Акт от 07.07.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н

И Е №

І-163 град Бургас

,07.07. 2020 година

Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в публично заседание на

............първи юли……..през две хиляди и двадесета година

, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова мл.с. Детелина Димова при секретаря А.Цветанова като разгледа докладваното от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 302 по описа за

2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.

258 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от А.М. М. от гр. ***, чрез адв. Иванка Синигерова против решение № 3461/09.12.2019г. по гр.д. №6268/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивника -ищец за осъждане на ответника-Главна дирекция „Гранична полиция“към МВР да му заплати сумата от 1049,43 лв., представляваща неплатено възна1138,68-възнаграждение за извънреден труд от 115,54 часа, положен в периода 01.02.2018 год. - 30.06.2019 год.,ведно мораторната лихва от 64,44 лв. –начислена върху всяко неплатено възнаграждение за периода от съответния падеж до 30.07.2019 г. ,както и със законната лихва върху главницата, начиная от 31.07.2019 год. до окончателното й изплащане.

Въззивникът изразява недоволство против решението и счита, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Намира за неправилен и в противоречие с постановената съдебна практика извода на съда, че при липса на уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен не следва да се преодолява с аналогичното приложение на друг акт, уреждащ друга материя – НСОРЗ доколкото е налице органична несъвместимост между двете наредби – по ЗМВР и по КТ, както и че чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е неприложим към служебните правоотношения по ЗМВР. Счита, че липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законова забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а че е налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и следва да се приложи НСОРЗ. Позовава се на съдебна практика на ВКС, съгласно която заплащането на нощен труд не изключва плащането на извънреден такъв, по методиката, претендирана от ищеца,като в противен случай държавните служители в МВР биха били поставени в неравностойно положение спрямо другите държавни служители. Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да се уважи в пълен размер. Не са ангажирани доказателства.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Писмен отговор на въззивна жалба по реда и в сроковете по чл. 263 ГПК не е постъпил от въззиваемата страна .В съдебно заседание с писмена молба се оспорва въззивната жалба .Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:

РС Бургас е сезиран с искова молба от А.М.М. от гр. *** против

Главна дирекция „Гранична полиция“към МВР, в която сочи, че за периода 01.02.2018г. до 30.06.2019г. полагал труд на длъжност „полицейски инспектор “ в група ОДЧГКИЦ към сектор РКЦ при РД „Гранична полиция „-Бургас при ГД „Гранична полиция“ към МВР , като поради естеството на работата полагал 24-часови дежурства, които се отчитат на тримесечие и съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР бил със статут на държавен служител. Сочи, че през процесния период е полагал 24 часови дежурства, работил 24-часови смени, полагал труд и през нощта съгласно утвърдени графици като положил общо 808 часа нощен труд/след изменението на иска в с.з. от 02.12.2019 г./, който следвало да се преизчисли с коефициент 1,143 и възлизал на 923,53 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд водило до извънреден труд от часа, които работодателят не бил заплатил и се претендира заплащане на сума в размер на 1138,64 лева. Поддържа, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия период липсвала специална уредба за служителите на МВР и основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Не е спорно, че ищецът е служител при ответника и че е полагал труд съгласно графици като се представят протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от м.февруари 2018г. до м. юни 2019г. са положени общо 808 часа нощен труд, който е реално положен, преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 923,54 часа като разликата в двете стойности от 115,54 часа представлява труд, който не е отчитан и заплащан от работодателя като извънреден труд. Съгласно методиката за заплащане на извънреден труд съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР дължимото възнаграждение е в размер на 1138,68 лева.

РС Бургас е намерил, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Първата наредба в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е предвиждала редукция на часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на сумирано работно време, а в двете следващи наредби липсвало уредба за преобразуването на часовете нощен труд към дневен. Намерил е, че тази празнота не може да се е преодолее с прилагане на НСОРЗ доколкото е налице органична несъвместимост между уредбата по ЗМВР и КТ. В ЗМВР ясно било разписано, че продължителността на дневното и нощно работно време е еднаква – 8 часа. Прието е също, че дори условно да се приеме, че уредбата по КТ, респ. по НСОРЗ е приложима и за служителите на МВР, то преизчисляването е с цел компенсиране на работещите, което става по две направления – посредством увеличение на часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните часове в дневни, но посоченото преизчисляване има отношение единствено към заплащането (увеличено) на нощния труд, но не и към натрупването на часове, чието надвишение след преизчисляването да акумулира извънреден труд. Според съда, подкрепа в тази насока е и обстоятелството, че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) за разлика от НСОРЗ изрично е предвидена възможност за натрупване на часове извънреден труд след преизчисляването им със съответния коефициент – 0.143, докато в общата наредба (НСОРЗ) преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд. Горните съображения са мотивирали районния съд да приеме, че по сега действащата нормативна уредба, вкл. и приложимата по аналогия, ищецът не е положил извънреден труд, тъй като липсват доказателства и твърдения да е работил на смени, превишаващи заложените 24 часа за смяна, а извънреден труд би бил налице, ако работникът/служителят фактически е отработил повече от установеното работно време. В тази връзка е прието, че за положения нощен труд (в т.ч. и след преизчисляването му с коефициента, предвиден в НСОРЗ) на ищеца се дължи възнаграждение в съответния увеличен размер, но тъй като не е поискано такова, а се претендира възнаграждение за извънреден труд, какъвто не е установено да е положен, БРС е отхвърлил предявения главен иск като неоснователен, както и обусловения от него акцесорен иск за лихви.

С оглед така приетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Спорните по делото въпроси могат да се посочат като следва ли да се прилага в случая субсидиарно НСОРЗ, дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен, какъв е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Съгласно чл. 176 от

Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.

Разпечатката съдържа 27 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35231d00-3922-40b0-a01c-ebabc4a28854