Решение № 1623 от 07.12.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1623 гр. Варна , 02.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев

Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100502216 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 41970/30.06.2020 г., депозирана от адвокат Светлана Петрова Костова от ВАК, преупълномощена от адвокат П.Д.И. от ВАК, действаща като особен представител на А. С. А. с ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. В., ул. „Б.“ № ..., ет. ., офис ., срещу Решение № 2272 от 10.06.2020 г., постановено по гр.д. № 7300 по описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 11 съдебен състав, с което на основание чл. 422 от ГПК, е признато за установено в отношенията между ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. В., Район „В.В.”, „В.Т.– Г”, бул. „В.В.” № ..., от една страна и ответника А. С. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Д.С.“ № .., ап. .., от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ул. „Доктор Селименски“ № 97, ап. 13, с клиентски номер 1100098484 и абонатен номер 0104601126, следните суми, а именно:

- сумата от 225.50 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ***, ап. 13, с клиентски номер 1100098484 и абонатен номер 0104601126, по фактури № 024445650/10.05.2016 г., ***/13.06.2016 г. и № 0246181267/11.07.2016 г., - сумата от 56.07 лв., представляваща сбор от мораторната лихва по всяка от фактурите за периода от падежа ѝ до 26.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 08.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1189/14.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2129/2019г. на ВРС - 41 състав.

Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради което 1 го обжалва в неговата цялост. Сочи, че по делото не се е установило наличието на каквато и да било облигационна връзка за доставка на ел. енергия между страните по делото. Оспорва извода на съда, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, тъй като от справката която е постъпила по делото от Община Варна по никакъв начин не се установява, че това е апартамент № 13, за който се твърди да е доставена ел. енергия. Намира за неправилни изводите на съда, че СТИ, с което е измерена процесната енергия, е метрологично годно, тъй като заключението по СТЕ е базирано изцяло въз основа на едностранно изготвени частни документи от насрещната страна, а проверка на място и на самия електромер не е извършвана. Сочи, че липсват и доказателства относно техническата изправност на СТИ. Въззивникът твърди, че по делото не се е установило действителното доставяне на процесната ел. енергия до адреса на потребление, като в заключението на вещото лице по СТЕ е посочено, че количествата са „доставими“ и „нормално потребими“, но липсва заключение, че реално количеството енергия е консумирано.

Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен изцяло, като съответно исковите претенция да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество намира жалбата за редовна и процесуално допустима, но изцяло неоснователна. Намира за неоснователно твърдението на въззивника, че процесното СТИ е технически неизправно, тъй като по делото е приложен протокол за монтаж/демонтаж на електромера, от който е видно, че към дата на монтиране на СТИ, същото е било с нулеви показатели за дневна и нощна тарифа.

Протоколът е бил връчен на особения представител заедно с исковата молба по делото, като възражение срещу него не е било направено. Предвид това, намира възражението в тази насока едва с въззивната жалба, за преклудирано. Заявява, че в първоинстанционното производство, от заключението на вещото лице по СТЕ се е установила метрологичната годност на СТИ, както и че процесните количества ел. енергия са доставими и реално потребими от битов абонат. Намира за преклудирани и оплакванията на особения представител на въззивника относно правилността на заключението на вещото лице, доколкото в първоинстанционното производство адв. Костова не се е противопоставила на приемането на заключението, нито е поискала допълнителна или повторна експертиза, а напротив, помолила е същата да бъде приета. Относно твърдението за липса на облигационна връзка между страните посочва, че съгласно практика на ВКС длъжник по вземане за консумирана ел. енергия е собственикът на съответния обект на потребление, като в тази връзка по делото се е установило, че Алекси Алеков е собственик на имота.

Предвид изложеното, въззиваемото дружество моли атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Претендира и сторените разноски пред въззивна инстанция, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, чрез назначения си особен 2 представител адв. Светлана Костова, поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ѝ, като изрично завява, че не прави възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна разноски.

Въззиваемото дружество, редовно призовано за същото съдебно заседание, чрез писмена молба от процесуалния си представител юрисконсулт Полина Иванова, оспорва изцяло въззивната жалбата, като моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното решение.

Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл.

80 от ГПК и доказателства към него.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. , Район „В.В.”, „В.Т.– Г”, бул. „В.В.” № ...срещу ответника А. С. А. ЕГН ********** , с адрес: гр. В., ул.Д.С. № .., ап... положителен установителен исков с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ул. Доктор Селименски, 97, ап.13, с клиентски номер 1100098484 и абонатен номер 0104601126, следните суми, а именно 225.50 лв. /двеста двадесет и пет лева и петдесет стотинки/, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия за обект на потребление находящ се в гр.Варна, ***, ап.

13, по фактури №№ 024445650/10.05.2016 г., ***/13.06.2016 г. и ***/11.07.2016 г., както и сумата от 56.07 лв. /петдесет и шест лева и седем стотинки/, представляваща сборът от мораторната лихва по всяка от фактурите за периода от падежа й до 26.01.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 08.02.2019 г. до окончателното й изплащане , за които суми е издадена Заповед № 1189/14.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2129/2019г. на ВРС - 41 състав.

Ищецът сочи, че А. С. А. , е клиент на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, с клиентски номер клиентски № 1100098484, във връзка с продажба на ел.енергия в обект на потребление, заведен с абонатен номер абонатен № 0104601126, находящ се на адрес: гр. Варна, ул.

„Доктор Селименски“, № 97, ап. 13. Тези облигационни отношения се регламентират от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени с Решение ОУ06/21.07.2014г. на (Д)КЕВР (ОУПЕЕ, действали от 08.09.2014г. до 14.02.2017г.), като съгласно чл. 16, ал.1, т. 2 от тях „клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи 3 условия". Сроковете са регламентирани в чл. 27 от ОУПЕЕ, като в ал. 2 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, а съгласно чл. 28, ал. 5 от ОУПЕЕ „неполучаването на фактура не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок". При това положение клиентът изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. А съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „в случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението".

Ищецът претендира на осн. чл. 84 от ЗЗД да се уважи и акцесорният иск за обезщетение за забава, считано от деня на забавата до окончателното погасяване на задължението. Сочи, че претендираната сума, посочена в заявлението по чл. 410 от ГПК, е формирана като сбор от дължими суми по фактури както следва: Фактура № 0244425650/10.05.2016г. с падеж 27.06.2016г. на стойност от 161.44 лв.; Фактура № 0245314152/13.06.2016г. с падеж на 25.07.2016г. за сумата от 115.65 лв. и Фактура № 0246181267/11.07.2016г. с падеж на 01.08.2016г. за сумата от 4.48 лв.

Ищецът твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението по горепосочените фактури, до датата на подаване на заявлението дължимите суми не са заплатени от ответника. Предвид това е релевирал искане към съда да постанови съдебно решение, с което да установи със силата на пресъдено нещо, че ответникът дължи заплащане на процесните суми.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по размер. Излага, че видно от Справка по лице от ел. регистър на Имотен регистър на България за настоящият ответник липсват вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията гр.

Варна. Т.е. ответникът не притежава недвижим имот и не е нито собственик, нито ползвател на имота, за който се претендира да е доставена и начислена ел. енергия от ищеца.

Обстоятелството, че ответникът има регистриран постоянен и настоящ адрес, но на адрес гр.

Варна, ***, а не на адрес гр. Варна, ***, ап. 13, също не го прави клиент, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ОУДПЕЕ на „Енерго-про продажби" АД, респективно собственик или ползвател на недвижимия имот, за който е начислена процесната ел. енергия. Ответникът оспорва, че СТИ, с което е измерена твърдяната да е доставена и потребена ел. енергия за процесния период от 23.03.2016 г. до 22.06.2016 г., е било в техническа изправност, както и че същото е било в метрологична годност, както и че отчетената ел. енергия е реално доставена и потребена от абоната.

Счита, че ищецът е длъжен да осигурява първоначален и последващ метрологичен контрол на СТИ, съобразно изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване. С оглед изложеното ответникът счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена изцяло.

4

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Със Заповед № 1189/14.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2129/2019г. на ВРС - 41 състав, РС Варна е осъдил ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 225.50 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия, както и сумата от 56.07 лв., представляваща сбор от мораторната лихва по всяка от фактурите за периода от падежа ѝ до 26.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 08.02.2019 г. до окончателното й изплащане.