Определение № 504 от 10.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 504 гр. Ловеч, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

П. ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500299 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази :

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл.274, ал. 1, т. 2 въ връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна частна жалба №3150/05.05.2026 г. от „Кредито“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град ****, представлявано от управителя Р. Т., чрез адв. П. А. – САК срещу Определение №186/30.03.2026 г., постановено по гр.д.№1122/2025 г. по описа на Районен съд – Троян. Във въззивната частна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, като жалбоподателят счита, че постановеният от съда отказ да измени Решение №242/18.12.2025 г. в частта за разноските е в противоречие с процесуалния закон и практиката на СЕС, на която първоинстанционният съд се е позовал. Посочва се, че е неправилен е изводът на съда, че в случая, принципът на ефективност и разпоредбите на чл. 6, §1 и чл. 7, §1 от Директива 93/1 З/ЕИО изключват приложението на общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК относно присъждането на разноски съразмерно с уважената част от иска.Жалбоподателят се позовава на Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 и от Решението от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, касаещи случаите когато потребителят се поставя в положение, при което рискът от понасяне на разноски, би могъл да го възпре да упражни предоставените му от правото на Съюза права.Счита, че не е налице посочената хипотеза, като посочва, че производството е образувано по положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, предявен от кредитора. Сочи се, че ответникът не е инициирал исково производство, не е предявявал осъдителни претенции за връщане на недължимо платени суми и не е упражнявал процесуална защита в качеството си на активна страна.Във въззивната частна жалба се посочва, че неправилен е и изводът на съда, че отказът от присъждане на разноски в полза на ищеца е обоснован с оглед частичната недействителност на договора за потребителски кредит. Изтъква, 1 че дори да се приеме, че договорът е недействителен и че потребителят дължи единствено „чистата стойност на кредита" по смисъла на чл. 23 ЗПК, това обстоятелство не заличава факта, че предявеният иск е частично уважен и че ответницата е призната за длъжник по отношение на сумата от 463,84 лв., в която част възражението й срещу заповедта за изпълнение е било неоснователно.Навеждат се твърдения за нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните и до неоснователно прехвърляне на цялата тежест на съдебните разноски върху ищеца, въпреки че той е доказал основателността на част от претенцията си. Според жалбоподателя, постановеното разрешение в тази част е неправилно и следва да бъде отменено.Твърди се, че в обжалваното определение е налице вътрешно противоречие. Съдът е приел, че правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК е неприложимо спрямо ищеца, позовавайки се на правото на ЕС, като в същото време е приложил същото това правило, за да присъди разноски в полза на ответницата съразмерно с отхвърлената част от иска. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи подадената от жалбоподателя молба по чл. 248 ГПК, вх. №426/ 22.01.2026 г., като на ищеца бъдат присъдени направените разноски в заповедното и исковото производство съразмерно с уважената част от предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната частна жалба от ЕАД Е. И., булстат ****, със съдебен адрес: ****, в качеството на процесуален представител на Д. С. Г..С отговора е застъпено становище, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, постановен съобразно Решения на СЕС. Позовават се на Решение по дело С-714/22 на СЕС, както и на Определение № 366 от 16.08.2022 г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС, 1 т.о., с което съставът на ВКС е приел, че въззивният състав, който не е зачел решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на Европейския съюз, е извършил нарушение на чл. 633 от ГПК и моли съда да зачете разрешението по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС.Посочва се, че ако върху потребителя - ищец бъдат възложени разноските, сторени от кредитора за защитата му по този иск, то няма да бъде осигурено приложението на принципа на ефективност на Съюзното право и няма да бъдат изпълнени изискванията на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и ще има върху потребителите възпиращ ефект да търсят защита по съдебен път.

Позовава се на Решение от 4 юни 2015 година по дело С-497/13 на СЕС, съгласно което въпросът дали потребителят ползва или не помощта на адвокат е ирелевантно при формиране на преценка относно обхвата на дължимата от националния съд проверка на потребителското качество на дадено лице.Според изложеното в отговора, нормите на ГПК са в колизия с разпоредбите на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и не осигуряват ефективно приложение на Съюзното право в хипотезите, когато страните по правния спор са потребител - търговец или доставчик на услуги, други свързани с клаузата, предмет на спора са приети от съда за неравноправни, независимо, че искът е отхвърлен по отношение на конкретната клауза и при липса на установена съдебна практика по повдигнатия правен спор към момента на завеждане на исковата молба на потребителя. Въззиваемият прави искане в случай на съмнение относно съответствието на разпоредбите на ГПК и разпоредбите на член 6, 2 параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 дали в тежест на потребителя следва да се възлагат разноски при спор с кредитодателя, да бъде отправено преюдициално запитване.Моли съда да потвърди Решение № 186/ 30.03.2026г., поставено по гр. дело № 1122/ 2025г,, 1 гр. състав по описа на Районен съд Троян, като правилно и законосъобразно, алтернативно да намали претендираното адвокатско възнаграждение.

Обжалваният съдебен акт е връчен на страната на 17.04.2026 г., а въззивната частна жалба е подадена на 04.05.2026 г., чрез ЕПЕП. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, определението, с което съдът се произнася по молба за изменение на решение в частта за разноските, подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението, т.е. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Срокът за „Кредито“ ООД е изтекъл на 01.05.2026 г. Тъй като посочената дата е официален празник и неприсъствен ден, приложение намира разпоредбата на чл. 60, ал. 6 ГПК, поради което съдът приема, че частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ за обжалване съдебен акт. Същата е допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

От становищата на страните, както и от вложените в гражданско дело №1122/2025 г. писмени документи, съдът приема за установено следното:

„Кредито“ ООД са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Въз основа на заявлението е било образувано гр.д.

№499/2025 г. по описа на Районен съд – Троян срещу длъжник Д. С. Г. с ЕГН **********, с адрес град ****, за задължение посочено в заявлението, а именно: главница в размер на 705.40 лева, лихва за забава в размер на 18.52 лева за периода от 08.04.2025 г. до 19.06.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.06.2025 г. Посочено е, че вземането на заявителя произтича от Договор за кредит №OL0009****. Заявителят е претендирал разноски в размер на 25 лева за платена държавна такса и 400 лева адвокатски хонорар.Районен съд – Троян е уважил заявлението, като е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №249/20.06.2025 г. В законоустановения срок срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от Д. С. Г., чрез ЕАД Е. И., в което е направено и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. С Разпореждане №1001/06.08.2025 г. Районен съд – Троян е указал на заявителя „Кредито“ ООД възможността да предяви иск за вземането си.

„Кредито“ ООД са предявили иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, като въз основа на подадената искова молба е било образувано гражданско дело №1122/2025 г.С отговора на исковата молба ответникът, Д. Г. е оспорила предявения иск, като е направила възражение за нищожност на договора за потребителски кредит, поради наличието на неравноправни клаузи.С Решение №242/18.12.2025 г., Районен съд – Троян е уважил частично предявеният иск, като е признал за установено по отношение на Д. С. Г., че дължи на „Кредито“ ООД сумата в размер на 463.84 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит №OL0009****, сключен на 07.04.2024 г. между страните по делото, ведно със законна лихва от 19.06.2025 г. до окончателно изплащане. За горницата над 463.84 лева до пълния претендиран размер на главницата 3

705.40 лева, както и за сумата в размер на 18.52 лева, представляващи лихва за забава, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.С решението съдът е присъдил в полза на ЕАД Е. И. адвокатско възнаграждение в размер на 143.71 лева с ДДС за процесуално представителство в исковото производство и 143.71 лева с ДДС за процесуално представителство в заповедното производство по ч.гр.д.№499/2025 г. по описа на РС – Троян.Съдът е отказал да присъди разноски в полза на дружеството – ищец, като се е позовал на Решение на СЕС по съединени дела С-224/19 и С-259/19, както и на Решение на ВКС по т.д.№630/2023 г.По делото пред Районен съд – Троян е постъпила молба от „Кредито“ ООД, чрез адв. Р. Т., с искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъдат присъдени разноски в полза на ищеца, за държавна такса и платено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.С Определение №186/30.03.2026 г., съдът е оставил молбата без уважение, като е отказал да измени постановеното от него решение в частта за разноските.

С Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 И С-259/19, СЕС е приел, е член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

В настоящият казус е приложима посочената хипотеза, предвид обстоятелството, че с отговора на исковата молба №6632/17-10.2025 година е направено възражение за нищожност на договора за кредит, дължимост само на главницата и прихващане с недължимо събраните от кредитора суми по нищожния договор.

Следователно постановките на решение по съединени дела С-224/19 и С259/19 на СЕС следва да намерят приложение по аналогия и в хипотеза на частично уважен иск за установяване дължимост на суми по потребителски договори. Освобождаването на потребителя от отговорността за разноски в случаите, при които той е засегнат от прилагането на неравноправна клауза в договор за кредит, но обусловеният иск за неоснователно обогатяване е частично неоснователен, се налага от затруднението, което потребителят би имал да определи точния размер на неоснователно платените от него суми и да разграничи коя част от плащанията е извършена именно въз основа на неравноправната клауза. С оглед същността на даденото от СЕС разрешение същото да се прилага и в конкретния казус.

Съдът счита, че не са налице условията за отправяне на преюдициално запитване по този въпрос.

Ловешки окръжен съд приема, че обжалваното съдебно определение № 186/30.03.2026 г. по гр. д. № 1122/2025 г. на Троянски районен съд, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.