Решение № 472 от 16.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000503251 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5043 от 04.08.2025 год., постановено по гр.д.№ 4861/2024 год. по описа на СГС, I-6 състав, е признато за установено на основание чл.439 от ГПК, че Ф. Г., гражданин на Република Гърция, не дължи, поради изпълнение, на Л. Ф. Г., следните суми по изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.дело № 2287/2023 г., 5 участък, по описа на ДСИ към СРС, а именно: 30 870 лева, представляваща сбор от дължима от Ф. Г. месечна издръжка на малолетното си дете Л. Ф. Г. в размер на 630 лева ежемесечно за периода от 01.07.2019 год. до 01.07.2023 год. на основание решение № 150738 от 24.06.2019 год. по гр.д. № 26683/2019 год. на СРС, с което е утвърдено сключено по чл. 51 от СК споразумение за прекратяване на брака по взаимно съгласие, както и сумата от 7 179.79 лева, представляваша начислената върху главницата законна лихва за периода от 10.07.2019 год. до 05.11.2023 год.

Решението е обжалвано от ответника Л. Ф. Г., действаща чрез своята майка и законен представител В. Й. Я., като се излагат доводи за недопустимост и неправилност на постановения съдебен акт. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като от диспозитива на определение от 29.04.2024 г. по гр.д. № 4861/2024 г. по описа на СГС, било видно, че съдът прекратил производството по делото изцяло, а не частично, респективно извършените процесуални действия нямали никаква правна стойност, тъй като били извършени по прекратено производство. Въведен е и довод за недопустимост поради неправилна пасивна 1 правна легитимация на малолетната ответница, доколкото в диспозитива на съдебното решение съдът е постановил съдебните разноски да бъдат заплатени от В. Й. Я., в качеството й на майка и законен представител на малолетната Л. Г., вместо от малолетната ответница Л. Г., действаща чрез своята майка и законен представител. Оспорват се изводите на съда, че ищецът не дължи цялата претендирана сума по изп. дело № 2287/2023 г. по описа на СИС към СРС, тъй като в исковата молба ищецът твърдял, че в процесния период от 01.07.2019 г. до 01.07.2023 г. бил извършил единствено частично плащане в общ размер на 16 730 лева, представляващо месечна издръжка. Оспорва се наличието на доказателства, установяващи, че ищецът не дължи присъдената на малолетната ответница месечна издръжка поради извършвани редовни месечни плащания или предоставянето на грижи в натура до размера на дължимата връзка. Твърди се, че от ищеца-длъжник е събрана принудително единствено сумата от 916 лева, като остатъкът от 40 364,98 лева бил дължим и към настоящия момент. Твърди се, че издръжката от 630 лева е недостатъчна за покриване нуждите на малолетното дете, поради което майката осигурявала всички останали допълнителни средства, които решаващият съд неправилно приел, че са именно издръжката, присъдена с бракоразводното решение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за наличието на възможност за предоставяне на дължимата издръжка в натура, като се позовава на това, че кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото. Излагат се подробни съображения по съществото на спора. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Въззиваемият Ф. Г. оспорва жалбата, като неоснователна и моли за потвърждаване на решението. Излага подробни съображения по съществото на спора. Претендира разноските по делото.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо.

Доводи за недопустимост на съдебното решение са неоснователни. С определение № 6718 от 29.04.2024 г., постановено по делото, съдът е прекратил производството в частта, в която се отрича дължимостта на издръжката на малолетната Л. Г., ведно с лихвите, на основание нищожност на брачно споразумение, сключено между вече бившите съпрузи Ф. Г. и В. Я., с оглед особения характер на споразумението между съпрузите за прекратяване на брака по взаимно съгласие. В обстоятелствената част на определението съдът е посочил изрично, че производството в тази част следва да бъде прекратено и бъде разгледано в частта по възражението за недължимост на сумите, поради частичното им погасяване. Постановения съдебен акт е потвърден с Определение № 1452 от 12.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1535/2024 г. на САС, като валидно, допустимо и правилно, и е влязло в сила. Производството по делото пред СГС е продължило и е разгледано по отношение на предявения от ищеца Ф. Г. против 2

Л. Ф. Г. иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на сумата от общо 30 870 лева, представляваща сбор от дължима месечна издръжка в размер на 630 лева ежемесечно за периода от 01.07.2019 год. до 01.07.2023 год. поради частичното погасяване на сумите.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е именно по отношение наведените от ищеца твърдения за недължимост, поради частично погасяване и не обхваща производството в частта, в която същото е било прекратено. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че производството по делото било прекратено изцяло, доколкото от обстоятелствената част на прекратителното определение на първоинстанционния съд се извежда ясно и безпротиворечиво волята на съда за частичното му прекратяване, като е изрично посочено че производството по делото следва да продължи в допустимата част.

Съдът намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя за недопустимост на решението поради неправилна пасивна правна легитимация на малолетната ответница, доколкото в диспозитива на съдебният акт, съдът е постановил съдебните разноски да бъдат заплатени от В. Й. Я., в качеството й на майка и законен представител на малолетната Л. Г., вместо от малолетната ответница Л. Г., действаща чрез своята майка и законен представител.

Съгласно чл. 3 от ЗЛС лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни.

Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители родители или настойници. С диспозитива на първоинстанционното решение В. Й. Я., в качеството й на майка и законен представител на малолетната Л. Г. е осъдена да заплати направените по делото разноски на Ф. Г., поради което съдът намира процесуалната легитимация за правилно определена, доколкото е достатъчно ясно че същата действа именно като законен представител на малолетната ответница, и в съответствие с разпоредбата на чл. 3 от ЗЛС. С оглед горното, решението на първоинстанционния съд е допустимо.

По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол намира следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК от ищеца Ф. Г. против Л. Ф. Г. за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът не дължи сумата от 30 870 лева, представляваща сбор от дължима от Ф. Г. месечна издръжка на малолетното си дете Л. Ф. Г. в размер на 630 лева ежемесечно за периода от 01.07.2019 год. до 01.07.2023 год. на основание решение № 150738 от 24.06.2019 год. по гр.д. № 26683/2019 год. на СРС, с което е утвърдено сключено по чл. 51 от СК споразумение за прекратяване на брака по взаимно съгласие, както и сумата от 7 179.79 лева, представляваша начислената върху главницата от 30 870 лева законна лихва за периода от 10.07.2019 год. до 05.11.2023 год., поради изпълнение на задължението му, включително в натура чрез полагане на грижи за малолетната ответница. Твърди се, че малолетната дъщеря на ищеца Л.

Г., действаща чрез своята майка и законен представител В. Я. е образувала изп. дело № 2287/2023 г., 5 участък, по описа на ДСИ към СРС срещу него за принудително събиране на посочената в изпълнителен лист от 29.09.2023 г. от СРС по гр.д. № 26683/2019 год. месечна издръжка в размер на 630 лева за периода от 01.07.2019 год. до 01.07.2023 год., ведно със законната лихва за забава върху всяка вноска. Била му връчена покана за доброволно 3 изпълнение на 12.02.2024 год., съгласно която задълженията му по изпълнителното дело били в размер на 30 870 лева главница, 1043.89 лева лихва, неолихвяема сума в размер на 7 129.79 лева, неолихвяема сума за съдебни разноски по изпълнителното дело в размер на общо 224 лева, както и такса по т.53 от ТДТ към ГПК в размер на 3 093.14 лева. Искът е предявен по отношение на вземанията за главницата в размер на 30 870 лева, представляваща сбор от ежемесечния размер на издръжката от 630 лева за периода от 01.07.2019 год. до 01.07.2023 год. и начислената върху нея законна лихва за периода от 10.07.2019 год. до 05.11.2023год. в размер на 7 179,79 лева. Твърди се, че сумата от 630 лева е определена като своеобразна гаранция в полза на В. Я., като ½ от дължимата се месечна такса за частна английска градина, посещавана от детето, в случай че ищецът откаже да заплаща неговата част от таксата, доколкото между страните било постигнато съгласие да си поделят поравно разходите за отглеждането на детето. Поддържа се, че процесната сума би обогатила неоснователно малолетната ответница, след като за претендираният период е получила дължимата й се по закон издръжка. Твърдят се извършвани от ищеца периодични плащания за издръжка в общ размер на 16 730 лева в същия период /конкретизирани с уточнителна молба от 17.10.2024 год. на 21 478,42 лева/, както и сумата от 1 865 лева, представляващи платени от него суми за издръжка на детето, извън заплащането на присъдената издръжка от 630 лева, която твърди че е заплащал по сметка на В. Я. ежемесечно, считано от 01.08.2023 год. до настоящия момент. В тази връзка, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, действаща чрез своята майка и законен представител, че не дължи горепосочените суми поради нищожност на споразумението по чл. 51 от СК, утвърдено от СРС с решение от 24.06.2019 год. по гр.д. № 26683/2019 г. по описа на СРС, 80-ти състав, алтернативно поради погасяването й чрез изпълнение /видно и от уточнителна молба от 29.05.2024 год./.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответницата Л. Г., действаща чрез майка си и законен представител В. Я. оспорва иска, като твърди, че присъдената със съдебното решение от 24.06.2019 год. по гр.д. № 26683/2019 год. по описа на СРС, 80-ти състав, издръжка не е заплатена и към настоящия момент и била в размер от 41 280,98 лева, от които ищецът бил погасил единствено сумата от 916 лева.

Оспорва ищецът да е заплатил сумата от 16 730 лева, уточнена с молба от 17.10.2024 г. на 21 478,42 лева. Счита, че предоставените от ищеца средства извън присъдената издръжка за задоволяване на потребностите на детето Л. Г., са били предоставени в изпълнение на негов нравствен дълг, респективно че не подлежат на възстановяване. Оспорени са твърденията за неоснователно обогатяване на ответницата, поради получаване на дължимата й издръжка и се твърди че потребностите й не били задоволени изцяло. В тази връзка, моли съда да отхвърли предявения иск. Претендират се разноските по делото.

С влязло в сила определение № 6718 от 29.04.2024 г., постановено по гр.д. № 4861/2024 г. по описа на СГС, I-6 състав, съдът е прекратил производството по делото в частта, в която се отрича дължимостта на издръжката на малолетната Л. Г., ведно с лихвите, на основание нищожност на брачното споразумение, сключено между Ф. Г. и В. Я., като производството 4 по делото е продължило с предмет недължимост на сумите, поради погасяването им чрез изпълнение.

Съдът намира, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:

Разпечатката съдържа 28 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3523ec1d-2a1b-428c-8b20-8dedab338ce9