които е образувано изпълнително дело е/са погасено/и по давност.

Ответникът носи доказателствената тежест, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват, като следва да установи и наличие на обстоятелства, респективно предприети действия, довели до спиране или прекъсване на давността по отношение на процесното/те вземане/ия.

Съдът е определил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 31.03.2004 г. бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит между В. М. Л. и Р. Д. Ц., от една страна, и „Обединена българска банка“ АД като кредитор, като в полза на „Обединена българска банка“ АД бил издаден изпълнителен лист. Не се спори и, че било образувано изпълнително дело № 309/2023 г. по описа на ЧСИ В.А. с рег. № 742, както и че на ищцата била изпратена покана за доброволно изпълнение, а на 04.04.2022 г. същата е получила уведомление за извършено прехвърляне на вземания, като ищцата е разбрала за сключен на 10.12.2007 г. Договор за цесия между "Обединена българска банка" АД и "ЕОС Файнънс" ООД, както и че от "ЕОС Файнънс" ООД всички нейни задължения са били прехвърлени на "ЕОС Матрикс" ЕООД. Няма и спор, че по силата на процесния изпълнителен лист, издаден въз основа влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2033/2005 г. по описа на РС-Кюстендил, ищцата е осъдена да заплати на заявителя посочени в изпълнителния лист, суми.