Решение № 168 от 15.04.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И.йло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от И.йло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800501095 по описа за 2025 година

С Решение № 310 от 30.09.2025 г. постановено по гр.д. № 280/2025г. на PC - Ботевград, е осъден В. С. К. да заплаща на своята майка В. Б. Р. месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от 26.02.2025 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Със същото решение са отхвърлени предявените от В. Б. Р. срещу Ц. С.

С. искове по чл. 139 вр. чл. 140, ал, 1, т. 1 от СК за присъждане на месечна издръжка в размер от 400 лв., считано от датата на подаване на исковата молба, и по чл. 149 от СК за присъждане на издръжка за минал период в размер от 400 лв. месечно, считано от 26.02.2024 г. до 26.02.2025 г. (датата на подаване на исковата молба).

Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта, с която в полза на ищцата е присъдена издръжка, и са присъдени разноски.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на В. Б. Р. срещу горното решение, което жалбоподателката счита за необосновано, неправилно и незаконосъобразно, както и постановено в противоречие па материалноправпите и процесуални норми на ГПК и СК. Счита, че районният съд не е обсъдил и коментирал всички представени доказателства и твърдения на страните, съдържащи релевантните факти и обстоятелства, които са от значение за определяне нуждата от издръжка на ищцата, и възможностите на ответницата Ц. С. С., като задължено лице, от което тази издръжка се търси.

Изтъква, че, независимо от възможностите на С., тя дължи издръжка на своя 1 родител. Като косвен аргумент в подкрепа на възможностите й за това, се сочи факта, че плаща на процесуалния си представител 1000 лева. Същевременно, не било доказано твърдението й, че издържа непълнолетни деца. Навежда довод за предубеденост на съдебния състав, както и за неправилно разпределяне на доказателствената тежест. Подчертава, че Ц. С. не била доказала, че ищцата не е достойна да търси издръжка от нея. Вместо това имало заповед за защита, с която са постановени мерки за закрила на В. Б. Р. спрямо Ц. С. С.. Оспорва извода на съда, че ищцата не разполага с имущество, от което би могла да осигури разликата между доходите й от пенсия и размера на необходимата й месечна издръжка. Счита това обстоятелство за отрицателен факт, който не подлежи на доказване от ищцата. Изтъква, че ответницата Ц. С. е завела дела, преписки в Прокуратурата и МВР. Оспорва, същата да е социално слаба и безработна, за което не били представени доказателства, като същевременно сочи, че тя разполага с два леки автомобила, апартамент и земя, на които не е плащала данъците. Намира, че съдът не бил взел предвид показанията на двамата свидетели по делото.

Оспорва извода на съда, че ответникът В. С. К. следва да поеме цялата издръжка на майка си само защото е признал иска. Счита, че и двамата ответници нямат възможност да дават и заплащат издръжка в искания размер, поради което и двамата следва да заплащат такава в размер, съобразно възможностите на всеки един от тях. Моли съда да отмени обжалваното решение и да осъди Ц. С. С. да заплаща на В. Б. Р. месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпването на обстоятелства обуславящи изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба, както и да й заплати месечна издръжка в размер на 400 лева за една година назад преди завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото. Претендира разноски на основание чл. 38,ал. 1, т. 2 от ЗА.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззИ.емия В. С.

К., който счита подадената жалба за основателна. Намира за неправилно и незаконосъобразно, само той да заплаща издръжка на майка си В. Б. Р.. Счита, че отхвърлянето на иска спрямо сестра му Ц. С. С. е немотивирано, неправилно и незаконосъобразно. Намира за недоказано, че Р. не е достойна да търси издръжка от С.. Изтъква, че последната непрекъснато тормози майка си и иска да я изгони от дома, в който е живяла през целия си живот.

Възпроизвежда част от аргументите, съдържащи се във въззивната жалба, вкл. мнението за предубеденост на съдебния състав. Оспорва извода на районния съд, че Ц. С. не разполага със средства за издръжка, като се позовава представените от самата нея данни за имущественото й състояние. Черпи аргументи от свидетелските показания. Счита, че не само той е задължен да се грижи за издръжката на майка си, а и че сестра му също дължи такава. Моли въззивния съд да уважи изцяло предявения иск от В. Б. Р. срещу Ц. С. С..

Постъпил е и отговор на въззивната жалба от Ц. С. С., която счита същата за неоснователна и недоказана, а първоинстанционното съдебно решение – за правилно, обосновано и постановено след задълбочен анализ на събраните множество гласни и писмени доказателства. Споделя извода на първоинстнационния съд, че, съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от СК, когато няколко лица от един и същ ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Поддържа, че в настоящия случай двамата ответници са лица от един и същ ред - брат и сестра, деца на 2 ищцата. При това, ответникът В. К. още с отговора на исковата молба е признал иска за издръжка в размер на 400 лв. Счита, че ако ищцата действително има нужда от издръжка, тя би приела предложената такава от ответника, който е признал иска, и не би търсила такава от лице без каквито и да било възможности. Солидаризира се с приетото от пъровинстанционния съд, че сборът на доходите на ищцата от пенсия и платимата от ответника К. издръжка е в общ размер на 1054,92 лв., която сума надвишава установения размер на необходимата на ищцата Р. средномесечна издръжка от 893,08 лв.

Подчертава, че самата ответница С. е с по- ниски доходи от ищцата. Намира за неосонвателни твърденията на жалбоподателката, че не разполага с имущество и че всички дела между двете страни винаги се разглеждат от един и същ състав, който постановява решения винаги в интерес на ответницата Ц.

С. С.. Оспорва и твърденията на жалбоподателката относно низходящите на въззИ.емата. Признава, че същите са пълнолетни, но счита, че това не освобождава С. от задължението да се грижи за тях. Намира, че не отговаря на истината твърдението на жалбоподателката, че въззИ.емата не била доказала, че е безработна и социално слаба, като по този въпрос се позовава на справки от НОИ, НАП и регистрация в “Бюро по труда”. Обобщава, че С. няма възможност да предоставя издръжка, на което основание искът следва да бъде отхвърлен. Като аргумент в тази насока посочва и образувано срещу нея изпълнително дело за задължение в размер на 81550,74 лева към община Правец и ТД на НАП. Моли съда да остави без уважение възизвната жалба и да потвърди първоинстанционното съдебно решение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката не се явява. Представлява от адв. Ч., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Счита, че е налице неправилно тълкуване на СК от районния съд.

Счита, че при прилагане на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, този съд е следвало да приложи пряко и точно тълкуване на процесните материално-правни разпоредби на чл. 139 и чл. 140 от СК, без да прави разграничение между лице, което има възможност или няма възможност да издържа възходящия си родственик или родител. Намира, че законът не прави разлика и не налага други ограничения по отношение на възможностите, съответното дете да издържа родителя си, като такова нормативно изключение от правилото няма. Навежда довод, че щом въззИ.емата Ц. С. има пари да заплаща адвокатско възнаграждение, има също пари и да издържа майка си.

Оспорва твърдението, че тя издържа децата си, тъй като те са пълнолетни.

Намира, че, при условията на равнопоставеност, и двете деца на жалбоподателката са длъжни да плащат издръжка, независимо от възможностите си. Моли съда да уважи въззивната жалба и да измени първоинстанционното решение, като осъди Ц. С. С. да заплаща на В. Б. Р. издръжка в посочения в исковата молба размер. Претендира разноски на основание чл. 38 от ЗА. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззИ.емата Ц. С. не се явява. Представлява се от адв. И., която моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно по съображенията в отговора на въззивната жалба. Изтъква, че доверителката й е трудово заета на половин работен ден, като доходите й са крайно недостатъчни да покрие санитарния минимум за себе си, и няма възможност да предоставя издръжка и на родител. Още повече, че другият ответник признава иска и осигурява търсената издръжка. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 80 от ГПК.

3

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Във въззивното производство са представени и приети като доказателства писмо вх. № 2559 от 09.03.2026 г. от НАП с приложена справка за трудови договори на Ц. С. С., както и писмо вх. № 2589 от 10.03.2026 г. от НОИ с приложени две удостоверения за изплатени парични обезщетения и помощи по ДОО на Ц. С. С..

От тези писмени доказателства се установява, че С. не получава парични обезщетения и помощи по ДОО, а същата е сключила безсрочен трудов договор с „Бул Биосет“ на 06.01.2026г. с уговорено месечно трудово възнаграждение 606,50 лв., респ. 310,10 евро (л. 63 от делото) Представени са също така заверени преписи от заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН и заповед за защита по чл. 16 от ЗЗДН на В. Р. срещу Ц. С. (л. 11 и л. 52 от делото).

Съдът е извършил служебна справка за притежавани от ищцата недвижими имоти. От същата се установява, че ищцата се е отказала от правото на ползване върху избено помещение № 2 към ап. № 35 в гр. Правец, бл. 110, вх. В, ет. 1, както и че е предявила иск срещу Ц. С., В. С. и В. С. с предмет – този апартамент.

Съдът е извършил служебна справка и за притежавани от ответницата недвижими имоти. От същата се установява, че ответницата притежава два жилищни имота (апартамент № 35 в гр. Правец, бл. 110, вх. В, ет. 1, и апартамент № 21 в гр. Правец, бл. 204, вх. Б, ет. 2, ведно с избено помещение № 6) и седем поземлени имота с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допсутимост

Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените ис с правна квалификация чл. 139, вр. чл. 140, ал. 1, т. 1 от СК, и иск с правна квалификация чл. 149 от СК.

ІІІ. По същество

Настоящият съдебен състав споделя съображенията на Ботевградския 4 районен съд относно принципните предпоставки за заплащане на издръжка от деца на родител, и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Следва да бъде споделен и изводът на БРС, че, с оглед извършеното от ответника К. признание, искът срещу него подлежи на уважаване в пълния предявен размер, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази му част.