Решение № 1099 от 11.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1099 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330115877 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Шести септември“ № 250, против С. В. Х., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответникът има задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив за предоставени от дружеството услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на следните суми: сумата от 511, 93 лева (петстотин и единадесет лева и деветдесет и три стотинки)- главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 05.10.2014 г. до 30.11.2022 г. за обект, находящ се в гр. ***, ул. „**“ № *, ап. *, лихва в размер на 146, 62 лева (сто четиридесет и шест лева и шестдесет и две стотинки) за периода от 31.05.2015 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 19.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС – Пловдив.

Твърди се, че ответникът има качеството на потребител на ВиК – Пловдив по смисъла на ЗРВКУ, който потребил за процесния период посочените 1 количества. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47 ГПК – адв. П. депозирал отговор на искова молба с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва ответникът да има качество на потребител на ВиК по смисъла на ЗРВКУ, и че същият има задължения към ищцовото дружество. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Със заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** по описа на РС – Пловдив е разпоредено ответникът да заплати за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на следните суми: сумата от 511, 93 лева (петстотин и единадесет лева и деветдесет и три стотинки)- главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 05.10.2014 г. до 30.11.2022 г. за обект, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *, ап.

*, лихва в размер на 146, 62 лева (сто четиридесет и шест лева и шестдесет и две стотинки) за периода от 31.05.2015 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 19.06.2023 г. до изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК е предявен настоящия установителен иск.

За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, основаващо се на договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимите суми за извършени доставки на питейна вода и отвеждане на канална вода.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.

По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на 2 съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. А съобразно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6, ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Общите условия на ищеца от 2014 г., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., като обстоятелството относно одобряването на Общите условия от регулаторния орган и влизането им в сила, първото от които не се и оспорва от ответника, съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите условия са надлежно разгласени, поради което имат действие за всички абонати на дружеството.

Представени по делото са нот. акт за покупко-продажба на недв. имот от ***, с който ответницата е продала на трето лице процесния имот, а от Справка № *** от ***г. изготвена от Служба по вписванията-***, се установява, че ответницата е придобила по силата на покупко-продажба правото на собственост върху апартамент с административен адрес: гр. ***, ул.*** № *, ***, като сделката е вписана на ***г., с оглед на което следва да се приеме, че ответникът е собственик на недв. имот за процесния период, поради което страните по делото са обвързани от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

От ответника не се твърди и установява в срока по чл. 11, ал. 8 ЗРВКУ да е внесъл в съответния ВиК оператор заявление, в което да е предложила различни условия, респ. – такива да са били приети от ВиК оператора и отразени в допълнително писмено споразумение. Че имотът на ответника е 3 водоснабден също не е спорно.

По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, която след проверката в счетоводството и издадените фактури е установила, че същото е водено редовно. В представените по делото карнети срещу част от записаните показания до ***г. са налични подписи, които обаче според изслушаната СГрЕ не са на ответницата. По делото е представено предложение за проучване за промяна на партида, изготвено на ***г. от служители на ВИК по заявление на К. Д. от ***г., новата собственица на процесния апартамент, от което се установява, че показанието на водомера с ф. № *** е ***, което показание отговаря на това в карнета за дата - ***г. Към предложението се намира и снимка от показанията на водомера. От предложението се установява, че датата на метрологичната пломба на водомера е 2018г., както е вписано и в карнета в графа „дата на монтаж“. Това писмено доказателство, съответно веществено доказателство не са оспорени от ответницата. Стойността на предоставените ВиК услуги включва доставка на питейна вода и отвеждане н а канална вода. Формираните цени са в съответствие с начислените количества и с решение на ДКЕВР/КЕВР.

Заключението по експертизата е изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира от съда като компетентно изготвено. Доколкото се касае за периодични плащания по смисъла на член 111в ЗЗД, се явява и основателно направеното от ответника възражение за прихващане за периода до три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

От приетото заключение на вещото лице се установява, че главницата възлиза в размер на 511,93 лева, но с оглед своевременно направеното и основателно възражение за прихващане искът за главница е основателен за сумата от 263,94 лева, а за разликата над този размер до пълния предявен от 511,93 лева ще се отхвърли като неоснователен.

Задължението за заплащане на доставената питейна вода е парично и за периода на своята забава потребителят дължи обезщетение за забава, на основание член 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно член 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, като в случая претенцията се явява установена по основание. С оглед основателното възражение за прихващане мораторната лихва върху главницата за периода 19.06.2020г. - 30.04.2023 г. е в размер на 7,24 лева, ето защо основателна е претенцията за законна лихва върху установения размер на главницата до този размер, като за разликата над тази дума до пълния предявен от 146,62 лева, ще се отхвърли като неоснователен.

На основание член 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват по съразмерност деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер възлиза на общо 339,72 лева. Съгласно мотивите към т. 11 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на член 422 ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Видно от 4 приложените към заповедното производство доказателства дължимите разноски по съразмерност са общо 30,75 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК , че С. В. Х., ЕГН ********** дължи на Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 2 5 0 услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 263,94 лева за период 19.06.2020г.- 19.06.2023 г.; мораторна лихва към главницата за период 19.06.2020г. - 30.04.2023 г. в размер на 7,24 лева за обект в гр. ***, ул. „***“ № *, ап. *, ведно със зак. лихва от ***г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 ГПК по ч. гр. д. № ***г. по описа на РС – Пловдив, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважените размери до пълните предявени за главница от 511,93 лева за периода 5.10.2014г.- 18.06.2020г. и за мор. лихва от 146,62 лева за периода 31.05.2015г.- 18.06.2020г., като неоснователни, поради погасяването им по давност.