Решение № 493 от 27.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Бургас, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №

20252120105592 по описа за 2025 година

Делото е висящо за втори път пред БРС, след като с решение № 385/19.05.2025г. на БОС по в. гр. дело № 228/2025г. е било изцяло обезсилено решение № 2391/14.11.2024г. на БРС по гр. дело № 1583/2024г. и производството е върнато на първата инстанция за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот.

Производството е образувано по искова молба от Я. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, против П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на ½ ид. ч. от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в ***, северозападен, етаж 2, състоящ се от входно антре, две стаи, кухня, баня с WC, килер, коридор и тераса със застроена площ от 60,59 кв.м, при граници: североизток-външен зид, северозапад-външен зид, югоизтокап.ляв, югоизточен на ет.2, югозапад-стълбище, отгоре-таван, отдолу- апартамент на „НЕК“, ведно със северозападна ИЗБА с площ от 15,10 кв.м, при граници: североизток-изба на ап. ляв северозападен, ет.1, северозапад-външен зид, югоизток-общо помещение и коридор, югозапад-стълбище, ведно с 30 кв.м идеални части от таван, ведно е 25.10 кв.м от общите части на сградата и 33,15 кв.м от отстъпеното право на строеж върху терена, съставляващ УПИ I общ., в който е построена двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ 288,51 кв.м, която 2 МЖ е пл. № ***, в кв. *** по плана на с. ***, който имот е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, община Бургас, област Бургас, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 28.10.2022 г., находящ се на етаж 2 в сграда е идентификатор ***, е предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, ***, ***, под обекта - ***, над обекта – няма. Направено е искане за отмяна на констативен 1 нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 29.11.2023 г. на нотариус Г. Ч., с рег. № *** на НК, с район на действие БРС до размера на ½ ид. ч. от процесния имот.

В исковата молба са изложени твърдения, че процесният недвижим имот е придобит от майката на страните – И. М. Н., по силата на договор за покупко-продажба в нотариална форма, обективирана в нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 23.02.2007 г. на нотариус А. Д., с peг. № *** на НК, с район на действие БРС. До смъртта на Н. на 13.08.2010 г. същата е владяла имота, което е продължено от страните. Сочи се, че след смъртта на Н. – майка на страните, те са придобили имота при равни дялове – по ½ ид. ч. всеки. Ищецът твърди, че след направена проверка в Служба вписвания, е разбрал, че ответникът е признат за изключителен собственик на целия имот и се снабдил с констативен нотариален акт за придобиването му на основание давностно владение. Посочва, че ответникът незаконосъобразно се е снабдил с титул за собственост, тъй като ищецът е владял своята идеална част през цялото време, а ответникът нито е отблъскал, нито е манифестирал, че не държи чуждата ищцова идеална част, а че я владее непрекъснато, постоянно и явно. Сочи, че използва имота, има свои вещи в него, заплащал е данъците за него и е извършвал ремонти, както и че и двамата имат ключове за процесния имот. Посочва още, че ответникът живее в с. ***, рядко посещава имота, не участва в ремонтите му и в негова полза не е изтекъл срокът за придобиване по давност.

Ищецът обосновава интереса си от предявяване на настоящия иск с твърденията, че вписаната изключителна собственост на процесния имот в Служба вписвания в полза на ответника, се явява оспорване на правото му на собственост относно придобитата по наследяване ½ ид. ч. от процесния имот.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който счита иска за недопустим, недоказан и неоснователен. Подробно излага становище относно личността на ищеца и взаимоотношенията му с други лица, в т. ч. и обстоятелството, че поради поведението му майка им го е изгонила от къщата в с. ***, вследствие на което той е счупил стъклата на къщата. Посочва, че на 24.02.2024 г. ищецът е разбил вратата на процесния апартамент и е сменил патрона на бравата, като на една от съседките е заявил, че той е собственика и е поискал ключ за външната входна врата, вследствие на което синът на ответника не е могъл да се прибере. Твърди, че имотът винаги се е обитавал от него или от децата му, считано от 1993 г. и че единствено той е заплащал ремонтите за апартамента.

Навежда твърдения, че имотът е придобит със заемни средства по договор за заем, поръчител по който е ищецът. Сумата е заплатена чрез банкови преводи, за които представя доказателства. Причината за придобиването на имота на името на майка им, е опасението, че бившата му съпруга може да заживее в него и поради влошените им брачни отношения към онзи предходен момент. Сочи се че след смъртта на майка им през 2010 г. ответникът е започнал да свои целия процесен недвижим имот – вкл. и идеалните части на ищеца.

Ищецът не е имал достъп до имота до 24.02.2024 г. – когато е сменил ключалката и е лишил от достъп ответника като собственик на имота. Сочи, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като ищецът е разполагал с осъдителен иск. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Правното основание на иска е чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 537, ал. 2 ГПК.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и наличните по делото доказателства, намира следното:

По допустимостта на иска:

Искът се преценява за допустим. Ищецът твърди в исковата си молба, че е собственик по наследство от своята майка на процесния имот. Майката И. М. Н. се легитимира за собственик на имота с нот. акт № ***/23.02.2007г., том ***, рег. № ***, дело № ***/2007г., като го е закупила от Национална електрическа компания ЕАД. Починала е 2 през 2010г. и е оставила за наследници своите двама сина – страните по делото. Така че по наследство ищецът се легитимира за собственик на половината от имота. Според Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая ищецът по наследство се легитимира да е собственик на половината от имота. От своя страна ответникът се е снабдил с нотариален акт, че е собственик на цялото жилище по давност. Така че ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника. Това сочи на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Той е допустим.

По същество съдът намери следното:

Искът е основателен. Страните са братя и наследници на своята майка И., починала през 2010г. Приживе, през 2007г. тя е закупила с горепосочения нотариален акт процесния имот и така е станала негов собственик. След смъртта й имотът е наследен в равни части от двамата братя. През 2023г. обаче, ответникът се е снабдил с нотариален акт, че е собственик на целия имот по давностно владение. Именно това се оспорва от ищеца – владението върху имота в кв. *** от страна на брат му и придобиването на имота от ответника по давност, въз основа на владението. Нотариалният акт безспорно легитимира ответника да е собственик на имота по давностно владение. Макар нотариалният акт да няма материална доказателствена сила, при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна /Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК/. Следователно ищецът, понеже отрича правото на собственост на своя брат по давностно владение, трябва да обори отразеното в нотариалния акт.

В случая съдът намира, че оборването е успешно. Разпитаните по делото общо четирима свидетели не установяват, че ответникът е владеел имота спокойно, явно и непрекъснато поне десет години, за да се трансформира владението му в право на собственост на основание чл.79 ЗС. Св. Д., роднина на ищеца, е заявил, че познава имота покрай Я., като е ходил там с него много пъти. Ищецът посещавал жилището, за да го наглежда и почиства. През 2014г. двамата се качили на покрива с цел ремонт. Ходели може би по няколко пъти там на година. През 2017г. Я. си купил имот в Бургас и част от вещите, находящи се в него, пренесъл в жилището в ***. Това също станало повод свидетелят да посети имота. Я. имал стая в апартамента, където складирал вещите. Свидетелят не е виждал хора в апартамента. Прозорците били налепени с вестници, водата била спряна.

Нямало следи от живеене. Последно ищецът и свидетелят ходили там през февруари 2024г., когато установили, че от жилището липсват вещи. Апартаментът бил напълно необитаем, било прашно, с вестници по прозорците. Първият път свидетелят влязъл там още през 2011г., отделно носел заедно с ищеца, за да му помогне, различни вещи в периода от 2016г. до 2019г. Ответникът живее в *** и винаги е живеел там. Св. З., роднина на страните, е споделила, че майка им е живеела в *** и починала през 2010г. Тя имала апартамент в кв.

***. След смъртта на баба И. ответникът дошъл да живее в ***. Преди това той живеел в кв.

***. Свидетелката е ходела много пъти в имота заедно с ищеца и своя съпруг и виждала, че той е необитаем, прашен и с вестници по прозорците. Не е засичала никой да живее там. Я. си отварял вратата с ключ. Свидетелката е посещавала имота през периода от 2012г. до 2023г. Последно ходила там през 2024г., отново заедно с ищеца, който като влязъл вътре установил, че много от вещите му ги няма. Я. през годините носел в жилището различни вещи. Най-често свидетелката посещавала апартамента през 2020г., когато Я. продал свой друг имот и много от мебелите закарал в процесното жилище. През целия период жилището било празно, без следи от живот. Според свидетелката, синът на ответника никога не е живял в апартамента. Ответникът не живеел отначало в ***, а в кв. *** със семейството си 3 преди 2010г. и е обитавал процесния апартамент. След смъртта на баба И., П. дошъл да живее в ***. Оттогава Я. започнал да посещава апартамента, който бил вече необитаем.

Св. Д., бивша съпруга на ответника, е заявила, че се е запознала с него през 2002г. и двамата са започнали да живеят в имота още преди да сключат брак. Бракът бил сключен през 2003г., а децата им се родили през 2004г. и 2005г. Тогава жилището било общинско и ответникът плащал наем. По-късно имотът бил купен с негови пари. Записан бил при покупката на името на майка му. Причината била, че ответникът вече бил в лоши отношения със свидетелката и не искал тя да има дял от имота. Само ответникът имал ключ от жилището. Синът им живеел в кв. ***, а след това в ***. През 2010г. ответникът заминал в ***, защото майка му се разболяла. Останал да живее там, защото нямало кой да се грижи за майката. След смъртта на майката, ответникът живеел при сина си в *** и ходел и до *** да се грижи за животните. В процесния апартамент живеел синът на ответника допреди две години. Живеел там постоянно, но отивал и на село. Св. К., ветеринар в *** и познат и на двете страни, е заявил, че майката И. имала апартамент на мината. Свидетелят дал на ответника 9000 лева, за да изплати имота. Апартаментът обаче бил записан на името на баба И., за да не може съпругата на П. да има дял от него. Баба И. казала, че като всичко мине, ще прехвърли имота на ответника. Ответникът живее в *** и винаги е живял там.