Решение № 1250 от 05.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1250 гр. П., 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20221720102899 по описа за 2022 година

Производството е по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1-во, 2-ро и 3-то от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 24 от ЗПК, във вр. с чл. 146, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.

Образувано е по искова молба на М. М. П. срещу „Сити кеш" ООД, с ЕИК:

202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец" ул."Славянска” N» 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П..

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за паричен заем № 307474 от 30.04.2019 г. по силата, на който ответникът му е предоставил сумата от 600 лв., а той се е задължил да я върне на три броя месечни погасителни вноски.

Сочи според чл. 6 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни от усвояване на заетата сума да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на условия, определени от кредитора. За неизпълнение на това задължение в чл. 8 от договора е предвидено начисляване на неустойка в размер на 235.90 лв. Ищецът твърди, че тази сума е начислена в негова тежест още при сключване на договора.

Сочи, че в изпълнение на своето задължение за връщане на заетата сума е превел по сметка на ответника цялата дължима сума по погасителния план, която включва и неустойката.

Счита, че част от заплатената от нея сума, надвишаваща размера на заетата такава, а именно 235.90лв., е недължимо платена, тъй като договорът за паричен заем е нищожен, евентуално - нищожни са отделни негови клаузи, послужили като основание за начисляването и.

Ищецът сочи, че договорът за паричен заем е нищожен, тъй като не е спазено изискването за форма - да е написан по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи да са с еднакъв по вид и размер шрифт/чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК/, както и в съдържанието му не са включени всички реквизити - не е посочен годишния процент на разходите, условията за издължаване/чл. 8, ал. 1, т. 10 и т. 11, вр. чл. 22 от ЗПК/. Счита, че 1 отсъствието на ясна методика относно компонентите, включени в ГПР и начина на формирането му е в противоречие с чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и по съществото си представлява непосочване на ГПР.

Твърди, че е нарушена забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и действителният ГПР значително надхвърля допустимия процент на разходите, тъй като такива се явяват и плащанията за неустойка.

Сочи, че клаузата на чл. 8 от договора за дължимост на неустойка е нищожна, тъй като излиза извън функциите, които законът и придава - обезпечителна, обезщетителна и санкционна и съответно противоречи на добрите нрави. Твърди, че основание за нищожността и е и противоречието и на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като уговарянето и, по съществото си представлява второ обезщетение за забавено плащане, каквото е и начисляването на лихва за забава. Като друго основание за нищожността изтъква противоречието и на чл. 71 от ЗЗД, в която са предвидени последиците от непредставяне на обещано обезпечение - настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение, а за неизпълнението на процесната уговорка от заемателя, е предвидена различна последица заплащане на неустойка.

Твърди нищожност и на клаузата за присъждане на възнаградителна лихва, поради нарушение на добрите нрави, тъй като предвиждането и заедно със задължение за заплащане на неустойка се явява изключително и необосновано висока по размер.

Сочи, че договорът е сключен от ищеца, при условия на крайна необходимост, в момент, в който поради липса на парични средства не е имал възможност да задоволява основни свои и на семейството си потребности, което е определящо за решението му.

Излагат се съображения за прилагане на заблуждаваща търговска практика от ответника по отношение на клаузата за определяне на ГПР.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца 235.90 лв., представляващи недължимо платена сума по силата на нищожен договор за паричен заем № 307474 от 30.04.2019 г., евентуално поради нищожност на клаузата на чл. 6 от същия договор, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен.

Поддържа, че исковата молба е нередовна, предвид липсата на яснота каква сума е платил ищецът. По същество оспорва иска като недоказан и моли същият да бъде отхвърлен.

Поддържа, че заемното правоотношение е валидно, а клаузите са индивидуално уговорени и са произвели действие и в този смисъл са породили задължение за ищеца за заплащане на неустойка, която не е прекомерна. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представил. Чрез процесуалния си представител адвокат М. е депозирал писмено становище, в което, сочи, че поддържа иска, излага съображения за неговата основателност. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не е изпратил представител.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните доказателства, намери следното:

Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество искът е основателен.

2

Съдът като обсъди приетите по делото писмени доказателства, в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното:

Не се спори между страните и е видно от представения договор за паричен заем кредирект № 307474 от 30.04.2019 г., че по силата на сключен на 30.04.2019г. договор за заем, ищецът е получил в заем от ответника сумата от 800 лв.. Съгласно чл. 3 от договора ответникът се е задължил да върне заетата сума, ведно с договорна лихва с фиксиран лихвен процент от 40.05% на общо 11 броя месечни вноски в размер на 76.17 лв., с падеж на първо плащане 07.05.2019 г. и на последно плащане – 23.07.2019 г. Годишният процент на разходите е 49.86%. Общата сума за плащане по кредита е 844.10 лв.

В чл. 6 от договора страните са се съгласили, че заемът ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия -поръчител, който има осигурителен доход наймалко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, не е поръчител по други договори за заем, сключен със заемодателя, не е заемател по сключени и непогасени договори за заем със заемодателя, няма кредити към банки или финансови институции със статус различен от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справоочните данни на ЦКР към БНБ, представи служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за получавания доход.

Съгласно чл. 8 от договора за неизпълнение на това задължение е предвидена неустойка в абсолютен размер от 235.90 лв., която се начислява автоматично от заемателя и е платима разсрочено съгласно погасителния план, с падежи, съвпадащи с падежите на главното задължение.

Няма спор по делото, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 6 от договора и ответникът е начислил неустойката, предвидена в чл. 8.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в изпълнение на задълженията си по договора за връщане на заетата сума, ведно с договорна лихва и неустойка, той е заплатил на ответника сума ов общ размер на 1080.00 лв., част от която е и сумата от 235.90 лв. – неустойка.

При така установените факти, от правна страна, съдът намира следното:

Спорни между страните са въпросите отговаря ли процесният договор за паричен заем на императивните изисквания на ЗПК, съответно клаузата за неустойка съответства ли на добрите нрави, на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и на чл. 71 от ЗЗД.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора, е действало извън рамките на своята професионална дейност. Ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.

Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.

9, ал. 1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с оглед разпоредбите на ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 8, ал.

1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съответствието на договора на цитираните разпоредби следва да е налице към момента на сключването му. Нарушението на която и да е от императивните разпоредби, има за последица - недействителност на целия договор - чл. 22 от ЗПК.

Последиците от нея са уредени в чл. 23 от ЗПК - заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихвата и другите разходи.

Настоящият състав намира, че процесният договор за паричен заем не отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Според цитираната разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от 3 потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният лихвен процент изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Годишния процент на разходите се изчислява по специална формула чрез която се осигурява информация на потребителя как е образуван размерът му и каква е общо дължимата сума по договора. В него трябва да са включени всички разходи на кредитополучателя, пряко свързани с кредитното правоотношение.

Процесният договор за паричен заем не отговаря на посочените изисквания, тъй като в него са посочени единствено абсолютните стойности на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 47.52 %/. Не се съдържа информация и за начина на изчисление на фиксирания годишен лихвен процент и отношението му към годишния процент на разходите. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Налице е и друго нарушение, тъй като посоченият в договора годишен процент на разходите от 49.86 % не съответства на общата сума на плащанията от 1080.00 лева. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената в чл. 6 неустойка в размер на 235.90 лв. да се плаща разсрочено във времето, заедно с месечните вноски.

Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят - тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък - за потребителя се създава значително затруднение, както относно физическо лице поръчител, така и относно банковата гаранция, за учредяването на която се изисква набавяне на документи, одобрение и други, т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение.