Решение № 145 от 26.05.2023, Районен съд - Момчилград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Момчилград, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20235150100039 по описа за 2023 година

Производството е по чл.26 ал.1 от ЗЗД и по чл.55 ал.1 от ЗЗД .

Постъпила е искова молба от М. М. С., ЕГН: **********, предявена против „******“ ООД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „Лъчезар Станчев“ 3 /Литекс Тауър/, ет.10, представлявано от управителя И.Н.Х.С., обективно съединени искове- установителен иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД- цена на иска в размер на 1 080 лева, и осъдителен иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД и цена на иска в размер на 474,39 лева /изм.на основание чл.214 от ГПК, като е увеличен първоначално предявеният размер от 400 лева/, представляваща недължимо платена неустойка по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 20200 7171 ***/ 17.07.2021г., сключен с „*******” ООД, по силата на който се е задължила да върне сумата в размер на 1 236 лева, при получена сума в размер на 1 000 лева, при ГПР 49,72 %, годишен лихвен процент от 1

41,05 %, като заемната сума е била дължима на 12 вноски. В исковата молба се посочва, че съгл.6 от Договора е следвало да заплати и неустойка в размер на 1 080 лева, и по този начин общото задължение ставало 2 316 лева.

Посочва, че със заплатени вноски на цитираните дати в исковата молба е бил погасен договорът за потр.кредит, като била заплатила общата сума от 1 636 лева, от която главница- 1000 лева, лихви- 236 лева и неустойка от 400 лева.

Намира, че клаузата за заплащане на неустойка от 1 080 лева в чл. 6 от договора била нищожна на осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД, т.к. била сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.143 ал.1 от ЗЗП. С тази клауза се заобикаляла разпоредбите на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като с нея се осигурява допълнителна печалба на кредитодателя, а поставените изисквания за осигуряване на обезпечение са неизпълними. Тази клауза противоречи на добрите нрави по чл.26 от ЗЗД , тъй като нарушавала принципа на справедливост, като основната й цел е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора. Същата е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, явява се прекомерна и като такава противоречи на добрите нрави, както и е била неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата за неустойка, съдържаща се в договор за кредит, сключен със „*******“ ООД.

Развива подробни доводи в тази насока и се позовава на конкретна съдебна практика. Моли съда да приеме, че клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит № 20200 7171 ***/ 17.07.2021г. е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.143 ал.1, като на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД иска да се осъди ответника „*******” ООД, ЕИК: *********, да й заплати сумата в размер на 474,39 лева /изм.на основание чл.214 от ГПК, като е увеличен първоначално предявеният размер от 400 лева 100,00 лева, представляваща недължимо платена като неустойка по този договор, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В подаденият в срок отговор на исковата молба по реда на чл.131 от 2

ГПК, ответникът оспорва исковата молба като нередовна, като в случай че нередовността й бъде отстранена, сочи, че същата е допустима. Признава сключването на договор за потребителски кредит между ,,*******“ ООД и ищцата при посочените в исковата молба условия; Оспорва уговорената неустойка, както и оспорва заплащането на неустойка от 400 лева, оспорва, че твърденията в исковата молба досежно съдържащи се в договора неравноправни клаузи, както и че твърденията, че обезпечаването на кредита прехвърляло риска на същият кредитополучател, че ГПР не отговарял на действително приложимият по договора. Намира исковата претенция и по двата иска за неоснователна и иска да се отхвърли исковата молба като неоснователна и претендира направените разноски в производството.

В открито съдебно заседание, за ищцата не се явява, като не с е явява и представител, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата. Направено е изменение на иска по чл.55 ал.1 от ГПК по реда на чл.214 от ГПК и размерът на исковата претенция е увеличен от 400 лева на 474,39 лева.

Ответното дружество се представлява от ю.к.П., който лично и във представени писмени становище оспорва исковата претенция по изложени подробни доводи. Претендира ю.к. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предявена искова молба с обективно съдединени искове, а именно; 1/ установителен иск за прогласяване нищожността на клауза от договор за потребителски кредит с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД с цена на иска в размер на 1 080 лева; и 2/осъдителен иск за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 474,39 лева недължимо платена като неустойка по процесния договор по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

П о делото е представен Договор за потребителски кредит № 20200 7171 ***/ 17.07.2021г., сключен между ищцата и „*******” ООД, по силата на който ищцата се е задължила да върне сумата в размер на 1 236 лева, при получена сума в размер на 1 000 лева, при ГПР 49,72 %, годишен лихвен процент от 41,05 %, като заемната сума е била дължима на 12 вноски.

3

В клаузата на чл.6 от Договора е предвидено, че ако не бъде предоставена гаранция по кредита по чл.4 ал.3 от договора, ищцата следва да заплати и неустойка в размер на 1 080 лева , съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по договора. В договора е предвидено, че неустойката се начислява на месец или на ден, и само тогава, когато не е осигурена надлежна гаранция, както и че начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

По делото са представени писмени доказателства- вносни бележки от посочените дати, от които е видно, че ищцата е погасила кредита със заплащането на сумата в общ размер на 1 636 лева- като последната вноска е от 03.01.2021г.

По делото е назначена и извършена съдебно-икономическа експертиза, по която са представени две заключения, от които се установява следното;

1/ В първата експертиза е посочено, че с направените от ищцата плащания от 1 636 лева за били заплатени следните суми; лихва в размер на 216 лева, главница- 700 лева и неустойка- 720 лева, като разпределението на сумите е съгласно Погасителен план и чл.6 от договора, и неустойката е била от 1 080 лева /ако ищцата не предостави гаранция/ и същата се разпредяляла по месеци от 90 лева /за 12 месеца/; неплатените задължения са били лихва в размер на 20 лева, главница- 300 лева и неустойка- 360 лева.

2/ в допълнителното заключение е посочено, че ищцата е заплатила сумата от 1 636 лева, от която главница в размер на 1 000 лева и лихви в размер на 161,61 лева, като вещото лице е посочило, че обезщетение за забава и неустойки не били начислявани, но не било ясно за какво е била използвана разликата до 1 636 лева.

Представена е справка от ответното дружество за преведени по сметка на „Кредит Гарант Бг“ООД суми, събрани от М. С., като общият размер възлиза на 474,39 лева, като в тази насока е и опис на събрани суми по договори за гаранция /в които са посочени сумите, събрани от ищцата/.

Така с експертизите и представените справка от ответното дружество се установява, че разликата от заплатените 1 161,61 лева /главница и лихви/ до общо заплатените 1 636 лева съставлява заплатената неустойка от 474,39 лева /преведена на сметка на „Кредит Гарант Бг“ООД/.

4

Предвид и тези заплащания ищцата предсрочно е погасила процесният Договор за потребителски кредит на 03.01.2021г., като по него същата е заплатила общо сумата в размер на от 1 636 лева, от която главница в размер на 1 000 лева, и лихви в размер на 161,61 лева и 474,39 лева- неустойка.

По делото са представени и приложимите Общи условия, уреждащи отношенията между „*******“ ООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги. Страните не спорят за сключването на договор за потребителски кредит между ,,*******“ ООД /кредитор/ и ищцата /кредитополучател/, с който е отпусната сумата от 1 000 лева. Не спорят също и за погасяването чрез изплащане на задълженията по договора за потребителски кредит. По един катеричен начин е установено, че е начисле н а неустойка в размер на 474,39 лева по процесния договор за кредит и нейното изплащане от страна на кредитополучателя. От заключението на приетата по делото, съдебно-счетоводна експертиза , както и писмените доказателства се установи, че съгласно общите условия на „*******" ООД за предоставяне на потребителски кредити е предвидено задължение за кредитополучателите да осигурят гаранция. Предвидено е, че гаранцията може да бъде: -банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България 5 -гаранция, издадена от небанкова финансова институция също оперираща на територията на Република България -двама поръчители В същите общи условия са предвидени последиците, които настъпват за кредитополучателя, в случай на неизпълнение на задължението за обезпечаване на задължението. В случай на непредоставяне на обезпечение по кредита, то той дължи неустойка, в размер договорен в кредита.Неустойката се начислява на месец и са дължи само за периоди, в които кредита е бил без обезпечение. Неустойката спира веднага и по време на кредита ако се предостави обезпечение.

Съгласно общите уславия п реди отпускане на потребителския кредит задължение за кредитора е да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни. По отношение на ищцата са проверки на кредитоспособността на клиента, като в съответствие с Общите условия на дружеството клиентът е попълнил електронен формуляр за кандидатстване, в който е посочил съотвенните данни данни, относими към извършваната от 5 финансовата институция проверка на кредитоспособността.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: По предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД са установителни искове, с които се цели установяване по съдебен ред, че определен договор страда от порок, обосноваващ неговата нищожност. Съгласно чл.26 ал.1 о т ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства, а според чл.26 ал.2 ЗЗД нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителск и кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не.

Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. No 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод. В конкретния случай, на първо място в исковата молба ищецът навежда доводи за нищожност на клаузите от процесния договор, предвиждащи заплащане на неустойка в посоченият размер. Клаузата за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение съдът намира, че е в противоречие с чл.19 от ЗПК. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.