Решение № 892 от 31.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 892 гр. Пазарджик, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220100691 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от А. Г. Т. от с. ................., общ. Септември, срещу Областната дирекция на МВР – Пазарджик за осъждането на ответника да му заплати сумата 3092,02 лв., представляваща възнаграждение за положен нощен труд от 1708 часа, положен в периода от 01.04.2020 г. до 23.02.2023 г., преизчислен с коефициент 1,143 за приравняване към дневен, заедно с лихва за забава в размер 506,31 лв., изчислена поотделно от края на всяко тримесечие до предявяването на иска, както и законната лихва от предявяването на иска. В исковата молба се твърди, че ищецът работи на длъжност младши автоконтрольор І степен, държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, към Районно управление – Пещера на ОДМВР – Пазарджик. На заеманата длъжност полага нощен труд – във времето от 22,00 до 6,00 ч. по графици, като работното му време се изчислява сумарно и часовете положен нощен труд не са били преобразувани в дневен. Ищецът прави преглед на измененията на закона и наредбите за заплащане на нощния труд на държавните служители по ЗМВР и излага становище, че актуалната уредба след изменението на ЗМВР с ДВ от 07.07.2020 г. установява законово закрепено неравенство при третирането на държавните служители по ЗМВР с останалите, като посочва, че с решение от 24.02.2022 г. по дело 262/2020 г. СЕС приел, че "разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий" - свързана с допустима от закона цел и съразмерна на тази цел, като не може да се обоснове само със съображения от правен и икономически, бюджетен порядък; по тази причина чл. 187, ал. 4 от ЗМВР според ищеца е несъвместим с правото на ЕС и не следва да се прилага. Така остава празнота в уредбата, поради което следва да се приложи чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, който предвижда преизчисляване с коефициент 1

1,143. По-нататък се сочи, че съобразно националното трудово законодателство и методологията за изчисляване на положения труд при сумирано изчисляване на работното време се приема, че при изтичането на отчетния период служителят е изпълнил трудовата си 1 норма в пълен обем - задължение на работодателя е да организира графика така, че той да покрива общата тримесечна норма. Така ако без преизчисляване общият брой часове работа покрива пълното работно време, при преизчисляване на нощния труд с коефициент за увеличаване би се оказало, че е положен труд над нормата и той следва да се заплати като извънреден. Претендираната сума е равна на заплащането за надвишаването на часовете над нормалното работно време, получено от преизчисляването на часовете извънреден труд с увеличение 50% като за извънреден труд.

Постъпил е отговор от ответника, с който искът се оспорва. Ответникът сочи, че изложените обстоятелства са неясни и противоречиви, не става ясно дали претенцията е за положен нощен труд, или за положен извънреден труд, което прави исковата молба нередовна. Ако все пак съдът я счете за редовна, според ответника претенцията е неоснователна - статутът на държавните служители като ищеца се урежда единствено от ЗМВР и не се прилагат КТ и ЗДСл. Според императивната разпорежда на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и отчитането на работното време се определя с наредба на министъра. Не е налице нито закон, нито акт на МС, който да допуска преизчисляване - ЗМВР след промяната от 07.07.2020 г. изрично изключва преизчисляването с коефициент 1,143 - това не е празнота, а изрично изразена воля на законодателя. Освен казаното, прилагането на чл. 9 от НСОРЗ изисква възнаграждението да се заработва при трудови норми, което също не е налице при работата на ищеца. Решението на законодателя за непреизчисляване на нощния труд на служителите на МВР е в съответствие с решението на СЕС по дело 262/2020 г., тъй като решението допуска продължителността от 7 часа на нощния труд за работници от частния сектор да не се прилага за тези от публичния, вкл. полицаите и пожарникарите, при условието за обективен и разумен критерий - допустима от закона цел и съразмерност с тази цел.

Предвидената продължителност от 8 часа е обяснима със специфичния статут на тези държавни служители, обусловен от функциите на МВР - защита на реда, правата и свободите, националната сигурност, пожарна безопасност и защита на населението.

Спецификата на служебното правоотношение на тези служители е регламентирана в контекста на компенсаторни механизми и привилегии, които не се отнасят за работещите по трудово правоотношение: отпуск в по-голям размер, допълнително възнаграждение за прослужено време, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, пенсиониране при условията на първа категория труд и т.н. Ирелевантен за спора е въпросът дали определеният от министъра към процесния период конкретен размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд е справедлив. Сочи се практика на съдилища в страната, както и тълкувателно решение 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Заявява се, че не се установява ищецът да е положил извънреден труд, т.е. труд при превишаване на обичайното му работно време. Според ответника освен това преизчисляване на нощният труд като дневен е недопустимо да се кумулира с допълнително възнаграждение за нощен труд и по още една причина: това би довело до дублиране на заплащането. Трудът, положен 2 между 22 и 6 ч., следва да бъде отчетен и заплатен само като нощен, но не и едновременно да се преизчисли като дневен и да се заплати допълнително като нощен.

Искът е с правно основание чл. 187, ал. 7 от ЗМВР.

Фактическите обстоятелства по делото не са спорни и се свеждат до това, че за процесния период ищецът е работил на смени при сумирано изчисляване на работното време, като общият брой отработени от него часове отговаря на посочените в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР 40 часа седмично средно, вкл. часовете през нощта без преизчисляване с увеличаващ коефициент. Спорът между страните е правен и е свързан с въпроса дали е съвместима с правото на ЕС нормата на чл. 187 от ЗМВР, според която нормалната продължителност на работното време през нощта е също 8 часа за 24-часов период също като дневното, а не 7, при положение, че за работещите по трудово правоотношение тази продължителност е 7 часа. Становището на ищеца е, че подобно нееднакво третиране от самия законодател не е мотивирано с обективен и разумен критерий. Ако се приеме, че това различно третиране, дори компенсирано с определени придобивки, противоречи на правни норми от по-висш порядък и не следва да се прилага, ще се окаже, че за държавните служители от МВР е приложим по аналогия режимът за работещите по трудово правоотношение, оттам - че преизчислените с коефициент 1,143 нощни часове работа представляват извънреден труд за разликата, съответстваща на увеличението на броя им, умножен по 0,143.

Съдът от правна страна не счита, че е в състояние да направи такъв извод за противоречие на чл. 187, ал. 1 и ал. 4 с правото на ЕС и в частност с Хартата на основните права на Европейския съюз, съответно с цитираното решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело 262/2020 г. Върховният касационен съд с тълкувателно решение № 1/2020 от 15.03.2020 г. на ОСГК се е произнесъл по въпроса за това твърдяно противоречие, като го е обсъдил в мотивите си. Решението е задължително за българските съдилища и ако те въпреки това откажат прилагането му с мотив, че ВКС не е взел предвид всички актове от по-висш порядък, които му противоречат, това на практика би означавало, че са го сметнали за незадължително.

Поради изложеното съдът счете, че липсва основание искът да бъде уважен, и РЕШИ:

Отхвърля иска на А. Г. Т., ЕГН **********, от с. ................., общ. Септември, срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3092,02 лв., представляваща възнаграждение за положен нощен труд от 1708 часа, положен в периода от 01.04.2020 г. до 23.02.2023 г., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ методика, с коефициент 1,143 за приравняване към дневен, заедно с лихва за забава в размер 506,31 лв., изчислена поотделно от края на всяко тримесечие до предявяването на иска – 27.02.2023 г., и законната лихва, считано от тази дата до изплащането на вземането.

3

Осъжда А. Г. Т. да заплати на ОД на МВР - Пазарджик разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4