Решение № 1412 от 11.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1412 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100504444 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 2916 от 19.02.2024 г., постановено по гр. д. № 62323/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 40-и състав, са отхвърлени предявените от С. Л. Д. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че в качеството си на наследник на Н.К.С. не дължи на ответника следните суми, за които на 14.09.2016 г. спрямо наследодателя е издаден изп. лист по гр. д. № 37970/2016 г. по описа на СРС, а именно: 1616,18 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода м. 11.2013 г. – м. 04.2015 г., 136,06 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2023 г. – 28.06.2016 г., 13,92 лв. – главница за дялово разпределение за периода м. 11.2013 г. – м. 04.2015 г., 1, 58 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2013 г. – 28.06.2016 г. и 335,37 лв. – разноски по делото, поради изтекла погасителна давност.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Л. Д. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 100 лева – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищцата – С. Л.

Д., в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на СРС.

Въззивникът твърди, че молбата от 02.10.2019 г. за извършване на изпълнителни действия не може да доведе до прекъсване на давностния срок, тъй като поисканите действия не са извършени. Счита, че последното изпълнително действие, което прекъсва погасителната давност, се явява налагането на запор върху банковите сметки на наследодателката на ищцата от 21.08.2018 г., поради което и към момента на предявяване на иска, както и към датата на приключване на устните състезания по делото приложимият давностен срок е изтекъл. Поддържа, че изводът на съда, че по време на спряното изпълнително производство поради настъпилата смърт на длъжника не е текъл нито преклузивният двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито е текла тригодишната погасителна давност, е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че на 15.08.2018 г. са изпратени запорни съобщения към различни търговски банки с цел налагане на запор върху банковите сметки и това 1 представлява последното валидно извършено действие, което е било годно да прекъсне давността. В тази връзка сочи, че в периода от 15.08.2018 г. до 15.08.2023 г. не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Твърди, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение, като прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила от момента на постъпване на изричното искане от страна на взискателя по делото. Сочи, че това е приложимо, при положение че съдебният изпълнител предприеме исканите действия, но ако такива не се предприемат, прекъсването на погасителната давност е невъзможно.

Излага, че в процесния случай от депозираните молби личи, че се цели единствено запазване на висящността на делото и прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е видно, че съдебният изпълнител не е взел становище по депозираните молби, не е определил способ на изпълнение, нито е изискал плащането на нужните такси за предприемане на съответния действия. С оглед изложените съображения моли съда да отмени първоинстанционното решение и претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от ищцата, чрез адв. И. Д., с пълномощно по делото, като е платена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е процесуално допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск, с който ищецът отрича вземането на ответното дружество по издаден изпълнителен лист от 14.09.2016 г. по гр. д. № 37970/2016 г. по описа на Софийски районен съд за следните суми:

1616,18 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода м. 11.2013 г. – м. 04.2015 г., 136,06 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2023 г. – 28.06.2016 г., 13,92 лв. – главница за дялово разпределение за периода м. 11.2013 г. – м. 04.2015 г., 1, 58 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2013 г. – 28.06.2016 г. и 335,37 лв. – разноски по делото.

Отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК е законно средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с което му се предоставя правото да установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на факти, които изключват, унищожават или погасяват спорното материално право, каквито са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр.

Не е спорно между страните, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по гр. д. № 37970/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 67-и състав е издаден Изпълнителен лист от 14.09.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а в чл. 117, ал. 1 ЗЗД е посочено, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност, която с оглед разпоредбата на ал. 1 на същия член, ако вземането е установено със съдебно решение, е винаги пет години. В процесния случай изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение и произвежда ефект, аналогичен на силата на 2 пресъдено нещо. Поради това и от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност, който винаги е петгодишен.

С молба от 08.06.2018 г. взискателят е поискал извършването на справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника.

На 15.08.2018 г. ЧСИ С.Я. е изпратил запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД.

С молба от 02.10.2019 г. взискателят е поискал извършването на справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника.

С молба от 26.11.2021 г. взискателят е поискал: да бъде извършена справка в РБСС за банковите сметки и сейфове на длъжника/длъжниците и да бъде наложен запор върху откритите такива; да бъде извършена справка в НОИ за действащите трудови договори на длъжника с оглед налагане на запор върху същите; в случай че не бъдат открити банкови сметки и трудови договори, да бъде насочено изпълнението към опис и оценка на собственика на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.

С Разпореждане от 14.06.2023 г. на ЧСИ С.Я. е указано на наследниците на починалия длъжник, че следва в едномесечен срок, считано от получаване на съобщението, да заявят дали приемат наследството.

С молба от 30.10.2023 г. С. Л. Д. – наследница на починалия длъжник, е заявила, че приема наследството.

С Постановление на ЧСИ С.Я. от 01.11.2023 г. и на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК е спряно изпълнителното производство по изпълнително дело № 20168440404240.

Съгласно даденото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК задължително тълкуване давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

При тези принципни съображения и при установената от приложеното изпълнително дело фактическа обстановка следва, че последното действие, с което е прекъсната погасителната давност, е от 26.11.2021 г., когато взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни способи, от този момент до момента на исковата молба следва да бъде изчислен 5-годишният давностен срок.

Противно на изложените от въззивника оплаквания, следва да се отбележи, че с оглед задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г., по тълк. д. № 2/2023 г., ВКС, ОСГТК за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини независещи от кредитора.

Неоснователно е оплакването, изложено във въззивната жалба, че поради невнасяне на такси и/или разноски, кредиторът взискател не е оказал необходимото съдействие и така е осуетил прилагането на изпълнителните способи. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на 3 принудителното изпълнение – изразена воля в писмен вид – поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул – чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ – чл. 426, ал. 2 ГПК. Дължимото авансово заплащане на такси за осъществяването на способа – чл. 73, ал. 3, чл. 433, ал. 1, т.

6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето им е довело до връщане на молбата. Предвид това, че в настоящия случай не се установява молбата на взискателя да е върната поради констатирана нередовност, с депозирането й е била прекъсната давността.

Нередовността на молбата за изпълнение, свързана с несъбиране на такса за прилагането на съответен изпълнителен способ, би могла да ангажира дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител, но не и да се отрази на прекъсването на давността освен ако молбата не е върната поради констатираната нередовност.

Доколкото с предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла давност спира давността и предвид (Решение № 50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г. на ВКС, IV г.о.) и предвид това, че от 26.11.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба – 14.11.2023 г., не е изтекъл 5-годишният давностен срок, то предявеният иск се явява неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.