Решение № 206 от 07.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20231100901403 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените от ищеца „Х.Ф.“ ООД, ЕИК **** срещу ответника ЗАД „Г.З.“, ЕИК ****, обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правни основания чл.405, ал.1 във вр. с чл.386,ал.1 КЗ и чл.409 вр. с чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 70 000 лв., представляваща останала неизплатена част от застрахователно обезщетение за претърпени вреди от застрахователно събитие от 11.11.2022г., дължимо въз основа на застрахователен договор „Индустриален пожар и други щети на имущество“, сключен под формата на полица №9100000022083 с покритие от 15.07.2022г. до 14.07.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5669,68 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница от 70 000 лв. за периода от 11.11.2022г. до 27.07.2023г.

Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че между него и ответника е бил сключен застрахователен договор „Индустриален пожар и други щети на имущество“, под формата на полица №9100000022083 с покритие от 15.07.2022г. до 14.07.2023г., като застрахованото имущество на ищеца е била стопанска сграда, находяща се в с.Ново село, ул.****. На 11.11.2022г. в срока на покритие е настъпило застрахователно събитие-пожар, в следствие на което са настъпили вреди за ищеца, за обезщетяването на които в съответствие с клаузите на договор, е предявил претенцията си пред ответника. В следствие на това, ответникът-застраховател с писмо от 25.04.2023г. се произнася по претенцията и определя обезщетение в размер на 1

28 359,88 лв. без ДДС, като размерът му е определен на база извършени от застрахователя оценки по средни пазарни цени за региона на нужните възстановителни дейности, приспадането на стойността на основния кабел захранващ обекта, както и предвид констатираното наличие на подзастраховане, тъй като действителната, възстановителна стойност на стопанската сграда е 689 902,94 лв., а към датата на настъпване на събитието застрахователната сума е била само 339 223,25 лв., при което размерът на обезщетението е редуцирано съобразно съотношението между застрахователната сума и възстановителната стойност на погиналото и увредено имущество.

Ищецът сочи, че ответникът е определил неправилно размерът на дължимото обезщетение, като го е намалил пропорционално на съотношението между възстановителната стойност и застрахователната сума, защото подобно намаляване е допустимо само тогава, когато стойността на щетата надхвърля застрахователната сума, а това не е било така, и предвид обстоятелството, че съгласно чл.389 КЗ, застрахователят дължи обезщетяването на пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума, която надхвърля размера на претендираното обезщетение, дължи на ищеца обезщетение в размер на 100 000 лв., от които се претендират частично 26 000 лв.

Ищецът твърди, че определената от застрахователното дружество възстановителна стойност на стопанската сграда в размер на 689

902, 94 лв. е силно завишена. Оспорва твърдението на ответника, че в случая е било налице подзастраховане, защото в процесната полица е посочено, че застрахователната сума е 339 233,25 лв., а база за определянето й е възстановителната стойност, като същевременно т.18, глава V от ОУ в сила от 20.01.2020г. към застрахователния договор гласи, че той се сключва с уговорка за пропорционално обезщетяване, освен ако не е уговорено друго.

Предвид това, ищецът счита, че с договора-полицата е договорено друго, не пропорционално обезщетяване, а обезщетяване по възстановителната стойност.

С представения в срок писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Сочи, че те са недопустими, защото ищцовото дружество няма правото да получи претендираното застрахователно обезщетение по процесния договор, тъй като според Глава I , раздел VIII, т.35.2 от ОУ, застрахователното обезщетение се изплаща на застрахования или на третото ползващо се лице, ако при сключване на застраховката е определено такова, а в случая е уговорено застрахователното обезщетение да се заплаща на третото ползващо се лице-Държавен фонд земеделие. Затова, ответникът счита, че ищецът не е процесуално легитимиран да претендира обезщетението по договора. Ответникът не оспорва фактите, че между него и ищеца е бил сключен процесният договор, че е определено и изплатено във връзка с настъпилото на 11.11.2022г. застрахователно събитие-пожар обезщетение в размер на 28 359,88 лв., но оспорва наличието на причинноследствена връзка между застрахователното събитие и претендираните от ищеца вреди, както и наличието на увреждания по застрахованото имущество, 2 извън описаните в изготвените по претенцията констативни протоколи и описи. Оспорва твърдението на ищеца, че към датата на процесното застрахователно събитие е бил собственик на застрахованото имущество, за което се претендира, че е увредено. Възразява за наличието на подзастраховане по процесната полица съгласно чл.389 КЗ, като твърди, че имуществената застраховка е доброволна и страните са свободни да договарят всички нейни параметри. В тази връзка ищцовото дружество е подало писмено предложение до застрахователя за сключване на застраховка, в което е посочило, че желае застрахователната сума да бъде в размер на 339 223,25 лв. и че сумата представлява възстановителна стойност на имуществото. На базата на заявеното от ищеца, застрахователят-ответник е приел да застрахова посоченото в предложението –въпросник имущество за сумата от 339 223,25 лв., но в процеса на събиране на доказателства по ликвидация на претенцията се е установило, че възстановителната, съответно действителната стойност на същото имущество надвишава значително застрахователната сума. Поради това, на основание чл.389, ал.2 КЗ и т.22.1 от Общите условия към договора, застрахователното обезщетение е определено като действителната вреда е намалена с коефициента между застрахователната сума и действителната стойност на увреденото имущество, който в случая е 49,46 %. Сочи, че според чл.345 КЗ сред задължителните реквизити на полицата не е договорката за подзастраховане, поради което тя законосъобразно е включена в Общите условия. В полицата липсва договореност относно прилагането на друг вид обезщетение, а не пропорционалното, а освен това, императивната норма на чл.389 КЗ дава правото на застрахователя във всеки случай, дори това да не е предвидено в договора, когато установи разминаване между договорената застрахователна сума и действителната стойност на застрахованото имущество да приложи коефициент за подзастраховане при определяне на обезщетението.

Ответникът сочи, че ищецът е юридическо лице, което извършва търговска дейност и не е потребител по смисъла на ЗЗП, поради което не може да възразява, че се е намирал в затруднение да разбере, каква отговорност носи застраховащата страна. Счита, че представените ведно с исковата молба Общи условия не са относими към процесния договор, тъй като те са във връзка с друг застрахователен продукт. Представя ОУ към Застраховка „Индустриален пожар и други щети на имуществото“ за застраховане на имущества на средни и големи предприятия в сила от 02.01.2020г.

В представената допълнителна искова молба ищецът сочи, че съгласно чл.35.2 от ОУ обезщетението се изплаща в условията на алтернативност на застрахования или на третото ползващо се лице-Държавен фонд земеделие, като в случая искът е предявен от застрахования и не е процесуално недопустим. Освен това с писмо от 13.04.2021г. Държавен фонд земеделие е дал съгласие пред застрахователя обезщетението да бъде изплатено на ищцовото дружество. Освен това към датата на събитието фонда няма качеството на трето ползващо се лице, защото ангажимента на ищцовото дружество към фонда да застрахова имуществото и последният да е трето 3 ползващо се лице е изтекъл на 12.04.2022г. Сочи, че ведно с исковата молба са представени писмени доказателства установяващи правото на собственост на ищеца върху застрахованото имущество, поради което възражението на ответника в тази връзка е неоснователно. Счита, че в отговора на претенцията от 25.04.2023г., ответникът е посочил, че приема като увредени и съответно нуждаещи се от възстановяване посочените в офертата на „К.т.“ ЕООД елементи и необходимите за целта СМР посочени там, като е коригирал само единичните цени на отделните дейности и е приложил коефициент за подзастраховане.

В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощника му адв.Г., който поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи изцяло и да присъди в полза на доверителя му разноските по делото.

Ответното дружество беше представлявано в съдебното заседание от процесуалния му представител ю-т П., която оспорва предявените искове, изтъква предвид заключението на вещите лица по приетата експертиза, че те са неоснователни и поради това, че щетите са настъпили в следствие на непокрития риск „умишлен палеж“, който представлява клауза А1 от Общите условия и която не е включена в договора между страните. Оттегля възражението си за това, че ищецът не е бил собственик на застрахования имот. Релевира искане съдът да вземе предвид установеното подзастраховане, в случай, че претенцията на ищеца бъде приета за основателна, като размерът на обезщетението бъде намален със съответния процент за подзастраховане.

Претендира за разноски по делото.

Софийският градски съд, ТО, VI - 8 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът обяви за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че между ищеца и ответника е бил сключен застрахователен договор „Индустриален пожар и други щети на имущество“, под формата на полица №9100000022083 с покритие от 15.07.2022г. до 14.07.2023г., както и че е определено и изплатено от ответника на ищеца във връзка с настъпилото на 11.11.2022 г. застрахователно събитие „пожар“ обезщетение, в размер на 28 359,88 лв.

Съгласна приетата като писмено доказателство по делото застрахователна полица, застрахователният договор е сключен относно покритите рискове на Клауза А-пожар, и допълнителните рискове, а именно: клауза Б-природни бедствия; клауза Д2-изтичане на вода и пара; клауза Д3свличане/срутване на земни пластове; клауза Д4-удар от превозно средство; клауза Д6-злоумишлени действия на трети лица, разходи за разчистване на останки и спасяване на имущество. Застрахователната сума е определена на база възстановителната стойност и е договорена в размер на 339 223,25 лв. От нея е видно, че застрахователният договор е сключен при общи условия, които са приети от ищеца и които са му предадени при сключването на 4 договора.

Съгласно Раздел I I I „Застрахователно покритие по глава 2“ т.4-7 от приложимите към процесния застрахователен договор Общи условия на „Г.З.“ ЕАД по Застраховка „Индустриален пожар и други щети на имущество“ за застраховане на имущества на средни и големи предприятия, клаузите по тази глава покриват пълни загуби или частични вреди върху застраховани имущества, в резултат на непредвидими и внезапно проявили се застрахователни събития, определени в застрахователната полица като покрити рискове, настъпили през срока на застрахователното покритие, като се обезщетяват само преките материални вреди, настъпили в резултат на покрити рискове, характеризирани и групирани в клаузи, конкретно посочени в застрахователната полица. Застрахователят осигурява застрахователно покритие по основно покритие самостоятелно или в комбинация с допълнителни покрития-една, няколко или всички допълнителни клаузи.