Решение № 822 от 02.08.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 822 гр. Бургас, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222100500751 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх.№260059/18.03.2022 г., подадена от Г. Х.

К., с ЕГН **********, чрез адв. Марияна Пушева, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ №18, ет.3, против Решение №260001 от 14.02.2022 г. по гр.д. №652/2019 г. по описа на РС- Средец.

С посоченото решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. Х. К., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ №18, ет.3 - адв. Марияна Пушева., против А.Г. Б. - К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“ №1, ет.1 - адв. Таня Илиева, исковете за признаване за установено, че Г. Х. К. е изключителен собственик на недвижим имот - едноетажна жилищна сграда, монолитна, ст.б. конструкция с тухлена зидария със застроена площ от 86 кв.м. , покрив- дървена конструкция, покрита с керемиди, състояща се от еднопространствена бокс кухня, дневна и трапезария, излизащи на източна тераса, две спални, баня и тоалетна, входна веранда, построена в УПИ VII в кв.25 по плана на село Голямо Буково, община Средец, с площ от 530 кв.м (съгласно документ за собственост - договор за продажба на недвижим имот-ЧОС от 18.07.2006г. и скица № 639/30.10.2019г., издадена от Община Средец), при граници на имота: изток –улица, запад-край регулация, север УПИ парцел VI-общински, юг-УПИ парцел VIII-общински, и за признаване за установено, че Г.К. е изключителен собственик на лек автомобил „Шевролет“ модел Калос, с рег.№ *******, рама № KLSF08715B472560, двигател № F14D3369016K, цвят – светло-сив металик.

По отношение на горепосочените вещи е допуснато извършването на съдебна делба между А. Б. – К. и Г.К. при равни квоти между съделителите. Също така е допусната делба при равни квоти по отношение на шестместна гребно-моторна лодка тип „Fish Boat 450“ с 1 бял корпус и синя палуба, с дължина 4,50м, ширина -1,65м , с фабричен

№ BGSBGL4502D500, намираща се в държане на Г.К. и лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Игнис“ с рег.№ ******* , рама № JSAFHY51S00155142 , двигател № М13A272901, цвят – бял, намиращ се в държане на А. Б. – К..

На основание чл.344, ал.2 от ГПК Г.К. е осъден да заплаща на А. Б. – К. сума в размер на 110 лв. (сто и десет лева) месечно за ползването на делбения имот -едноетажна жилищна сграда, монолитна, ст.б. конструкция с тухлена зидария със застроена площ от 86 кв.м. , покрив- дървена конструкция, покрита с керемиди, състояща се от еднопространствена бокс кухня, дневна и трапезария, излизащи на източна тераса, две спални, баня и тоалетна, входна веранда, построена в УПИ VII в кв.25 по плана на с.Голямо Буково, община Средец, с площ от 530 кв.м (съгласно документ за собственост - договор за продажба на недвижим имот-ЧОС от 18.07.2006г. и скица № 639/30.10.2019г., издадена от Община Средец ), при граници на имота: изток –улица, запад-край регулация, север УПИ парцел VI-общински, югУПИ парцел VIII-общински, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на настоящото решение в сила до окончателното извършване на делбата.

С жалбата се твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон в частта, с която са отхвърлени предявените насрещни искове от Г.К. и са допуснати в тази връзка делбения имот и лекия автомобил „Шевролет“ модел Калос, с рег.№ *******, рама № KLSF08715B472560, двигател № F14D3369016K, цвят – светло-сив металик.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че жилищната сграда в имота е изградена на груб строеж от страните по време на техния втори брак през 2010 г.

Първоинстанционният съд е кредитирал в тази връзка единствено показанията на водените от ищцата свидетели, въпреки че се установили множество неточности и разминавания между тях. Подробно са цитирани показания на свидетелите в тази връзка с оглед оборване на верността им.

Сочи се, че не отговаря на истината и обстоятелството, че ищцата и ответника през периода между двата брака са живели заедно и са имали общ бюджет. От писмените доказателства се установило, че между страните са налице два сключени и прекратени граждански брака. През периода между двата брака страните не са били семейство, нито са живеели заедно на семейни начала, също така ищцата е имала сключен граждански брак с трето лице повече от 3 години. Ответникът по иска за делба съответно е живял също с друго лице малко преди да бъде сключен втория брак, което е следвало да бъде установено с другите двама свидетели, недопуснати от първоинстанционния съд.

Навежда подробни доводи в смисъл, че процесната сграда е завършена на етап „груб строеж“ преди 2010 г., като обсъжда показанията на допуснатите и разпитани пред първоинстанционния съд свидетели. Съответно съдът незаконосъобразно не бил кредитирал показанията на св. П.. В тази връзка са оспорени и изводите на първоинстанционния съд относно датите на представените от св. П. документи, касаещи неговия строеж.

Въвежда и довод, че съгласно чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Сочи, че не е спорно, че въззивникът е собственик върху парцела, върху която е построена сградата.

Обстоятелството, че ищцата вероятно е участвала с някакви средства в строежа на процесната сграда не я прави съсобственик в правото на собственост, а тя би могла да претендира единствено парично обезщетение, ако установи при условията на пълно и главно доказване, влагането на лични средства в строежа на сградата. Напротив, установило се, че ищцата не разполагала с много средства през периода на строежа на процесната сграда, теглила е постоянно кредити. Освен това се било установило, че същата се е грижила за болния си баща, което не доказало безспорно, че същата е вложила парични средства в строежа на процесната сграда.

Твърди, че още през юли 2006 при закупуването на поземления имот Г.К. е изтеглил 2 ипотечен кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, който е обезпечил със собствено семейно жилище, като последният е изтеглен за построяване на процесната сграда, като още през 2006 г. въззивникът се е снабдил със строителни книжа, ицискуеми по закон – виза за проектиране от 24.07.2006 г., предоставил е графични данни от техническа картотека и е съгласувал скици, визи, планове и схеми за строежа на сградата с „Електроразпределение“ АД, видно от квитанция за заплатена услуга и фискален бон от 17.08.2006 г., възложил е изготвяне на инвестиционен проект, както и е сключил предварителен договор за присъединяване на строежа на бъдещата сграда.

Твърди се, че строежът на сградата е започнал средата на 2006 г. и е приключил до груб строеж за около една година, като през м. април на 2007 г. въззивникът е сключил окончателен договор за присъединяване на обекта. Довършителните работи до степен да може да се обитава, както и подобренията са извършени изключително с усилията и средствата единствено на въззивника до края на 2008 г. Освен това се сочи, че въззивникът разполагал с достатъчен месечен доход. Позовава се и на приетата по делото съдебно – техническа експертиза.

Излага подробни доводи, че въззивникът е вложил изключително лични средства в придобиването на процесното МПС Шевролет, въпреки че собствеността върху него е придобита през 2011 г., по време на втория брак между страните. В тази връзка се сочи, че автомобилът е закупен и изплащан от въззивника посредством договор за финансов лизинг.

Самото прехвърляне на собствеността на автомобила е извършено по – късно поради обективни причини. Счита, че въззивникът е установил в производството, че цялата цена на процесното МПС е изплатена до края на 2008 г., изцяло с лични средства и преди сключване на брака с въззиваемата. Евентуално се сочи, че последната би имала принос в половината от заплатената на 17.08.2011 г. цена общо в размер на 427, 20 лв. или върху сумата от 213, 60 лв., която последна вноска е била платена по време на втория граждански брак между тях.

Въззивникът твърди, че при постановяване на решението на съда е допуснато съществено процесуално нарушение. Посочва, че с писмения отговор – насрещен иск, въззивникът е поискал допускането до разпит на четирима свидетели за установяване на твърдените факти и обстоятелства, като първоначално са допуснати всички свидетели, но е направен съществен пропуск да бъде разпределена доказателствената тежест.

Незаконосъобразно било отказано да бъдат доведени свидетели за следващо съдебно заседание, въпреки че не успели да ги доведат поради обективна невъзможност /световна пандемия/.

Сочи, че неправилните процесуални действия на първоинстанционния съд се изразяват в това, че не е проявил активност и не е дал правилни указания на страните относно подлежащите на доказване факти, за да им предостави възможност да ангажират необходимите доказателства, поради което е нарушил чл.146, ал.2 и 3 от ГПК. Сочи, че пропускът на първоинстанционния съд да констатира още в доклада, че е допусната непълнота от ищеца, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си и на основание чл.146, ал.2 от ГПК да даде указания за това, е довело до постановяване на неправилно решение. Като не е изпълнил задължението си по чл.146, ал.2 от ГПК да укаже за кои факти страната не представя доказателства, то пред въззивната инстанция неуказаните за доказване факти не са преклудирани и във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства, които не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушение на основание чл.266, ал.3 от ГПК. Цитира практика.

Моли се за отмяна на така постановеното решение, като неправилно и незаконосъобразно и за уважаване в цялост на предявените насрещни искове и съответно отхвърляне на предявените искове за делба на процесната сграда и лек автомобил.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А.Г. Б. - К., чрез адв. Таня Илиева. Оспорва изцяло въззивната жалба, като счита последната 3 за неоснователна, а наведените доводи за необосновани и некореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.

Сочи, че доводите за извършени процесуални нарушения, въведени във въззивната жалба, са изцяло неоснователни. Първоинстанционният съд е изпълнил всички процесуални изисквания и правила, като е осигурил на страните равна възможност да упражняват предоставените им права, включително по отношение на доклада съобразно чл.146 – 148 ГПК. Изрично страната е заявила в открито съдебно заседание, че води двама от допуснатите свидетели, като другите двама няма как да се яват, като не са посочени основателни причини за неявяването им. Едва след това са изложени причини и са изразили желание за разпита им в следващо съдебно заседание.

Навежда доводи в смисъл, че постановеното от съда Определение №260086/25.03.2021 г. е правилно и законосъобразно, както и че съдът не е допуснал процесуално нарушение, което да обосновава приложението на чл.266, ал.3 от ГПКПо отношение на недвижимия имот във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, се позовава на приетото в Постановление №5/1972 г. Прави се анализ на показанията на разпитаните свидетели във връзка с оспорване на твърдението, че процесната сграда е довършена до степен „груб строеж“ преди 2009 г., след като е сключен вторият граждански брак между страните.

Поддържа становището, изложено и в исковата молба, че строежът на сградата е започнал през есента на 2007 г. и е завършена до степен на груб строеж през 2010 г.

Недоказани са останали и твърденията, че Г.К. е разполагал с достатъчно доходи в периода от лятото на 206 г. до края на 2008 г., когато се твърдяло пълно завършване на сградата с лични средства на К.. Посочва, че в строежа са вложени и всички средства от А. Б. – К., придобити през време на съвместново им съжителство, както и по – късно по време на брака. Позовава се и на приетата съдебно – икономическа експертиза.