Присъда № 9 от 13.12.2023, Районен съд - Първомай

МОТИВИ към

Присъда № 9/13.12.2023 г. по НОХД № 70/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав

Производството е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК въз основа на внесен обвинителен акт, с който Районна прокуратура (РП) – Пловдив, Териториално отделение (ТО) – Първомай, повдига обвинение срещу З. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес:

************, за престъпление по чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), с оглед на това, че на 21.12.2021 г. в с. Крушево, общ. Първомай, обл. Пловдив, е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основата на близкостоящата фланга на втори десен пръст, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник на М. Н. Х. от гр. Пловдив.

В открито съдебно заседание: представителят на прокуратурата пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и след отчитане на високата степен на обществена опасност на деянието и на чистото съдебно минало на дееца като смекчаващо вината обстоятелство да му бъде наложено при условията на чл. 54, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода в размер между минимума и средата на законоустановения, изтърпяването на което да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок около минимално предвидения, както и в негова тежест да се възложат разноските по делото; частният обвинител и повереникът му молят за условно осъждане на подсъдимия със среден размер на санкцията и максимален изпитателен срок, както и за присъждане на разноските за правна защита в досъдебното и съдебното производство, а подсъдимият и неговият защитник настояват за постановяване на оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Подсъдимият З. Т. Т., ЕГН: **********, е роден на *** г. в гр. Първомай, обл.

Пловдив, българин, български гражданин, със средно специално образование, разведен, работещ в „***“ – София, неосъждан и без регистрирани криминални прояви, с адрес:

************.

Подсъдимият и пострадалата свид. М. Н. Х. съжителствали съпружески в периода от 2004 г. до раздялата си през 2011-2012 г. С Решение № 4175/04.11.2014 г. на Районен съд – Пловдив по гр. дело № 20896/2013 г., в сила от 30.12.2014 г., упражняването на родителските права спрямо двете им ненавършили пълнолетие деца свид. М. З. Т., ЕГН: **********, и Т.

З. Т., ЕГН: **********, било предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения с тях и задължение да им заплаща парична издръжка, която престирал редовно.

На 15.07.2013 г. пострадалата, която била постоянно тормозена и дори физически малтретирана от бившия си съжител, сезирала Районен съд – Пловдив с Молба вх. № 34173/15.07.2013 г. за защита срещу него по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), която била оставена без разглеждане като недопустима в частта досежно насилствен акт от 25.05.2013 г. и отхвърлена за такъв от 25.06.2013 г. с Решение № 3482/23.09.2013 г. по гр. дело № 11935/2013 г. по описа на Районен съд – 1

Първомай, влязло в сила на 30.11.2013 г., след като производството по обжалването му било прекратено с Определение на Окръжен съд – Пловдив от 13.11.2013 г. по в. гр. дело № 3407/2013 г. поради оттегляне на подадената от молителката въззивната жалба с доводи за извънсъдебно разрешаване на спора. Макар че с издадената от Районен съд – Пловдив заповед за незабавна защита, действаща привременно до приключване на гр. дело № 11935/2013 г., бил задължен да се въздържа от психическо или физическо насилие спрямо свид. Х. и му било забранено да я приближава, както и жилището й, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих, подсъдимият не преставал да я заплашва и обижда.

На 21.12.2021 г. между 16:00 и 17:30 часа същият се събрал с двама свои приятели в лицето на свидетелите Д. А. Б. и Д. Н. Д. – жители на с. Крушево, в хижа, която представлявала едноетажна дървена постройка от около 30 кв. м., оборудвана с маси, телевизор, хладилници и посуда и ползвана за сбирки и празненства, разположена в оградения прилежащ терен към Помпената станция в покрайнините на селото близо до р.

Марица. Входът на въпросната барака и централният портал към базата били обект на постоянно видеонаблюдение от две неподвижно монтирани видеокамери.

Тримата мъже консумирали храна и алкохолни напитки на една от масите, а на съседните компания младежи чествали рожден ден. Към 23:00 часа информиран по телефона от баща си за тържеството, свид. Т., който междувременно пребивавал заедно с майка си в къщата на родителите й в с. Крушево, я събудил и я помолил да го откара до мястото на празненството, за да се присъедини към връстниците си, сред които била и приятелката му.

Към 23:30 часа пострадалата го превозила дотам с личния си автомобил с автоматични скорости, който спряла с включени двигател и светлини в края на пътя, водещ до Помпената станция, на разстояние от около 200 метра от хижата, в която звучала силна музика. Свид. Т. се запътил към вратата й, пред която алкохолно повлиян, го очаквал, възпрял и отпратил подсъдимият, защото малко преди това бил помолен от неговата приятелка да не го допуска предвид проблематичното му напоследък поведение. Упорството на свид. Т. да влезе разгневило баща му, който започнал да го бута и блъска и дори го зашлевил. Виждайки случващото се, пострадалата слязла от колата си и по тревната площ закрачила към тях, а те, бутайки се взаимно, вървели към нея. Между тримата възникнала разпра на висок тон, при която подсъдимият се развикал на пострадалата, нарекъл я „долна курва“ и „проститутка“, хванал я за опашката на косата й и я задърпал настрани, причинявайки й силна болка. Синът им побързал да застане помежду им и да избута баща си, който замахвал с протегната отгоре му ръка към майка му, а с другата продължавал да опъва косата й. Докато тя предпазвала главата си с вдигнати ръце, успял да я удари болезнено по външната част на дясната от тях в зоната между китката, показалеца и палеца. Свид. Т. съумял да го отблъсне назад, а в това време майка му се откопчила и бързо се качила в автомобила си. Когато понечила да потегли, подсъдимият застанал пред превозното средство и заудрял с юмруци по страничното му стъкло, отправяйки й ругатни и обиди, но след като бил отстранен от сина си, се отправила към с. Крушево, трепереща, разстроена и объркана. По-надолу по пътното платно отбила и направила няколко опита да позвъни на телефон 112 от мобилния си телефонен апарат, които останали безуспешни, по причина че или го изпускала, или избирала погрешен номер. След пристигането си в дома на родителите си в с. Крушево се свързала с телефон 112 и сигнализирала за случая, като помолила да бъде изпратен полицейски екип на мястото на инцидента. Постепенно повърхността на пръстите на дясната й ръка се подула до степен на невъзможност да ги свива в захват, а до сутринта и посиняла. От сина си, който останал в хижата с младежката компания и се върнал оттам в ранните часове на 22.12.2021 г., узнала, че през цялата вечер полицейски служители не са идвали и че след тръгването й баща му проявил физическа агресия и към него.

Сутринта на 22.12.2021 г., управлявайки колата си, се придвижила до Районно 2 управление (РУ) – Първомай при Областна дирекция (ОД) на МВР – Пловдив, където подала Заявление УРИ 325000-5646/22.12.2021 г. с оплакване за нанесената й травма, по повод което била извършена проверка по Преписка УРИ 32500-5646/22.12.2021 г., а въз основа на материалите й с Постановление на Районна прокуратура – Пловдив, Териториално отделение – Първомай, от 17.02.2022 г. било образувано текущото наказателно производство.

После се върнала в с. Крушево и оттам била транспортирана от родителите си с автомобил до Отделението по съдебна медицина при Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Свети Георги” ЕАД – Пловдив, откъдето била пренасочена към предварителна консултация с ортопед. Веднага посетила Спешното отделение на същото лечебно заведение, където след преглед от специалист по ортопедия и травматология, който констатирал оток и болезненост в основата на десния й показалец, и след рентгенографско изследване на травмирания й крайник, което показало данни за фрагментарна фрактура на основата на проксималната фаланга на втори пръст на дясна й длан, й била поставена диагноза „Контузия на други части на китката и дланта” и била имобилизирана с гипсова превръзка с обхват на втори и трети пръст, дясна гривнена става и дясна предмишница за 25 дни.

На следващия ден в 08:40 часа при обективна находка за наложената й гипсова шина и на база данните от представените от нея медицински документи – Лист от преглед на пациент в спешно отделение № 109223/22.12.2021 г., Допълнителен лист към него амб. № 32770 и рентгеновата снимка, била освидетелствана в Отделение по съдебна медицина на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – Пловдив от доц. д-р П. Т. Т. със заключение за счупване на основата на близкостоящата фаланга на втори десен пръст, съгласно издаденото от него Съдебномедицинско удостоверение № 1400/23.12.2021 г.

Осведомен на 22.12.2021 г. от децата си за телесното увреждане на майка им, подсъдимият отрекъл причастност за настъпването му, като впоследствие чрез тях я склонявал да оттегли жалбата си.

Свид. Д., който отговарял за поддръжката и пропускателния режим на Помпената станция, узнал на 22.12.2021 г. от свид. Т. за станалото сдърпване между родителите му, а на 23.12.2021 г. прегледал чрез мобилното си приложение записите от двете гореспоменати видеокамери за инкриминираната нощ, които възпроизвеждали само кадри на влизащи и излизащи хора и които били автоматично заличени след изтичане на два месеца от създаването им и понастоящем не се пазели.

На 30.12.2021 г. пострадалата депозирала в Районен съд – Пловдив Молба вх. № 81197/30.12.2021 г. по ЗЗДН, по заведеното по която гр. дело № 20526/2022 г. била постановена Заповед № 187/30.12.2021 г. за незабавната й защита, а в изпълнение на произнесеното по него Решение № 670/01.03.2022 г., в сила от 24.03.2022 г. – и Заповед № 19/02.03.2022 г. за защитата й, с която подсъдимият бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо нея и му било забранено да я приближава, както и жилищата й в с. Крушево и в гр. Пловдив, за срок от 18 месеца, считано от 01.03.2022 г.

След процесното посегателство потърпевшата усещала болезненост в лявата половина на шията си при опипване и при движение на главата. Увреденият й десен горен крайник останал гипсиран в продължение на месец, през който ползвала отпуск по болест, а след това правила упражнения за раздвижване с топка и провеждала физиотерапевтични процедури. За облекчаване на болките си приемала болкоуспокояващи. След няколко месеца ръката й се възстановила, но и досега при натоварване я наболявала.

Назначената в рамките на предварителното разследване съдебномедицинска експертиза излага Заключение № 10к/2023 г. (изх. № 14/06.02.2023 г. по описа на Катедра по съдебна медицина при Медицински университет – Пловдив), че от действието на твърд тъп 3 предмет на свид. Х. е било причинено счупване на основата на близкостоящата фаланга на втори десен пръст, което е довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за период от повече от 30 дни, включващ и този на възстановяването на функцията на пръста, и което по начин и време може да е получено по съобщения от пострадалата механизъм на защитно нараняване.

В открито съдебно заседание вещото лице поддържа изводите си с пояснението, че счупването е директно, т.е. резултат от попаднала в областта му травматична сила от рода на твърд тъп предмет, и че претърпяната болка е обичайна и е със сравнително неголям интензитет, поради което активни действия със засегнатата ръка, например шофиране, са били възможни.

Разпитан при условията на устност и непосредственост, свид. М. Т. отказва да свидетелства, позовавайки се на правото си по чл. 119 от НПК, а подсъдимият не изразява отношение по вината си и излага подробни обяснения.

Описаната фактическа обстановка е изяснена от тях частично, от показанията на свидетелите М. Н. Х., Д. А. Б., Д. Н. Д. и Р. В. П., от заключението на съдебномедицинската експертиза (л. 30 – л. 32 от досъдебното производство), както и от писмените доказателства: