Решение № 161 от 09.10.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Бургас, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20262000500279 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

По гражданско дело № 20252100101822 по описа за 2025 г. на Окръжен съд – Бургас ищците Н. И. В. с ЕГН ********** и А. Н. В. с ЕГН **********, с общ съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Княз Борис І“ № 6, вх. А, ет.

2 са предявили против ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, със съдебен адрес: гр. Пловдив, пл. „Кочо Честименски“ № 2, вх.

Б, ет. 6 - адв. Н. Ш. искове по чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетения от по 92032,54 евро (180000 лева) за неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на В. Вл. Б. – В. (съпруга на ищеца и майка на ищцата), загинала при пътнотранспортно произшествие, настъпило на ***** г. в гр. Айтос на пешеходна пътека в района на кръстовището между улиците „Славянска“ и „Гарова“, допуснато от водач на товарен автомобил „Ман ТГХ 18.480 4х2 ЛЛС“ с рег.№ ******** с прикачно ремарке „Кесборер“ рег. № *********, за който е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане.

1

С Решение № 349 от 18.05.2026 г. по цитираното гражданско дело Бургаският окръжен съд е уважил исковете изцяло.

Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е подал въззивна жалба против решението в частта, уважаваща претенциите над размерите им от по 61355,03 евро (120000 лева) до присъдените горници от по 92032,54 евро (180000 лева) ведно със съответните лихви за забава.

Изложил е доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост.

Присъденото обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно. Не бил приложен критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и не била съобразена трайната съдебна практика в тази насока.

Изтъква се, че ищцата А. В. била придобила самостоятелност и създала свое семейство. Отглеждала свое дете със съпруга си и не била в икономическа зависимост от пострадалата.

Не било установено ищецът Н. В. да е претърпял вреди, надхвърлящи обичайно присъщите при загубата на съпругата си. Нямало данни за влошаване на здравословното му състояние.

От друга страна необосновани били изводите за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Тя била блъсната, докато пресичала пешеходна пътека, но непосредствено преди удара променила посоката на движението си – в нарушение на чл. 113 ЗДвП.

Реакцията й била неадекватна и непредвидима. Поради това каузалният й принос по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се равнявал на 1/5.

Ищците Н. И. В. и А. Н. В. са оспорили жалбата с нарочен писмен отговор, в който са изложили доводи в подкрепа на обжалваното решение.

Обезщетенията им били определени при съобразяване на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и при оценка на близостта им със загиналата при ПТП.

Липсвало съпричиняване на вредоносния резултат. При навлизане в пътното платно като пешеходец пострадалата нямало как да се ориентира за посоката на движение на товарната композиция. Водачът имал техническата възможност да спре и да предотврати произшествието.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 01.09.2026 г.

Преди проведеното на 01.10.2026 г. открито съдебно заседание 2 въззивникът е депозирал молба, в която е заявил, че поддържа жалбата си.

В хода на устните състезания представителят на въззиваемите ищци е изразил становище в съответствие с изложеното в отговора на жалбата.

За да се произнесе по същество, съдът приема следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо. То е постановено при изяснена фактическа обстановка.

С Присъда № 28 от 16.04.2024 г. по НОХД № 225/2024 г. на ОСБургас, изменена с Решение № 11 от 07.02.2025 г. по ВНОХД №140/2024 г. на АС – Бургас, потвърдено с Решение № 230 от 19.05.2025 г. по н.д. № 285/2025 г. на ВКС, І нак. отд., Ив. Ст. Г. от гр. Бургас е признат за виновен в това, че на ***** г., около 12:45 ч. в гр. Айтос при управление на товарен автомобилвлекач „Ман“ с рег .№ ******** с прикачено полуремарке по ул. „Славянска“ в района на кръстовището с ул. „Гарова“ нарушил правилата по чл. 25, ал. 1 и чл.119, ал. 4 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Б. – В.

(съпруга на ищеца и майка на ищцата), докато тя преминавала по пешеходна пътека.

Обстоятелствата, при които е настъпил пътният инцидент, са установени от наказателния съд и от изслушаната пред първата инстанция автотехническа експертиза:

На ***** г. по обед при сухо и слънчево време Ив. Г. изпълнявал редовен курс с гореописания товарен влекач в гр. Айтос, като се движел по ул.

„Гарова“. На кръстовището с ул. „Славянска“ се престроил в най-дясната лентата и спрял на червен светофар. При подаване на зелен сигнал започнал да завива надясно по ул. „Славянска“, леко изнасяйки влекача напред заради огромните му габарити. След изпълнението на цялостната маневра водачът Г. започнал да ускорява като продължил по ул. „Славянска“. Той не забелязал, че по същото време ищцата В. В. пресичала отдясно наляво улицата по пешеходна пътека тип „Зебра“, разположена непосредствено след завоя.

Пешеходката навлязла в платното за движение на зелен светофар. По средата на пътната лента тя осъзнала, че връхлитащият я товарен автомобил няма да спре и рязко сменила посоката си, без да напуска пешеходната пътека. Не могла обаче да избегне удара и била премазана. Загинала на място.

На основание чл. 300 от ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

3

Няма спор, че гражданската отговорност на водача е покрита от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена при ответника „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД.

Предмет на делото са исковете на Н. В. и А. В. (съпруг и дъщеря на пострадалата) за заплащане на обезщетения по чл. 432 от КЗ за претърпените от тях неимуществени вреди. Претенции по чл. 380 от КЗ са били предявени на 03.10.2023 г.

Първоинстанционният съд е присъдил дирените компенсации от по 180000 лева ведно с лихви от уведомяването на застрахователя, като е приел, че размерите им са справедливи. Намерил е за неоснователни възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

Настоящият състав споделя изводите за липса на каузален принос на пострадалата. Тя е пресичала правомерно улицата на маркирана пешеходна пътека при зелен светофарен сигнал. Действията й непосредствено преди сблъсъка не могат да се оценят като неадекватни. Налице е хипотезата на чл.

119, ал. 5 от ЗДвП, при която съпричиняването е изрично изключено.

Видно от приложеното към исковата молба удостоверение, издадено от община Айтос, пострадалата В. В. е била омъжена за ищеца Н. В.. От брака има две дъщери – А. В. (ищца), родена през *** г. и Н. В., родена през ***** г.

(последната е предявила против ответника самостоятелни претенции по гр. дело № 300/2025 г. на ОС – Бургас /в. гр. д. № 136/2026 г. на АС – Бургас/, приключило с влязло в сила решение).

Пострадалата е починала на 61-годишна възраст. Тогава ищците са били съответно на 63 и 30 години. Липсват доказателства за поддържания от тях икономически стандарт на живот. Няма данни те да са били материално зависими от починалата.

Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Евг. Г., който пресъздава най-общо впечатленията си за негативните преживявания на близките на пострадалата. Според свидетеля, макар дъщерите да създали свои семейства с деца, те запазили връзката с родителите си. Отбелязвали заедно семейни празници и се подкрепяли взаимно. След нелепия инцидент съпругът Н. бил съкрушен. Затворил се в себе си. Съвзел се бавно, благодарение моралната подкрепа от децата си. Дъщерята А. живеела отделно в Бургас, но по мнение на свидетеля още преживявала случилото се.

Няма данни някой от ищците да е търсил медицинска помощ или да се е консултирал с психолог. Свидетелските показания съдържат по-скоро 4 общи оценки за подразбиращи се отношения, отколкото изявления за конкретни факти.

С оглед обсъдените по-горе обстоятелства и предвид икономическите условия в страната към момента на увреждането (2023 г.), въззивният съд определя по справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД обезщетения от по 150000 лева (76693,78 евро) за всеки от ищците.

Изложеното обосновава отмяната на обжалваното решение в частта, с която исковете са уважени над тези размери до горниците от по 180000 лева (92032,54 евро). Претенциите в тези части следва да се отхвърлят.

Този резултат налага преразпределение на разноските пред първата инстанция.

Присъденото в полза на адвоката на ищците възнаграждение по чл.

38, ал. 2 от ЗА следва да бъде редуцирано от 4500 евро на 3750 евро.

Ответникът „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД е направил разноски за свидетели и експертизи в размер на 763,70 евро. Той е платил и адвокатско възнаграждение в размер на 14541,14 евро с ДДС при минимум по Наредба № 1/2004 г. на ВАС от 11688,13 евро с ДДС. Основателно е предявеното пред първоинстанционния съд възражение за прекомерност на платения хонорар.

Той следва да бъде намален до стойността от 7013 евро с ДДС, която е 60% от размера, изчислен по цитираната по-горе наредба. Последната няма обвързващ характер. Необходимо е да се подчертае, че защитата е по претенции за неимуществени вреди със сходен предмет.

Така при признати разноски на обща стойност 7776,70 евро в полза на ответника следва да се присъдят 1296,12 евро – в съответствие с отхвърлената част от исковете .

Възложената в тежест на ответника държавна такса също следва да се намали от 7362,60 евро на 6135,50 евро.

По разноските пред настоящата инстанция:

Адвокатът на въззиваемите ищци ги е защитавал безплатно претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. и

Материалният интерес пред настоящата инстанция възлиза на 61355,03 евро (120000 лева). Минималното адвокатско възнаграждение по Наредба 1/2004 г. на ВАС би било 4831,71 евро при изцяло успешно проведена защита. Аналогично на посоченото по-горе (с оглед сходството в претенциите за неимуществени вреди) за база на дължимото възнаграждение следва да се 5 вземат 60% от изчисления по наредбата ориентировъчен размер т.е. 2899 евро. Предвид степента на успешно проведена защита по жалбата (1/2) съдът определя на процесуалния представител на въззиваемите ищци възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1449,50 евро.

Съгласно неоспорения списък по чл. 80 от ГПК въззивникът ответник е направил разноски на обща стойност 7227,10 евро – за държавна такса от 1227,10 евро и за платен адвокатски хонорар от 6000 евро. Не е предявено възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение. С оглед постановения резултат в полза на въззивника се присъждат разноски от 3613,55 евро.