Решение № 392 от 18.07.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 271/2025
- Вид
- Решение № 392
- Подписан
- 18.07.2025
- В сила
- 18.07.2025
- Състав
- Надя Узунова, Диана Кирилова Ангелова, Гюлфие Яхова
Цитирани разпоредби
- чл.102а, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.102а, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.404 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.1, т.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.65, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.722 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 392 гр. Б., 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надя Узунова
Членове:
Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251200500271 по описа за 2025 година иза да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.№963/30.01.2025 г., подадена от С.Е.Т.З. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.Р. бл.* ет.*** представлявано от А.Р., чрез пълномощника си адвокат П.
П., със съдебен адрес: гр.В. бул.М..№*** против Решение №292/23.12.2024 година, постановено по гр.дело № 1452/2023 година по описа на Районен съд – С..
Обжалва се решението на Районен съд - С. изцяло, като се сочи, че постановеното решение е материално незаконосъобразно и необосновано, както и че същото е постановено в противоречие с процесуалния закон. Твърди се, че е постановено в противоречие с доказателствения материал, като съдът не е приел за установена изложената от жалбоподателя фактическа обстановка, а това е довело до противоречието на решението с материалния закон. Твърди се, че съдът е допуснал и процесуални нарушения при събирането и преценката на доказателствата, като е препятствал установяването на обективната истина.
Твърди се, че описаната от районният съд договорна ипотека, сключена за обезпечаване на вземанията на лизингодателя -Т.Б.А.Л. ЕАД, касае имоти, които не са предмет на атакуваната по реда на чл.135 от ЗЗД сделка, т.е. обстоятелството, че вземанията са обезпечени с ипотека е ирелевантно за настоящия спор, тъй като ипотеката касае други имоти, а не тези предмет на атакуваната сделка.
1
Твърди се, че районният съд въпреки, че е обсъдил, че С.П. ЕООД и М. ЕООД са с един и същ адрес на управление, както и, че управител на М. ЕООД е Д.И.К., която живее на съпружески начала с А.К., като капиталът на дружеството е внесен посредством непарична вноска от С.П.- ЕООД , и че А.К. е бил прокурист на М. ЕООД от 02.10.2015г. до 02.05.2017г. , както и, едноличен собственик на капитала на „ С.П. - ЕООД е бил А.Ф.К., който на 26.06.2012г. е продал дружествените си дялове на И.К. /, както и, че последният е и управител на С.П. ЕООД, както и, че едноличен собственик на капитала на М.- ЕООД е „И.Г.Турс” ЕООД, както и на „И.Г.Турс”ЕООД управител е А.Ф.К., а едноличен собственик на капитала е Д.И.К. не е достигнал до заключение, че атакуваната сделка е сключена при доказана презумпция за знание, а по същество е отказал да се произнесе по този въпрос въпроса за презюмираното знание за увреждане поради близките роднински връзки между управителите и собствениците на договарящите дружества. В този смисъл се твърди, че актът на районният съд е немотивиран.
Твърди се от жалбоподателя, че районният съд не е направил анализ и оценка на показанията на св. К.Й..
Твърди се, че не са правилни изводите на районният съд относно липсата на втората предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно действие, с което длъжникътпървият ответник уврежда ищеца-кредитор. Твърди се, че длъжникът се е разпоредил с цялото си налично имущество (процесните обекти не са ипотекирани и не са упоменати в представените от ответниците документи за обезпеченото вземане, предмет на цесия) и е създал пречки за удовлетворяване вземането на кредитора. Сочи се, че длъжникът е престирал спрямо свързано лице, като се твърди, че това именно се явява неморалния акт, който прави допустимо искането за обявяване на относителната недействителност длъжникът и свързаното с него трето лице са договорили във вреда на кредитора ищец и с разпореждането (с практически цялото имущество на длъжника) са направили невъзможно удовлетворяването на претенцията на кредитора (взискател в изпълнителното производство срещу вече декапитализираното дружество длъжник, за което са събрани неоспорими доказателства).
Сочи се и се твърди във въззивната жалба, че кредиторът М. ЕООД е разполагал с необезпечено вземане и е обикновен хирографарен кредитор спрямо длъжника С.П. ЕООД.
Твърди се, че имотите, предмет на атакуваната сделка – паркоместа №№ 1,4,7, магазин и енергиен обект не са ипотекирани в полза на първоначалния кредитор, т.е. вземането на цесионера М. ЕООД е необезпечено.
Сочи се във въззивната жалба, че по реда на чл.136 от ЗЗД или по реда на чл.722 от ТЗ всички хирографарни кредитори следва да бъдат удовлетворени съразмерно, особено както е в случая - Особеното в случая е, че длъжникът С.П. ЕООД и цесионерът М. ЕООД са свързани лица, защото собствениците и управителите им са роднини. Твърди се, че тези две дружества ползват общо счетоводство, общ адрес на управление и се представляват от едни и същи адвокати, че връзките между тези две дружества са исторически и непрекъснати от момента на създаването им, поради което и сделката между тези две дружества може да се 2 тълкува като увреждаща сделка, насочена именно за да се увредят интересите на ищецът кредитор, тъй като безспорно и двете договарящи се дружества са знаели отлично за претенцията на кредитора ищец (с настоящо наименование С.Е.Т.З. ЕООД, а предишно наименование Р.И. ЕООД). Сочи се от жалбоподателя, че като се дава пълно и предпочтително (фактически привилегировано) удовлетворение на свързаното лице (недобросъвестно, защото знае за увреждането), за да не се остави нищо на третото лице кредитор, се нарушава морала в договарянето и се нанася увреда, като се намаля имуществото на длъжника, поради което договарянето със свързаното лице прави всяка една сделка по намаляване на имуществото неморална, а оттам и атакуема от кредитора по реда на чл.135 от ЗЗД.
Твърди се в жалбата, че разпоредбата на чл.133 ЗЗД, в смисъл, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане, както и обстоятелството, че прехвърлените с атакуваната сделка обекти не са били ипотекирани в полза на цесионера (т.е. няма законни основания за привилегия - залог/ипотека/право на задържане) означава, че всяка една сделка с обективен резултат намаляване имуществото на длъжника е атакуема по реда на чл.135 ЗЗД, ако е сключена при съответните хипотези на знание при договарянето. Твърди се, че даването вместо изпълнение е увреждащо действие, защото имуществото на даващото дружество намалява. Сочи се, че ако тази сделка (между свързани лица) не се беше случила, то това имущество щеше да бъде изнесено на публична продан и продадено по пазарна цена (а не по стойност, съгласувана предварително между свързаните дружества), а след това щеше да се разпредели между кредиторите съгласно разпоредбата на чл.136 от ЗЗД, евентуално при несъстоятелност по реда на чл.722 от ТЗ.
Твърди се, че прехвърляйки цялото имущество на свързаното лице обаче, се увреждат интересите на кредитора ищец, който безспорно може да атакува тази увреждаща сделка.
Сочи се съдебна практика, според която се твърди, че даването вместо изпълнение е увреждаща сделка – сочи се, че решение №407 от 29.12.2014г. по гр.д. №2301/14г. на ВКС, IV г.о., решение № 639 от 06.10.2010г. на ВКС ,IV решение №328 от 23.04.2010г. по гр.д.
879/10г. на ВКС, Ш г.о., решение № 407 от 29.12.2014г. на ВКС, IV г.о., с решение №639 от 06.10.2010г. по гр.д.754/09г. на IV г.о. и др., в които съставите на ВКС са приели, че всяко отчуждаване на длъжниково имущество намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, като иска по чл.135 ЗЗД е основателен в случаите, при които длъжникът се лишава от свое имущество или извършва други правни действия, затрудняващи удовлетворяването на кредитора. Сочи се, че Решение № 50/ 12.05.2017 г. на ВКС, ТК, първо ТО, т.дело № 731/2016 г., като се твърди, че идентичен случай на прехвърляне на имот чрез datio in solutum.
Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че липсва на увреждане при сделка datio in solutum.
Твърди се в жалбата, че процесната сделка е сключена без реално разплащане и цели декапитализиране на дружеството прехвърлител в момент, в който е предстояло 3 възбраняване на това имущество на дружеството по образуваното от кредитора - ищец изпълнително производство.
С оглед на твърденията във въззивната жалба се иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение № 292/ 23.12.2024 г. по гр. дело № 20231250101452 г. по описа на РС С., I с-в, като неправилно - противоречащо на материалния и процесуалния закон и вместо него като се постанови решение по съществото на спора, с което на основание чл.135 от ЗЗД да бъде обявена по отношение на ищеца С.Е.Т.З. ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Ружа, блок 8, ет.13, ап.60, ЕИК ***, за относително недействителна, извършената от ответниците С.П. ЕООД, седалище и адрес на управление: с.П.ул.Б.п.№*, ЕИК *** (продавач) и М. ЕООД, управление: с.П.ул.Б.п.№*, ЕИК *** (купувач), сделка продажба на правото на собственост на недвижими имоти, находящи се в многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи и магазини, с административен адрес: с.П.ул.Д.Б.№*, която сграда е построена в следния недвижим имот, съставляващ УПИ VIII-127 от квартал 14 по плана на село П., община С., област Б., с площ на имота 640 кв.м., при съседи на имота: улица, УПИ VII, УПИ IX-125 и кадастрална граница, а именно:
1. 20.53 кв.м. идеални части от подземен паркинг, който паркинг е с обща площ от 164.21 кв.м. и се намира на сутеренния етаж, разположен на плоча на кота -2.38 м. /минус две цяло и тридесет и осем стотни метра/ в описаната по-горе многофамилна сграда с подземни гаражи и магазини, идеалните части обозначени в одобрен архитектурен проект № 175/05.10.2004 г. на Главния Архитект на Община С. като ПАРКОМЯСТО 1 /едно/, с определено право на ползване на тези идеални части, при съседи на използваемата част: паркомясто 2 /две/, складово помещение № М 5, складово помещение № М 4, складово помещение № М 3, складово помещение № М 2 и паркинг проход, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото;
2. 20.53 кв.м. идеални части от подземен паркинг, който паркинг е с обща площ от 164.21 кв.м. и се намира на сутеренния етаж, разположен на плоча на кота -2.38 м. /минус две цяло и тридесет и осем стотни метра/ в описаната по-горе многофамилна сграда с подземни гаражи и магазини, идеалните части обозначени в одобрен архитектурен проект № 175/05.10.2004 г. на Главния Архитект на Община С. като ПАРКОМЯСТО 4 /четири/, с определено право на ползване на тези идеални части, при съседи на използваемата част: паркомясто 3 /три/, паркомясто 5 /пет/, паркинг проход, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото;
3. 20.53 кв.м. идеални части от подземен паркинг, който паркинг е с обща площ от 164.21 кв.м. и се намира на сутеренния етаж, разположен на плоча на кота -2.38 м. /минус две цяло и тридесет и осем стотни метра/ в описаната по-горе многофамилна сграда с подземни гаражи и магазини, идеалните части обозначени в одобрен архитектурен проект № 175/05.10.2004 г. на Главния Архитект на Община С. като ПАРКОМЯСТО 7 /седем/, с определено право на ползване на тези идеални части, при съседи на използваемата част: паркомясто 8 /осем/ и паркинг проход, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото;
4
4. МАГАЗИН, находящ се на партерния етаж, разположена на плоча на кота +0.00 /нула/ и плоча на кота +0.60 м. /плюс нула цяло и шестдесет метра/, в описаната по-горе многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи и магазин, с площ на магазина от 70.29 кв.м., състоящ се от търговско помещение и санитарно помещение, при съседи“ апартамент № 2, предвходна площадка и стълбище, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото;
6. както и на ЕНЕРГИЕН ОБЕКТ, представляващ комплектен трансформаторен пост КТП 20/0.4 kV - 250kVA+630kVA, със застроена площ, съгласно Разрешение за строеж № 170/26.09.2007 г. на Главния архитект на община С. от 11.96 кв.м., изграден в източната част на урегулиран поземлен имот V-415 от квартал 14 на действащия подробен устройствен план на село П., община С., област Б., одобрен със Заповед № АБ- 91/21.07.2005 г., Заповед № АБ-144/21.09.2006 г. и Заповед № АБ-146/28.07.2009 г. с площ на имота 2650 кв.м., при съседи на имота: от две страни улица и алея, която продажба е извършена по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу погасяване на паричен дълг № 107, том III, рег.№ 6633, дело 482 от 16.09.2022 г. на нотариус Е.Д., № 512 в НК.