Определение № 15254 от 15.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15254 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ДОРА З. ИЛИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20261100503153 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от името на М. Д., чрез пълномощника адв. А.Д. подадена срещу Определение № 5403 от 06.02.2026г., постановено по гр. д. 23008/2025г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 125 състав, с което искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 20437 от 11.11.2025г. в частта за разноските е оставено без уважение.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорвания съдебен акт. Твърди се, че при определяне на разноските под пазарните нива биха се нарушили принципите на свободна и лоялна конкуренция. Счита, че европейската практика по въпроса касаещ разноските следва да се тълкува в съответствие със съдържанието на разумност и пропорционалност, според специфичните особености на делото, предмета на спора, цената на иска и положения труд. Счита, че при определяне размера на присъдения адвокатски хонорар, съдът не е подложил на преценка положения от адвоката труд, включително необходимите допълнителни разходи, присъщи за адвокатската професия като разходи за използване на правно-информационни системи, за наемане на персонал, почистване на помещения, наем на помещения, заплащане на осигуровки и др.

Счита, че присъждането на неразумни и несъразмерни осигуровки би довело до некачествено оказване на адвокатски услуги, което също следвало да бъде съобразено. С тези доводи моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.

В срока по чл. 276 ГПК насрещната страна – „София Комерс Кредит Груп“ АД оспорва подадената частна жалба като неоснователна. Твърди, че не е налице основание за изменение на оспорвания съдебен акт, доколкото присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. напълно кореспондирало с икономическата обстановка в страната.

Посочва, че в случая, при изчисляване на претендираното адвокатско възнаграждение, неправомерно предявявайки обективно съединени искове, 1 всеки от които на ниска стойност се е достигнало до необосновано завишен размер на адвокатския хонорар.

Съдът като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок, от легитимирана страна и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, разглеждана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от името на ихаела Д., чрез пълномощника адв. А.Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание: чл. 124, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на недействителност на Договор за потребителски кредит от 22.04.2024г., сключен между ищеца и ответника, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 703,68 лв., представляваща изначално недължимо платена сума, ведно със законната лихва от 03.11.2023г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане.

При условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване недействителността на чл. 7 от Договора, поради противоречие със закона и добрите нрави и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността на чл. 1 от Договора.

С Решение № 20437 от 11.11.2025г., постановено по горепосоченото дело Софийски районен съд признал за установено по предявения от М. Д. против „София Комерс Кредит Груп“ АД, че договор за паричен заем , сключен на 22.4.2024г. е нищожен, на основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД във връзка с чл.22 ЗПК и на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 703,68 лева – погасена при липса на основание.

По приетия за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск от М. Д. против „София Комерс Кредит Груп“ АД е прието за установено, че договор за кредит, сключен между М. И. Д. и „София Комерс Кредит Груп“ АД на 13.11.2024г. е нищожен, на основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД във връзка с чл.22 ЗПК.

Със същото решение осъдил ответника „София Комерс Кредит груп“ АД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „А.Д.“ сумата от 960 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

С молба от 02.12.2025г., процесуалният представител на ищеца – адв.

Димитров е поискал от съда да измени решението в частта за разноските по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, като му се присъди адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 2054,40 лв. с ДДС.

С обжалваното определение СРС е отхвърлил молбата, като е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Посочено е, че начинът, по който процесуалния представител е определил размера на претендираното възнаграждение противоречи на критериите за справедливост, който е изцяло заменен с математически критерии, основан на брой искове. Посочват се още и противоречия на клаузите уговорени между адвоката и клиента със 2 законодателната цел, заложена за „безплатната правна помощ“.

Като съобрази фактическите констатации, настоящият състав намери следното:

Присъждането на разноски е обусловено от изхода на делото. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда. В тези случаи, какъвто е и настоящият, следва да се вземе под внимание, действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело, произтичаща от неговия предмет, вида и обема на дължимите и извършени от процесуалния представител процесуални действия, продължителността на производството и броя на проведените съдебни заседания.

Предмет на производството по гр.д. № 60468/2023г., по описа на СРС, ГО, 35 състав е повдигнатият пред районния съд спор за действителността на 2 договора, сключени с потребител, в условията на евентуалност искове за нищожност на клаузи в сключен с потребител договор за паричен заем и обективно кумулативно съединеният иск за връщане на недължимо платена сума.

По делото е проведено само едно открито съдебно заседание, в рамките на което процесуалният представител на ищеца не се е явил, за което е депозирал молба, в която не е посочил причина за отсъствието си, но е посочил, че в случай, че делото бъде отложено за следващо заседание, не възразява и то да бъде провеждано в негово отсъствие. Спорът пред първоинстанционния съд е бил изяснен от фактическа и правна страна в рамките на проведеното съдебно заседание, като не са искани и събирани доказателства освен представените с исковата молба писмени такива. Наред с това, не са били налице и процесуални усложнения, делото не разкрива особена фактическа или правна сложност, като частният жалбоподател не се е явил в единственото проведено по делото открито съдебно заседание. От материалите по делото се установява, че извършената процесуална дейност на процесуалния представител на ищеца се изчерпва с депозиране на искова молба и предявяване на инцидентен установителен иск без участие в съдебни заседания и ангажиране на доказателства.

Въззивният съд е на мнение, че предметът на повдигнатия пред районния съд спор не се отличава с особена фактическа и правна сложност, доколкото липсва сложност по събирането и оценката на доказателства, които са съсредоточени в установяване на пороци на клауза от договор, сключен с потребител, като съгласно приетото с Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да следи служебно относно нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори без да е направено възражение от заинтересованата страна.

С оглед на гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв с ДДС съответства на вида, количеството и сложността на извършената работа и се явава актуално спрямо икономическата обстановка в страната.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5403 от 06.02.2026г., постановено по гр. д. 23008/2025г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 125 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4