Решение № 209 от 25.03.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Бургас, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20262100500055 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба на ответната ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда с ид. № *** по КККР на гр. Обзор, общ.

Несебър, с административен адрес: гр. Обзор, общ. Несебър, обл. Бургас, м-ст „Южен плаж“, ПИ с ид. № ***, бл. D-Алта, представлявани от управителя – Людмила Анатолиевна Китаева, подадена чрез адв. Ирена Петрова- ВАК против решение № 205 от 12.06.2025 г., постановено по гр. дело № 904/2023 г. по описа на Районен съд- Несебър, с което по предявени искове по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС са прогласени за нищожни решенията на ответната ОС на ЕС на сграда-блок D-Алта, проведено на 31.07.2023г.

Със същото решение въззивната ЕС е осъдена да заплати следните разноски: на ищеца „БЛЯК СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ“ ЕАД сумата в размер на 80 лв., представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса, сумата в размер на 2 400 лв. с включен ДДС, представляваща част от направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, и сумата в размер на 700 лв., представляваща направени по делото разноски за платен депозит за вещо лице; на ищците Н. Г., роден на **********г., и В. Г., родена на **********г., двамата поданици на Обединеното Кралство сумата в размер на 160 лв., представляваща направени по делото разноски за платени държавни такси; и на ищеца А. Г. С., роден 1 на **********г., гражданин на Руската Федерация - сумата в размер на 80 лв, представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение, като се възразява, че неправилно съдът е тълкувал и приложил разпоредбата на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, респ. чл. 11 и чл. 2 от ЗУЕС и е приел, че се касае за жилищен комплекс от затворен тип, макар сградата да е изградена преди влизане в сила на ЗУЕС. Цитира се съдебна практика. Счита, че нормата на чл.2, ал. 1 от ЗУЕС е диапозитивна, а по императивен начин е уредена само формата, предвидена от законодателя за действителност на евентуално предпочетения начин на управление. Сочи, че значителна част от договорите са сключени през 2007, 2008г. и преди 01.05.2009г. в обикновена писмена форма, поради което възразява против извода на съда за приложимост на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС досежно процесния комплекс, като излага, че при липса на сключен договор по чл. 2 от ЗУЕС, който според въззивника формира жилищния комплекс от затворен тип, то следва да се прилагат общите правила на закона, позовавайки на цитирана съдебна практика. Заявява, че по силата на вписани 19 броя договора, въпреки ограниченото наличие на обективните принципи на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС не се е създал жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на посочената разпоредба.

Противопоставя се и на извода на съда за установен недопустим вещно-правен елемент на решенията на ОС. По подробно изложените в жалбата доводи се сочи, че атакуваните решения на ОС не са нищожни, а доколкото събраните по делото доказателства установяват законосъобразно свикване и провеждане на процесното ОС, то се налага извод за тяхната законосъобразност. Предвид това моли за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване на ново, с което исковете по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските за всички инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите –ищци „БЛЯК СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ“ ЕАД, Н. Г., В. Г. и А. Г. С., чрез процесуалния им представител адв. Ангел Донев- АК-Варна са депозирали писмен отговор на въззивната жалба. Считат за правилен извода на съда, че се касае за жилищен комплекс от затворен тип, който следва да се управлява като такъв, като в подкрепа на тези доводи се изложени подробни съображения. Сочи се, че цитираната в жалбата съдебна практика е неприложима в случая. Излага се, че не е налице нарушение на чл.

51 от ЗУЕС, тъй като таз норма не се прилага при индивидуалното договаряне, при което собственикът на отделен имот е обвързан да заплати стойността на предоставената му услуга съгласно договора. В този смисъл се цитира съдебна практика на ВКС. Изброява подробни съображения за доказаност на иска по чл. 40, ал.

1 от ЗУЕС по посочени в писмения отговор 7 пункта, както и развива доводи, че комплексът е от затворен тип и следва да се управлява като такъв, акцентирайки, че сключените договори не се изчерпват само с уговорка за управление на общите части, но и за поръчка за извършване на други дейности, като счита, че целеният чрез сключване на договора резултат не би могъл да бъде постигнат без изрично договаряне, а управлението на ЕС по общия ред би възпрепятствало изпълнение на договора и постигане на целения резултат. Описва подробно обстоятелствата, които счита, че не са спорни между страните. Посочва, че на процесното ОС на ЕС са взети решения, които касаят публична държавна собственост плажа, както и такива, които касаят собствеността на ищеца, която е частна, което счита, че е самостоятелно основание за нищожност на взетите решения, независимо дали се касае за комплекс от 2 затворен тип или не. Излага се, че се поддържат всички оспорвания на процедурата относно свикване и провеждане на събранието, които са резюмирани в писмения отговор. Иска се потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение и присъждане на разноските по делото. Представят се писмени доказателства- проект на предварителен договор, сключван с всеки един от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, договор за поддържа и управление, подписван със собствениците преди влизане в сила на ЗУЕС и договор за поддръжка и управление, подписван след влизане в сила на ЗУЕС.

Постъпила е и частна жалба от ищеца „БЛЯК СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ“ ЕАД, подадена чрез пълномощника адв. Ангел Донев- АК-Варна против определение № 1242 от 17.11.2025 г., по гр. дело № 904/2023 г. по описа на Районен съдНесебър, постановено в производство по чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 205 от 12.06.2025г., постановено по гр.д.№ 904/2023г. по описа на Районен съд- Несебър, в частта му за разноските за присъждане в полза на „БЛЯК СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ“ ЕАД на платено адвокатско възнаграждение над присъдения с решението размер от 2400 лв. до пълния претендиран размер от 6000 лв. без ДДС.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение по чл.

248 от ГПК, като се твърди, че същото е необосновано, неправилно и постановено в съществено противоречие със съдопроизводствените правила. Счита, че съдът не е съобразил пазарния размер на адвокатските възнаграждание и се е произнесъл в противоречие с цитираните в жалбата определения на ВКС по прилагане на чл. 78, ал.

5 от ГПК, като съпоставка на настоящия случай с посочените в цитираната съдебна практика моли за отмяна на първоинстанционното определение и присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение в цялост.

В предоставения едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК въззиваемият по частната жалба ответник - Етажна собственост не е депозирала писмен отговор по нея.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано исковата молба на „БЛЯК СИЙ ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ“ ЕАД, Н. Г., В. Г. и А. Г. С., с която са предявени искове срещу ответната ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда с ид. № *** по КККР на гр. Обзор, общ. Несебър, с административен адрес: гр. Обзор, общ. Несебър, обл. Бургас, м-ст „Южен плаж“, ПИ с ид. № ***, бл. D-Алта за прогласяване за нищожни, а при условие на евентуалност на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни решенията, взети от общото събрание на ЕС, проведено на 31.07.2023 г.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на отделни самостоятелни в сграда с идентификатор ***, като наред с това ищецът „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД е собственик и на поземления имот с идентификатор ***, върху който е построен целият комплекс. Сочи се, че атакуваните решенията на проведеното на 31.07.2023г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата на бл. D-Алта са нищожни или подлежат на отмяна поради противоречието им със закона. Ищците считат, че се касае за общо събрание, проведено в жилищен комплекс от затворен тип, поради което 3 заявява, че отношенията в него по поддръжката и управлението се осъществяват по реда на чл.2 от ЗУЕС чрез индивидуални договори, а не правилата за сгради в режим на ЕС и приложимите за тях правила на ЗУЕС. По тези съображения молят за прогласяване на нищожността на атакуваните решения на ОС. На следващо място, по евентуалния иск ищците излагат твърдения , че събранието е свикано и проведено незаконосъобразно, с мотив, че е свикано от нелегитимно лице и без покана, която да е поставена в срок съгласно изискванията на чл.13, ал.1 от ЗУЕС. Оспорва се и кворума на събранието като се твърди, че посочените като участници лица в действителност не са присъствали при провеждането му, както и че лицата, които са участвали като пълномощници, не са разполагали с надлежна представителна власт, както и са нарушени разпоредбите относно представителство по пълномощие. Сочи се, че до участие на събранието не са били допуснати всички етажни собственици. Възразява се също, че събранието е било проведено на руски език, като лицето, което се е представяло за преводач Всеволод Никонов не е извършвало превод на всички изявления на български език, като в действителност той, който не е собственик в сградата, а не посоченото в протокола лица е ръководил събранието и също така от него изхождали всички, без да се позволявали обсъждания и предложения да се правят от участниците на събранието, а дори и да са направени такива, те не са били отразени в протокола. Предвид това се сочи допуснато нарушение на чл.16, ал.5 от ЗУЕС. На следващо място се възразява, че секретар-протоколист на събранието е било избрано лице, което не е етажен собственик и не е участвало като пълномощник. Освен това са наведени твърдения, че представените от отделни участници на събранието идеални части от общите части на сградата и отразяването на гласуванията в протокола са вписани в него погрешно. Твърди се, че решенията са взети без изискуемите мнозинства, както и, че не е взимано валидно решение по чл.17, ал.6 от ЗУЕС с необходимото мнозинство, доколкото съгласно предложеното площообразуване сборът от идеалните части на собствениците не е равен на 100. Възразява се също, че е налице разминаване в данните при гласуванията според списъка за регистрация и бюлетините, отразяващи резултатите от гласуването. Предвид това е направено оспорване на съдържанието на протокола на основание на чл.16, ал.9 от ЗУЕС, въпреки, че ищците са заявили, че вече е направено такова оспорване. Излагат се отделни съображения за незаконосъобразност на конкретни решения, взети на събранието. По подробно изложените в исковата молба съображения се иска прогласяване за нищожни на решенията на Общото събрание на ЕС, а при условията на евентуалност се иска отмяната им като като незаконосъобразни.

В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника – Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, с адрес: град Обзор, местност „Южен плаж“, блок D-Алта, представлявана от управителя Людмила Анатолиевна Китаева, се изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Възразява се против твърденията в исковата молба за нищожност на решенията на процесното ОС на ЕС и за приложимост на особения режим на управление, предвиден в чл.2 от ЗУЕС, с мотив, че блок D – Алта не е част от комплекс от затворен тип съгласно пар. 1, т.3 от ДР на ЗУЕС. Като довод за това се сочи, че сградата не е построена в УПИ с комплексно застрояване/ като предназначението на имотите е за ваканционно сезонно ползване/, а построените сгради и съоръжения не се намират в един УПИ, както и предвид липсата на сключени договори от страна на инвеститора „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД от една страна, и отделните собственици на обекти в Етажната собственост, от друга страна. Твърди се, че такива договори с нотариална заверка на подписите и вписани в 4