Решение № 668 от 13.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. Велико Търново, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Явор Данаилов

Ангелина Богданова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20234100500578 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 90/12.05.2023 по гр. д. № 462/2022 г. на РС - П. е уважен изцяло предявеният от И. Й. Д. с ЕГН ********** против Л. В. Л., ЕГН ********** и Н. Г. Н., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, като е обявен за недействителен по отношение на ищеца Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № ***, том I, рег. № ***, н. дело № *** от ***2020 г. на нотариус П. П. с район на действие РС – П., съгласно който Л.

Л. е дарил на *** си Н. Н. собствената си 1/2 идеална част от следните недвижими имоти, а именно Поземлен имот кад. № ***, находящ се в землището на с. П., м. „***“, земеделска земя, категория 3, представляващ НИВА с площ от 5702 кв. м., стар номер *** при граници: № ***, ***, № ***, № ***, Поземлен имот кад. №

***, находящ се в землището на с. П., м. „***“, земеделска земя, категория 2, представляващ НТП Нива, с площ от 12934 кв.м., стар номер ***, при граници: № ***, № ***, № ***, № ***, №

***, Поземлен имот кад. № ***, находящ се в землището на с.П., м. „***“, земеделска земя, категория 4, представляващ НТП Нива, с площ от 8198 кв.м., стар номер ***, при граници: № ***, № 55508.***.4, № 55508.***.3, № ***, № *** и Поземлен имот кад. № ***, в землището на с. П., м. „***“, земеделска земя, категория 6, НТП Нива, с площ от 6350 кв.м., стар номер ***, при граници: № 1

***, № ***, № ***, № ***, № *** и е осъдил ответниците да заплатят на ищеца сторените по делото разноски.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците Л. В. Л. и Н. Г. Н., която съдържа оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение.

Излага доводи, че Л. не е длъжник на ищеца, поради което счита, че не е и носител на правото да предяви иска по чл. 135 ЗЗД с оглед липсата на един от елементите от фактическия състав на разпоредбата. Навежда твърдения, че с предявяването на исковата молба ищецът иска преразглеждането на спор, който вече е решен с влязъл в сила съдебен акт. Акцентира, че по реда на чл.

135 ЗЗД следва да се разгледа цялата поредица от увреждащи действия и сделки в тяхната съвкупност, а не за всяко отделно да се образува самостоятелно производство. С въззивната жалба се оспорва и субективният елемент, а именно знанието на третото лице за увреждането на кредитора.

Прави искане за отмяна на атакуваното съдебно решение. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата и ищец в производството пред първата инстанция И. Й. Д. с подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и недоказана. Навежда доводи, че не се съдържат оплаквания относно допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена.

Великотърновският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Обжалваното решение е недопустимо като постановено в противоречие с императивната разпоредба на чл. 299, ал. 1 ГПК - спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. С Решение № 260041/12.07.2021 г. по гр. д. № 291/2020 г. по описа на РС – П. е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от И. Д. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД срещу Л. Л. и Н. Н.. Със същия съдебен акт Л. Л. е осъден да заплати на ищцата сумата от 9 000 лв., като получени без правно основание. Срещу отхвърлителната част на този съдебен акт на първоинстанционния съд е подадена въззивна жалба от И. Д., която с влязло в законна сила Определение № 482/27.05.2022 г., постановено по в.гр.д. № 975/2021 г. по описа на ВТОС е върната поради неостраняване на нередовностите в определения срок, поради което атакуваното Решение № 260041/12.07.2021 г. по гр. д. № 291/2020 г. по описа на РС – П. е влязло в законна сила в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът по чл. 135 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че влязлото в законно сила решение е задължително за всички съдилища на основание чл.

297 ГПК и поражда сила на пресъдено нещо.

Пределите на силата на пресъдено нещо (СПН) са обективни и субективни. Първите визират предмета, за който се отнася силата на пресъдено нещо. Този предмет е спорното материално право, което ищецът чрез иска си е въвел като предмет на делото и съдът е потвърдил или отрекъл.

2

В тази връзка, спор, разрешен с влязло в сила решение (Решение № 260041/12.07.2021 г. по гр. д. № 291/2020 г. по описа на РС – П. ), не може да се пререшава, освен ако не е основан на нови факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество, каквито в настоящия казус не се откриват. В случая, както по настоящото дело, така и по първоначалнообразуваното гражданско дело № 291/2018 г. по описа на РС – П. ищецът продължава да твърди, че има качеството кредитор на едно и също основание спрямо длъжника. На следващо място, субективните предели на СПН определят кръга на лицата, които не могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение правно положение относно съществуването или несъществуването на спорното право. СПН важи поначало само между страните, тъй като само те са имали възможност да въздействат върху съдържанието на решението със своите процесуални действия. Въззивният съдебен състав установява, че страните и по двете дела са едни и същи – ищец И. Д. и ответници Л. Л. и Н. Н..

Източник на СПН е правораздавателната воля на съда, формирана поначало в диспозитива на съдебното решение, но тя се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано посредством основанието и петитума на исковата молба. При преценката дали има идентичност между делото, приключило с влязлото в сила решение (Решение № 260041/12.07.2021 г. по гр. д. № 291/2020 г. по описа на РС – П. ) и повторно заведеното дело (настоящото дело), следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Трябва да е налице пълен идентитет в предмета на двете дела (спорното материално право с неговите индивидуализиращи белези - юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението - в този смисъл Решение № 43 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6421/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 133 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2009 г., I г. о., ГК. Съдът в този му състав намира, че в настоящия случай е налице такава именно идентичност.

Предвид гореизложеното, силата на пресъдено нещо на установеното правното положение между страните представлява абсолютна процесуална пречка съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК за въвеждането му като предмет на нов правнорелевантен спор, поради което образуваното въз основа на него съдебно производство, каквото е настоящото, следва да бъде прекратено.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответниците имат право на разноски при прекратяване на делото. В кориците на гр. дело № 462/2022 г. на РС - П. обаче не се намират доказателства за направени разноски от тях. Представени са пълномощни от ответниците, с които същите упълномощават адв. К. М., но няма представени доказателства за договорен или заплатен хонорар, а съгласно цитираната разпоредба се присъждат само действително направените разноски. На следващо място, пред ВТОС в съдебна заседание процесуалният представител на ответниците заявява, че не претендират разноски за настоящата инстанция. Ето защо, съдът не дължи произнасяне относно присъждане на направените по делото разноски.

Водим от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 90/12.05.2021 г., постановено по гр. д.

№ 462/2022 г. по описа на РС - П., като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4