Определение № 573 от 17.06.2025, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 355/2025
- Вид
- Определение № 573
- Подписан
- 17.06.2025
- В сила
- 17.06.2025
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411,ал.2,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146,ал.5 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а,ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 573 гр. Ловеч, 17.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500355 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК *****,със седалище и адрес на управление в гр.******, представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина,чрез юрисконсулт Б. Д., срещу Разпореждане № 506/23.04.2025г. на РС-Троян, постановено по ч.гр.д.№285/2025г., с което заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу К. С. С. е отхвърлено изцяло.Счита съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен. Възпроизвежда съдържанието на договора и твърди,че допълнителните услуги не може да се приемат като действия по управление на кредита. Съгласно чл.26 от ЗЗД,вр.с чл.146,ал.5 от ЗЗП наличието на неравноправни клаузи не води до нищожност на целия договор,ако може да се прилага без тях.
Счита, че договорът може да продължи действието си и без клаузите за допълнителни услуги и се присъдят останалите дължими суми. Възразява,че съдът неправилно и извън правомощията си в заповедното производство, е дал указания за индивидуализиране на претенцията,каквато не е нужна.Неправилно не е приложено и правилото на чл.23 от ЗПК.Обосновава тезите си със съдебна практика на окръжни съдилища.
Моли да се отмени разпореждането и заявлението се уважи изцяло.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 30.04.2025г., а жалбата е подадена на 05.05.2025г.- т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 285/2025г.по описа на РС- Троян писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.
1
На 01.04.2025г. пред РС-Троян е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 285/2025г. по описа на съда. Заявителят „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е предявила вземане срещу К. С. С. от гр.Тр., за вземане,формирано от главница от 522.77лв., договорна лихва в размер на 39.99лв. за периода от 08.03.2024г. до 08.06.2024г., непогасени допълнителни услуги в размер на 565.44лв. за периода от 08.03.2024г. до 08.06.2024г.,лихва за забава в размер на 125.88лв., периода от 09.03.2024г. до подаване на заявлението,законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Вземането се основава на сключен между К. С. – Анд. и „Микро Кредит“(Micro Credit) Договор за заем с № 9032-00124064 и Договор за допълнителни услуги към заема с №9032-00124064, двата сключени на 08.12.2022г. В последствие вземанията по двата договора са прехвърлени в полза на заявителя с Рамков договор за продажба на вземания от 30.03.2023г. и Приложение №1/21.06.2024г.,с което са прехвърлени процесните вземания с всички привилегии,обезпечения и принадлежности.Агенцията е уведомила длъжника за цесията с известие с №УПЦ-П-МКР/9032-00124064, изпратено на 21.06.2024г. По договора за заем е предоставена сумата от 2000лв.,за срок от 18м. Неразделна част от договореността са Общите условия,с които длъжникът се е съгласил. Подписан е и стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация,с който е декларирала, че е запозната. Уговорен е лихвен процент от 40.48%, в размер на 700.72лв.Първата погасителна вноска е уговорена на 08.01.2023г.
Така общият размер на заема е 2700.72лв. На основание подадено от заемополучателя искане са му предоставени и пакет от допълнителни услуги,описани в Приложение №1 към договора.Съгласно подписания договор за допълнителни услуги стойността им е 2544.48лв.,дължима на 18 вноски.
Поради допусната забава е начислена лихва в размер на 125.88лв. за периода от 09.03.2024г. до подаване на заявлението. Срокът на договора е изтекъл на 08.06.2024г.без да е обявяван за предсрочно изискуем. Твърди се, че заемополучателят не е погасил задължението си по договора за заем и допълнителни услуги.
Отправена е молба за издаване на заповед за изпълнение на задължение по реда на чл.410 от ГПК за описаните суми.
РС-Троян е оставил заявлението без движение и е дал указания за индивидуализиране на вземанията,като се посочи правени ли са погасявания,в какъв размер и как са отнасяни,как е формиран ГПР и включена ли е в него задължението за допълнителни услуги,представяне на доказателства за легитимацията на цесионер.
От „АСВ“ЕАД е подадена молба,в която с аргументи от съдебната практика е изложено становище, че исканото уточнение на претенцията, е ненужно.
С обжалваното Разпореждане № 506/23.03.2025г. РС-Троян е приел,че заявлението не следва да се уважава,тъй като са налице неравноправни клаузи в договора за заем,водещи до нищожността му.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор” 2 заявителят следва да се позове и да посочи обстоятелствата, но които основава тази си легитимация. При твърдението, че е цесионер, за да се установи в това си качество, съотв.,че има изискуемо и ликвидно вземане срещу този длъжник, е нужно да обоснове изпълнени ли са изискванията за ангажирането му по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Съставът намира,че в случая,въпреки дадените указания, в заявлението не са били изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенцията по отношение на претендираните суми.Макар в случая допълнителните услуги да са уговорени в отделен договор,то безспорно са свързани и са част от договора за заем. От описаните възможности, за които се предоставят тези услуги, става ясно, че са предвидени изцяло за дейност, свързана с усвояване и управление на заема, а съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. С оглед на това същите е следвало да се включат при формиране на стойността на ГПР. Затова от заповедния съд е поискано да се уточни как е формиран този компонент. Не е сторено от заявителя.
Не е уточнено има ли погасяване по задължението,при съобразяване,че се търси сума,която е по-ниска от предоставената.
Не е изпълнено и указанието за легитимиране на заявителя в претендираното му качество на цесионер. Независимо,че заявлението е по реда на чл.410 от ГПК,където не е необходимо да се представят доказателства за установяване на вземането, това не освобождава заявителя от задължението да обоснове това си качество. Това е необходимо условие не само за редовността на заявлението, но и за да има възможност длъжникът при получаване на заповедта за изпълнение, да прецени дали дължи сумата на претендираното основание, в посочения размер,на претендиращия кредитор и дали да подаде възражение.
По изложените съображения съставът намира,че заявлението е следвало да се отхвърли като нередовно. Въпреки разглеждането му по същество от заповедния съд, постановения резултат е правилен и следва да се потвърди от въззивния състав.В т.см. Разпореждане №506/23.04.2025г.,пост.по ч.гр.д.№285/2025г. на РС-Троян,следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Затова ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 506/023.04.2025г., пост. по ч.гр.д.№ 285/2025г. по описа на РС–Троян, с което е отхвърлено подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК *****, срещу К. С. С. от гр.Тр., заявление по чл.410 от ГПК, за вземания по Договор за заем с № 9032-00124064 и Договор за допълнителни услуги към заема с №9032-00124064, двата сключени на 08.12.2022г., като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4