Решение № 625 от 13.12.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. Русе, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20214520201247 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д. Д. АТ., чрез процесуален представител, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-0000264/04.02.2021г. на Директора на РД ”АА” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; постъпило е писмено становище от процесуалния представител, с което се поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят управлявал автобус категория М 2 „Мерцедес 312Д Спринтер“ с ДК № В 33 83 ВА, като извършвал обществен превоз на пътници с маршрутно разписание по автобусна линия гр.Варна – гр.Русе. Този автобус бил оборудван с аналогов тахограф марка VDO. На 25.12.2020г. на автогара Русе - Юг му била извършена проверка от служители на РД “АА“ гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните актове по прилагането му. В хода на проверката се установило, че на представения тахографски лист от 22.12.2020г. жалбоподателят не е попълнил датата на приключване на ползването на този тахографски лист. За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.Д.Д., а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му 1 било наложено административно наказание за нарушение по чл.34 § б буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014г. вр.чл.93в ал.15 т.2 пр.2 от ЗАПр глоба в размер на 500 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото, както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на административнонаказателното производство факти, които приети за осъществили се факти не се и оспорват от страна на жалбоподателя.

Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъде изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателното, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Еднозначно и безспорно е установено, че жалбоподателят не е попълнил датата на приключване на тахографския лист от 22.12.2020г. . Правилно е издирена и приложена и санкционната разпоредба. Съгласно чл. 93в, ал. 15, т. 2 пр.2 ЗАПр се наказва с глоба 500 лева водач, който не е попълнил на тахографския лист датата на приключване на използването му.

2

Налице са обаче предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл.

93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Касае се за първо нарушение, тъй като по делото не са представени никакви доказателства за предходни нарушения по ЗАПр и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Отделно от това, в хода на проверката не са били открити никакви други нарушения от страна на жалбоподателя в качеството му на водач на автобус по маршрутна линия. В процесния тахографски лист са попълнени абсолютно всички други законово изискуеми реквизити, като дата на започване, име и фамилия на водача, място на започване на използването му и т.н. Всички тези обстоятелства сочат на извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид и целите на наказанието по отношение на този жалбоподател биха били постигнати като същият бъде предупреден, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН при наличието на материалните предпоставки за това, административнонаказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на материалния закон, поради и което същото следва да бъде отменено.

С жалбата се прави и изрично искане за присъждане на разноски, което е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Съобразно дадените задължителни за съдилищата указания с т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай безспорно жалбоподателят редовно е упълномощил адвокат, но липсва списък на разноски или представен договор за правна помощ, респ. в представеното по делото пълномощно не е посочено никакво договорено възнаграждение, а още по-малко то да е заплатено в брой или по банков път , поради което същото не следва да се присъжда.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38 – 0000264/04.02.2021г. на Директора на РД ”АА” гр.Русе с което на Д. Д. АТ. с ЕГН ********** му е наложено административно наказани “глоба” в размер на 500 лв. за нарушение по чл.93в ал.15 т.2 пр.2 от Закона за 3 автомобилните превози.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4