Решение № 12048 от 07.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12048 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: д.р. при участието на секретаря в.к. като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20221110151757 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.318 и сл.ГПК

Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от Д. Г. З. срещу Б. Б. З. с правно основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК за развод по вина на ответната страна, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, по чл. 56 СК относно ползването на семейното жилище, както и по чл. 53 СК относно фамилното име.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор по исковата молба, в който не оспорва да е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, оспорва вината и небрачните претенции с изключение на претенцията по чл. 53 СК. Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК за развод по вина на ищцовата страна, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, по чл. 56 СК относно ползването на семейното жилище. Ответникът предявява и насрещен иск с правно основание чл.57 СК за определяне на наем при условията на евентуалност в размер на 800 лв., считано от 06.02.2023 г.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата по насрещните претенции е подала отговор по насрещната исковата молба, в който оспорва насрещните претенции. В съдебно заседание насрещната страна изразява становище за неоснователност на претенцията, като навежда твърдения, че жилището в частта, в която принадлежи на ответника живеят двете деца, на които същият дължи издръжка.

1

ДСП-Слатина в депозираните по делото социални доклади сочи, че за децата полагат грижи и двамата родители, с които имат изградена силна емоционална връзка. В хода на социалното проучване децата споделят, че се чувстват еднакво добре при майка си и при баща си, както и че когато не са с ответника, поддържат редовно контакт с него по телефон.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че основно тя полага грижите за децата, като преди бащата ги е водил на занимания, а тя ги е взимала. Бащата отказвал да заведе децата на лекар, тъй като не можел да излезе от работа. Твърди, че децата обичат и двамата си родители.

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответникът заявява, че децата му имат нужда и от време за възпитание. Счита, че може да даде време, усилия и да допринесе за тяхното емоционално развитие, тъй като към момента не получават необходимото.

Изслушано по реда на чл. 15, ал.1 ЗЗакрД, детето б. заявява, че баща й помага по математика, а майка й по други предмети в училище. Тваърди, че споделя повече на майка си, ако има проблем, и тя й помага. Майка й я е водила на училище, когато била първа смяна, но вече ходи сама. Споделя, че с майка си играе настолни игри и ходи на разходка. С баща си също ходи на разходка, като тоя я води на батут, където скачат. Твърди, че се разбира с брат си и има приятели в училище. Отрича нещо да я притеснява.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак /л. 7 от делото/ страните са сключили брак на 22.05.2011 г. в гр.София, Република България, за което е издаден акт за граждански брак №0071/22.05.2011 г., като съпругата е променила фамилното си име от Г. на З.. От брака между страните са родени двете им ненавършили пълнолетие деца /л. 8 и 9 от делото/ – б. Б.ова З., ЕГН **********, и к. Б.ов З., ЕГН **********. С договор за покупкопродажба на недвижим имоти от 08.12.2014 г. страните са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху апартамент №35, с идентификатор ***, находящ се в град София, район „Искър”, ж.к.

„Дружба-2“, в 7-етажна сграда с идентификатор ***, блок №308, /преди с номерация блок №308а/, вход „Б“, на 4 етаж, със застроена площ на жилището 65.66 кв.м., състоящо се от: една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи, съгласно документ за собственост: стълбище, апартамент №34, двор, апартамент №36, при съседи с посочени идентификатори: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: ***, заедно с избено помещение

№11, с площ, съгласно данъчна оценка 4.42 кв.м., при съседи: коридор, общо помещение, коридор, заедно с 4.416% ид.ч. от общите части на сградата, както идеална част от правото на строеж върху мястото, поземлен имот с идентификатор *** /л.10, 11 и 13 от делото/. По силата на договор за финансов лизинг №216171359793/15.09.2021 г. „ОТП Лизинг“ ЕООД се е задължил да придобие и е отдал за временно възмездно ползване на страните лек автомобил марка - „Киа Спортидж“, за срок от 60 месеца, срещу задължение за 2 заплащане на 60 броя лизингови вноски, съобразно погасителен план /л. 87-88 от делото/, при уговорена сума на финансиране 19 479,54 евро и променлив лихвен процент от 2% плюс надбавка от 2,4% /л. 78-88 от делото/. По делото е представен и договор за кредит за текущо потребление от 02.09.2021 г., ведно с Общи условия и Погасителен план, от предметното съдържание на който се изяснява, че „Банка ДСК“ АД е предоставила на съпруга Б. Б. З. кредит за текущо потребление в размер на сумата от 45 000 лв., със срок на издължаване 84 месеца от датата на усвояване, платим на 83 равни месечни погасителни вноски от по 628,65 лв. и една вноска от 485,70 лв., при ГПР 4,93% и преференциален лихвен процент от 4,65% годишно /л.89-96 от делото/. За обезпечаване на вземането на кредитора по процесния договор за кредит съпругът е сключил и договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ АД от 02.09.2021 г., по силата на който същият е учредил залог в полза на банката върху вземанията си по разплащателна сметка IBAN BG53STSA93001526893402 /л.92 от делото/. Ответникът е сключил и договор за паричен заем от 01.09.2022 г., по силата на който в качеството на заемополучател е получил заем от Боян Георгиев З. в размер на сумата от 18 000 лв., платим в срок от 24 месеца на равни месечни вноски от 750,00 лв. Като цел за ползването на предоставената сума е посочено заплащането на разходите на детето б.

Б.ова З., родена на 30.10.2011 г., по пътуването и престоя й в Република Италия за световно първенство по кикбокс и ремонт, преустройство и закупуване на мебели за детска стая, както и за разходите по бракоразводното му дело. Като санкция за неизпълнение на задължението за плащане на погасителните вноски в срок е предвидена и неустойка в размер на 0,5% върху стойността на невъзстановената сума за всеки просрочен ден /л. 99 от делото/. Видно от представените по делото писмени доказателства, ответникът е погасил задължението си за плащане на шест погасителни вноски в периода 13.10.2022 г. – 09.03.2023 г. /л. 156-161 от делото/, поради което съдът счита възражението за симулативност на процесния договор за заем за неоснователно. По делото е представен и договор за наем от 03.01.2023 г., ведно с приемо-предавателен протокол от 03.01.2023 г., от който се установява, че ответникът е наел за временно възмездно ползване за срок от дванадесет месеца, считано от 09.01.2023 г. недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„Дружба 2“, бл. 264, вх. „Б“, ет. 9, ап. 49, срещу задължение за заплащане на месечна наемна цена от 700,00 лв. /л. 100-103 от делото/, като по делото са представени доказателства за заплащането им за м. януари и февруари 2023 г. /л. 154-155 от делото/, с оглед на което съдът счита възражението за симулативност на процесния договор за наем за неоснователно.

Ищцата е сключила договор за потребителски кредит от 16.01.2023 г., въз основа на който в качеството си на кредитополучател е получила заемна сума в размер на 1 649,99 лв., платима в срок до 25.04.2023 г., при уговорен лихвен процент – 17,73% и ГПР – 16,78%, предназначена за закупуване на телевизор марка „LG OLED OLED55C21LA” /л.167-171 от делото/. Същата е страна по кредитно правоотношение и с „Юробанк България“ АД, обективирано в договор за потребителски кредит № FL1311917 от 23.09.2022 г., по силата на който е получила кредит за текущи нужди в размер на 30 000,00 лв., от които 12 300,00 лв. са предназначени за предсрочно погасяване на задълженията й по договор за кредит, сключен с „ДСК БАНК“ /л. 174-178 от делото/. В периода 03.02.2021 – 15.12.2022 г. ищцата 3 работи по трудово правоотношение със „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД, при основна заплата от 4293,90 лв., като в периода м. март 2021 г. – м. ноември 2022 г. е реализирала средномесечен облагаем доход в размер на около 4 500 лв. /л. 111-112 от делото/. От представена по делото справка актуално състояние на действащи трудови договори се установява, че ответникът полага труд по трудов договор, сключен с „ВиЕмУеър България“ ЕООД на 28.10.2020 г., при уговорена основа заплата 5 227,56 лв., като за периода м. март 2021 – м. октомври 2022 г. е реализирал средномесечен облагаем доход в размер на около 5 500 лв. /л. 113-114 от делото/.

За изясняване на спора по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, чието заключение, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно изводите на вещото лице, индикативната пазарна стойност на апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 308, вх.Б, ет.4, е 700,00 лв.

По делото е разпитана свидетелката Анка Д. Г. – майка на ищцата. От показанията на същата се установява, че страните се познават от 2009 г., като до момента на настъпване на фактическата раздяла са живели заедно в жилище в гр. София, ж.к. Дружба, закупено от тях, като първоначално са живели при бабата на ищцата. Свидетелката твърди, че през 2022 г. ищцата и децата са напуснали семейното жилище, като са отишли да живеят при бабата на съпругата, обитавайки една стая, а съпругът останал в семейното жилище. Когато разбрала за това, свидетелката позвънила на ответника, който й казал, че не го е срам, че живее на широко сам, както и че ищцата имала любовник. Свидетелката споделя, че е присъствала на караници между страните, още по времето, когато са живеели при бабата на ищцата.

Разказва за случай, в който ги посетила в дома на бабата, като още от входа чула крясъците им. Пояснява, че обикновено се карали за битовизми - за децата, за пари, разходи. Твърди, че се налагало дърщеря й да се моли на съпруга си, за да си купи очила, от които имала нужда.

Допълва, че повечето им скандали ставали на маса, като бащата се карал на децата да ядат по-бързо. Споделя, че присъствала на случай, в който бащата се скарал на дъщеря си да не се лигави и крещял като луд, в резултат на което децата се разплакали и започнали да пищят. Свидетелката посочва, че отношенията на страните се влошили преди пет години.

Тогава дъщеря й споделила, че съпругът й признал, че има увлечение към негова колежка, от която той получил писмо на служебна поща с текст „липсваш ми“, както и СМСсъобщение с текст „ти не дойде“ през нощта. Твърди, че това се отразило зле психически на ищцата. Заявява, че веднъж ищата й показала СМС-съобщения от ответника, съдържащи обиди: „Мръсно, нещастно животно“, „Аман от твоите курвенски номера“. Свидетелката твърди, че ищцата била постоянно разстроена, но се грижила за децата и ходила на работа.

Допълва, че страните постоянно спорят за пари, но въпреки това са правили опити да заздравят връзката си, които преустановили след раздялата. Твърди, че ответникът е употребявал наркотични вещества, за което споделила на дъщеря си, която не била учудена.

Признава, че е имало периоди, в които не е общувала с дъщеря си.

Разпитана по делото е и майката на ответника Янка Г. З., която заявява, че страните са 4 разделени от м.септември 2022 г., когато ищцата я посетила и й казала, че иска да се разведе със сина й. Такива намерения имала и преди. Ищцата й споделила, че иска да пътува и да има собствена къща. Свидетелката признава, че ищцата е напуснала семейното жилище, но не знае кога. Твърди, че синът й споделил, че повече от година не споделят легло, че ищцата излиза вечер и се прибира късно, като оставя децата на него. Казала му, че смята, че ищцата има паралелна връзка, при което той отговорил, че това е невъзможно. Няколко дни покъсно ответникът открил, че съпругата му имала връзка с по-млад колега от доста време, което тя си признала. Твърди, че преди това ищцата е молила ответника да й даде втори шанс и страните провели дълъг разговор, като накрая ответникът склонил да го стори, за което уведомил майка си. Свидетелката заявява, че преди ищцата дистанцирала детето б. от ответника, а сега дистанцирала цялото й семейство от децата. Разказва за един от случаите, в който страните решили да се развеждат и свидетелката ги поканила, когато ищцата се надвесила на ответника и казала „ще те одера с детските надбавки“. Допуска, че и синът й е крещял на съпругата си. Твърди, че ищцата имала обтегнати отношения с майка си, макар че не е присъствала лично на скандали между тях. Спомня си, че когато детето б. навършило една година, снаха й се върнала на работа и ответникът се грижил за дъщеря си цялата втора година целодневно, като работил от вкъщи. Признава, че ответникът е по-изискващ към внука й. Знае за договор за заем, сключен между съпруга й и ответника, но не знае с каква цел са предоставени паричните средства. Признава, че синът е употребявал марихуана като ученик, което се подкрепя и от признанието на свидетелката Веселина Б.а З.-Борисова – сестра на ответника. Ищцата й споделила, че видяла СМС – съобщение на телефона на ответника от негова колежка с текст „защо не дойде“, но твърди, че се касае за обяд и някакъв детски рожден ден, на който трябвало да отидат. Отрича синът й да е признавал да има връзка с друга жена, но не изключва това.