Протокол с решение от ОСЗ № 3405 от 31.03.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11336/2025
- Вид
- Протокол с решение от ОСЗ № 3405
- Подписан
- 31.03.2026
- В сила
- 30.04.2026
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.20 · Закон за потребителския кредит
ПРОТОКОЛ
№ 3405 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330111336 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:04 часа се явиха:
***
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от С. М. С. срещу „Стик Кредит“ АД, с който се твърди, че на 05.04.2023 г. ищецът е платил на ответника без основание сумата от 1054,45 лв. Твърди, че липсва валидно правно основание в тази връзка и моли съдът да осъди ответника да заплати тази сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. В съдебно заседание искът, първоначално предявен частично за 10 лв., е увеличен до сумата от 1054,45 лв..
Ответникът подава отговор на исковата молба и уточняваща молба, с които поддържа, че по договор за кредит, предоставен от разстояние, с№ ***/18.03.2022 г. е отпусната сума от 1000 лв. в заем, а процесната сума от 1054,45 лв. се дължи именно по този договор, като признава над размера на главницата да е платена сумата от 1054,45 лв.
Като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, съдът прие следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за основателността на който следва да се докаже плащането на процесната сума и липсата на валидно основание в тази връзка.
Съдът счита, че не следва да постанови решение при признание на иска, тъй като ответникът не признава иска, а само факта на плащането.
Установява се от представената днес разписка и от признанията на ответника, че ищецът е платил по договора за кредит сумата от 1054,45 лв. над размера на главницата от 1000 лв.
От представения договор от 18.03.2022г. се установява, че в чл. 27 и чл. 17 е била уговорена неустойка за непредставяне на обезпечение. Видно от функцията на тази неустойка, същата има за цел да възнагради кредитора за това, че поема по-голям риск от заем без обезпечение. Ето защо като възнаграждение и разход по кредита неустойката следва да намери отражение в ГПР.
От съвкупната преценка на клаузите на чл. 28 от Общите условия към договора, погасителния план и чл. 1, ал. 5 от договора следва, че в ГПР не е включена тази неустойка.
Нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК води до недействителност на договора.
Отделно от това в договора и Общите условия липсва лихвен процент на ден в случай на отказ от договора. Ето защо договорът е недействителен и поради нарушение на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК. Сумата, платена над главницата на 05.04.2023 г. в размер на 1054,45 лв., подлежи на връщане, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Искът е основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е направил такива за държавна такса в размер на 43,10 лв. Следва да се присъди и адвокатско възнаграждение по 1 реда на чл. 38 ЗА в полза на адв. Б..
Не се оборват предпоставките на чл. 38 ЗА. Видно от представените справки, ищецът няма недвижими имоти, притежава старо моторно превозно средство, а доходите му в периода от юни 2025 г. нататък рязко спадат.
С оглед броя на съдебните заседания и явяването на процесуалния представител следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700, пл. „Оборище“ № 13 Б, да плати на С. М. С., ЕГН:
**********, с адрес: ***, по предявения от него иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 539,13 евро/ 1 054,45 лв., платена от последния на 05.04.2023г. по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ, предоставен от разстояние, с № *** / 18.03.2022г., и получена от „СТИК – КРЕДИТ“ АД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 23.06.2025г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 да плати: на С. М. С., ЕГН: **********, сумата от 22,04 евро / 43, 10 лв. за държавна такса ; на адв. Д. Б., с ***, сумата от 204,52 евро, за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.
Указва на ответника да плати дължимите суми по следната банкова сметка: *** Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в 2-седмичен срок, който за ищеца тече от днес, а за ответника - от връчването.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11,25 часа.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
Секретар: _______________________
2