Решение № 204 от 21.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. София, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600219 по описа за 2025 година С присъда №260003 на Софийски градски съд от 17.06.2024г.,постановена по н.о.х.д.

№5359/2019г.,подс.С. В. Н. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343,ал.3,б.“б“,вр.ал.1,б.“в“,вр.чл.342,ал.1,пр.3-то от НК,като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години и три месеца,което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.На основание чл.189,ал.3 от НПК на подс.Н. са били възложени направените по делото разноски общо в размер на 5987,71 лева-в полза на СГС,сумата от 1242,20 лева-в полза на СДВР,като подсъдимият следва да заплати и сумата от 10 левадържавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата е постъпила жалба от повереника на частните обвинители Д. П. и Н. Д.-адв.Д. М. с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.Прави се искане за увеличаване на размера на наложените наказания.

Срещу присъдата е постъпила жалба от страна на защитника на подс.С. Н.-адв.Н. Д. с оплаквания за неправилно приложение на закона и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при обсъждане на доказателствените материали и формиране на вътрешното убеждение на първостепенния съд.Жалбоподателят претендира,че СГС не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната цялост,и по-конкретно заключенията на назначените по делото авто-технически експертизи,поради което не може да стане ясно по какъв начин се формира извода на съда относно скоростта на движение на управлявания от подс.Н. лек автомобил.Липсва и отговор на въпроса кой е първият момент ,в който подсъдимият е възприел пострадалата като опасност,на какво разстояние е било от 1 последната процесното моторно превозно средство в този момент от мястото на удара.Оспорват се и изводите на съда по отношение на свидетелските показания на две от поемните лица,присъствали при извършването на оглед на местопроизшествието,като според жалбоподателя протоколът за това следствено действие следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото.

От правна страна се навеждат доводи,че не са налице доказателства за наличие на квалифициращото обстоятелство по чл.343,ал.3 от НК-а именно ,че деецът е избягал от местопроизшествието.Също така жалбоподателят посочва,че от мотивите към присъдата не може да стане ясно коя от разпоредбите на ЗДвП е била нарушена от подс.Н.-тази по чл.21,или тази по чл.20,ал.2 от ЗДвП,като посоченото нарушение се намира в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.

Прави се искане за отмяна на присъдата на СГС и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или алтернативно-за назначаване на повторна КМАТЕ,която да отговори на въпроси,изрично посочени във въззивната жалба.

В допълнение към депозираната въззивна жалба адв.Д. навежда довод и за друго допуснато съществено нарушение на процесуалните правила-първостепенният съд,след като е признал подс.С. Н. за виновен и му е наложил наказание лишаване от свобода,не е наложил кумулативно предвиденото за това престъпление наказание лишаване от правоуправление.Според защитника такова наказание за първи път по делото не може да наложи въззивният съд.

В съдебно заседание повереникът на частните обвинители Д. П. и Н. И. ,адв.Е. П. поддържа депозираната въззивна жалба срещу присъдата на Софийски градски съд.От една страна повереникът намира,че първият съд е установил фактическите обстоятелства,имащи значение за изхода на делото,както и правилно е приложил материалния закон като квалификация на деянието.Оплакването на частните обвинители е единствено за явна несправедливост на наложеното наказание.Повереникът счита,че последното в размер на 3 години и три месеца лишаване от свобода,е чувствително занижено и не отговаря на степента на обществена опасност на конкретното деяние.Не е отчетено в необходимата степен обстоятелството,че подс.Н. е управлявал моторното превозно средство със скорост два пъти по-висока от разрешената в пътния участък в оживено кръстовище в широкия център на гр.София,и с поведението си е станал единствена причина за станалото транспортно произшествие.В тази насока се изтъква като отегчаващо обстоятелство и множеството травми,причинени на пострадалата от произшествието.Също така според адв.П. правилно е ангажирана отговорността на подсъдимия за нарушение на чл.21 от ЗДвП,а също така и по-тежката правна квалификация за бягство от местопроизшествието.В тази връзка се изтъква,че няма как водачът на превозното средство да не е възприел удара с пешеходец,в резултат на който пострадалата се е ударила с главата си в предна дясна част на предното панорамно стъкло на автомобила си,след което подсъдимият е продължил движението,без да намалява скоростта си,като движението на автомобила е било преустановено след намесата на полицейските органи.Във връзка с допълнението към 2 въззивната жалба на подс.Н.,повереникът счита,че макар и първостепенният съд да не е наложил кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление,не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд,доколкото по никакъв начин не са ограничени правата на подс.Н..

Защитникът на подс.С. Н.-адв.Н. Д.,оспорва изцяло доводите на повереника на частните обвинители.Счита,че събраните по делото доказателства и в досъдебната,и в съдебната фази на процеса,не подкрепят обвинителната теза.Защитникът изтъква,че в тъмната част на денонощието пешеходците възприемат движението на превозните средства от по-далечно разстояние,отколкото водачите възприемат първите,като се има предвид,че произшествието е станало в неосветен пътен участък,на необозначено място за пресичане на платното за движение.Не е изяснен според защитата въпросът с видимостта на водача на автомобила-подс.Н.,доколкото пресичащият пешеходец е видим единствено в зоната,осветявана от късите светлини на превозното средство.Оспорва се и величината на скоростта,с която се е движил подс.Н., възприета от страна на първия съд,и опредЕ. на базата на компресиран видеозапис.Според защитата не е изследван въпроса с оставени на произшествието спирачни следи,които имат пряко отношение към въпроса за скоростта на превозното средство.Категорично се оспорва метода,по който са работили експертите,изготвили заключение на назначените по делото автотехнически експертизи-този за отхвърляне на тялото на пешеходеца,който следва да взима под внимание теглото и ръста му.Оспорват се и изводите за опасната зона за спиране на автомобила,които не са съобразени с коефициента на сцепление,а последният от свой страна зависи от вида и състоянието на пътната настилка.В този смисъл защитникът поддържа тезата си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение от страна на първия съд и неправилна оценка на доказателствения материал.Поддържа се и довода за допуснато съществено процесуално нарушение от СГС,тъй като съдът не е наложил кумулативно предвиденото в чл.343 г от НК наказание,което не може да направи за първи път въззивният съдебен състав.

В съдебно заседание представителят на Софийска апелативна прокуратура счита проверяваната присъда за правилна като факти и право,но наложеното наказание лишаване от свобода-за занижено.От друга страна държавният обвинител,счита,че присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС поради това,че първият съд не е наложил кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление,а настоящата инстанция няма правомощие да го наложи.

Подс.С. Н. поддържа казаното от неговия защитник,моли съда да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция.Алтернативно моли за приложение на института на условното осъждане.

Съдът, като прецени изложените в протеста доводи, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си,първоинстанционният съд е събрал множество писмени и гласни доказателства-обяснения на подс.С. Н.,показания на свидетелите И. Г.,П. Д.,Х. Е.,Р.

3

Т.,Ф. Х.,К. П.,К. Ш.,С. Т.,Д. П.,М. Т.,Й. Т.,Б. Т.,Й. Т.,И. Т.,Н. И.,С. Ц.,А. Ц.,Е. Т.,М. Т.,Л. Й.,С.

С.,Л. И. и Д. И. ,дадени в рамките на първоинстанционното съдебно следствие,приобщил е показанията на свидетелите,дадени на досъдебното производство;приобщил е на основание чл.283 от НПК приложените по делото писмени доказателства;също така СГС е приел заключенията на назначените по делото съдебно-медицинска експертиза на труп,съдебна химическо-токсикологична експертиза,комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,комплексна съдебно-медицинска и химическо-токсилогична експертиза,комплексна съдебно-психологическа и психиатрична експертиза,видеотехническа експертиза,комплексна видео и автотехническа експертиза, допълнителна видео и автотехническа експертиза и съдебно-графическа експертиза,които е обсъдил внимателно и задълбочено.

Въз основа на обстойния им анализ първоинстанционния съд е приел следната фактическа обстановка:

Подс.С. В. Н. е роден на ********г.в гр.***,българин,български гражданин,със средно образование,правоспособен водач на МПС,притежава свидетелство за правоуправление категории В,М,А1,АМ.

На 23.02.2019г.,около 22.20 часа,подс.Н. управлявал лек автомобил „Фолксваген“,модел „Пасат“,с ДК №********,в гр.София,по бул.“Константин Величков“,с посока на движение от бул.“Сливница“ към бул.“Александър Стамболийски“,движейки със скорост от 90 км./час.Пътното платно на бул.“К.Величков“ в района на кръстовището,образувано от този булевард и бул.“Тодор Александров“,се състояло от две ленти във всяка посока,разделени от трамвайно трасе и било предназначено за двупосочно движение на превозни средства.Посоченото кръстовище било регулирано със светофарна уредба,която на посочената дата и час е работила в автоматичен режим.Платното за движение било сухо и без неравности.

На същата дата,около 22.20 часа,пострадалата С. П. се движела като пешеходец в района на кръстовището,образувано от бул.“Константин Величков“ и бул.“Тодор Александров“.П.а имала намерение да използва автобус на градския транспорт,като се насочила към близко намираща се спирка.Пострадалата предприела пресичане на платното за движение на бул.“Константин Величков“ от дясно на ляво по посока на движение на лекия автомобил,управляван от подсъдимия,като навлязла на платното на червен сигнал на светофарната уредба.Пострадалата се насочила към автобусна спирка на автобус по линия 11 в посока ж.к.“Овча Купел“ и преминала дясната пътна лента по посока на движение на л.а.“Фолксваген Пасат“,навлизайки на един метър в лявата му пътна лента.В този момент настъпил удар между управлявания от Н. автомобил и пострадалата в областта на преден десен фар на превозното средство и лявата страна на тялото на П..Вследствие на настъпилия удар тялото на пострадалата било качено върху предния капак на автомобила,като с главата си П. счупила предното му стъкло,след което било отхвърлено напред и под малък ъгъл надясно от лекия автомобил,падайки на платното за движение.

Първоначалният контакт между превозното средство и пострадалата е осъществен в 4 областта на двете подбедрици на тялото й.От същия са получени установените травматични увреждания в областта на двата долни крайника на П..При качването на тялото върху предния капак на лекия автомобил са се получили установените травматични увреждания в областта на лявата ръка,гръдния кош,корема и таза,след което от удара на главата в челното стъкло са се получили установените травматични увреждания в областта на лявата половина на главата,лицето и шията на П..При последвалото отхвърляне на тялото върху терена,от своя страна, са се получили установените травматични увреждания в дясната половина на главата и дясната ръка.