Решение № 180 от 21.10.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. София, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100603253 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 18.05.21г. по НЧХД № 4240 / 20г., CPC, НК, 12 с -в е признал подсъдимия М. С.К.. за невиновен за извършено престъпление по чл. 148 ал.2 пр.1 вр. ал.1 т.2 и т.4 вр. чл. 147 ал.1 от НК и на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение .

Срещу първоинстанционната присъда е постъпила жалба от частния тъжител , с която се иска отмяната на присъдата и осъждането на подсъдимия по внесеното обвинение .

С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание ЧТ Т.П. твърди, че постановената присъда е неправилна и следва да бъде отменена. Излага, че относно неговото поведение в районното и по конкретно говореното му на висок глас, то същото му е било разрешено, като това разрешение е получил от св. Д. и по същото време св. Х. също се е съгласил с позицията на Д.. Твърди че, относно употребеният от него израз спрямо св. Д., а именно че го е нарекъл „корумпиран иззедник“ по делото няма никакви конкретни доказателства, както и че липсват доказателства , а имено че ЧТ е наричал всички служители на МВР, че са корумпирани.

1

Упълномощеният защитник на подс. М.К.- адв. Р. Н. прави искане от съда да остави без уважения въззивната тъжба и моли съда да потвърди изцяло първоинстанционната присъда.

Подс. М.К. редовно уведомен не се явява редовно пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на атакуваната присъда. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. С.К.. е българин, български гражданин с ЕГН ********** .

Към 13.03.2019г. подсъдимият заемал длъжността „младши полицейски инспектор“ в 08 РУ СДВР с месторабота в приемната на 08 РУ СДВР, находяща се в гр.София, ж.к.“*******

Подсъдимият работел в един кабинет със св.Г. Д. - полицейски инспектор, а в съседен кабинет, работел св. Х. - районен инспектор.

Частният тъжител е подавал многократно сигнали в 08 РУ СДВР и по повод на един от тях, на 13.03.2019г. посетил приемната на управлението.

По преписката работел св. Г. Д., който започнал да снема сведение от частния тъжител.

По същото време в кабинета бил и подс.К..

Частният тъжител говорел на висок тон , което провокирало св. Х. да влезе в кабинета и да попита колегата си - св.Д., дали има някакъв проблем. След като получил отрицателен отговор, св.Х. напуснал кабинета.

Като завършил снемането на сведения, св.Д. предоставил на частния тъжител написания текст за да го прочете и подпише.

Тогава частният тъжител поискал от св.Д. да допише , че „началникът на 08 РУ СДВР е корумпиран изедник“.

Св.Д. отказал, като предложил на частния тъжител да допише текста собственоръчно, което той сторил.

След това , двамата разменили неформално реплики като частният тъжител казал , че служителите на 08 РУ СДВР са корумпирани , посочил с ръка св.Д. и му казал „даже и ти си корумпиран изедник“.

На 18.11.2019г. частният тъжител подал сигнал в СРП , в който изложил твърдения за неправомерно поведение на св.Д. в качеството му на длъжностно лице.

По сигналът била образувана проверка , възложена на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР.

В хода на проверката били събрани сведения от св.Д., св.Х., подс.К. и други служители на МВР.

Сведението, дадено от подс.К. било заведено по преписката с рег.№ 9580р-1801 от 2

10.12.2019г.

В същото време подс.К. изложил известните му факти , свързани с посещението на частния тъжител в приемната на 08 РУ СДВР на 13.03.2019г., като посочил и следното :

„Лицето Т.П. заяви, че и ПИ Г. Д. е цитирам: “корумпиран изедник“ същият постоянно говореше на висок неуважителен тон и постоянно повтаряше, че всички служители на 08 РУ СДВР са корумпирани.“

За да постанови присъдата си¸ районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което е събрал и преценил множество доказателства: показанията на свидетелите Х. Х. и Г. Д., преписката с рег.№ 9580р-1801 от 10.12.2019г., справка за съдимост на подсъдимия и други.

Според въззивния съд така изложената фактология на събитията в цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, значими за правилното решаване на делото – времето, мястото и начинът на извършване на инкриминираното деяние и неговия автор, като не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда. Обсъдени са всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други и без да са допуснати логически грешки при анализа им. Събраната по делото доказателствена съвкупност е последователна и еднопосочна, като от нея с пълна категоричност се установяват фактите, включени в предмета на доказване.

Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от преходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г, НК, III НО на ВКС/. Без да бъдат преповтаряни изводите на контролирания съд,настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, свързани с интерпретацията на така установените фактически и правни изводи, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:

От съществено значение за настоящия предмет на доказване по делото имат приобщените писмени доказателства, които имат ключово значение за правилното изясняване на фактическата обстановка по делото. Въззивният съд не намери основание да изключи от доказателствената съвкупност събраните по реда на чл.283 НПК, т.к. при извършената им служебна проверка не установи при тяхното събиране да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. Това е така, защото достатъчно ясно чрез тях се разрива обективната истина във връзка с отношенията между тъжителя П. и подс. К.; депозираното сведение от подс. К. по образувана проверка, възложена от дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, вкл. Съдържанието на инкриминираните изрази.

Съдържанието на инкриминираните изрази, отправени от подс. К. по адрес на тъжителя, е видно от приложена по делото писмено доказателство – писмено сведение рег. № 9580р1801 от 10.12.2019г.

Досежно релевираните в жалбата неправилност и необоснованост на контролираната присъда , настоящият въззивен състав счита за неоснователно. Правилно първостепенният съд въз основа на приложените по делото документи и съдържащата се в тях информация е постановил оправдателна присъда спрямо подс. К.. Видно е, че районният съд правилно е отразил съдържанието на събраните пред него писмени доказателства. Безспорно в процесния случай фундаментален представлява въпросът дали използваните от подсъдимия изявления, инкорпорирани в изготвеното от него сведение представляват лична оценка и част от правото свободно да изразява мнение. Инкриминираните изрази по разглежданото дело ( „Лицето Т.П.…… заяви, че и ПИ Г. Д. е цитирам : „корумпиран иззедник“…. Същият постоянно говореше на висок неуважителен тон и постоянно повтаряше, че всички 3 служители а 08 РУ СДВР са корумпирани“, по своето естество представляват част от задълженията на подс. К. в качеството му на свидетел-очевидец, да произведе известни на него обстоятелства. Законосъобразно районният съд е разгледал изложените в тъжбата изказвания от страна на подс. К., като е съобразил цялостния контекст и начин на оповестяване на инкриминираните изрази, а не ги е разгледал фрагментарно поради опасност за изопачаване на смисъла им.

Законосъобразно СРС е заключил, че така изнесеното пред Директора на дирекция „Вътрешна сигурност “ инкорпорирани в сведение рег. № 9580р-1801 от 10.12.2019г. от страна на подс. К. не може да се квалифицира като клевета, тъй като подсъдимият е нямал намерение да засяга честта и доброто име на тъжителя П., а единствено да даде гласност на личните си впечатления от поведението на тъжителя. Възражението на повереника, че заявеното от подс. К. по своето съдържание е клевета и далеч надхвърля разумните предели на свободата на словото не се споделя от настоящия съдебен състав. Изявленията на К. представляват чисто оценъчни съждения от страна на последния, част от необходимата обратна връзка, отразяваща отношенията между гражданин при сблъсъка му с конкретна институция.

Субективното усещане на тъжителя за начина, по който е възприел думите на подс.

К., а именно- като позорящи го както в личен план като човек, въззивният съд счита за неоснователно, поради обстоятелството, че при клеветата изреченото трябва да се възприема като позорящо и неотговарящо на обществените разбирания за морал от обществото, а не да почива на чисто субективен прочит. В този смисъл, и след като се отчетат особеностите на казуса – време, начин, подбор на изразни средства на изказванията от страна на подс. К., настоящият състав също счита, че заявеното от подс. К. по адрес на ЧТ П. представлява умерена хиперболизация на личното усещане на недоволство на подсъдимия от начина и поведението на ЧТ пред органите на МВР, която хиперболизация не попада в приложното поле на разпоредбата на чл.148 от НК.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че първият съд е достигнал до обосновани правни изводи, като е признал подс. М.К. за невиновен в извършването н престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 и т.4 вр. чл. 147, ал.1 от НК.

За съставомерността на престъплението клевета по смисъла на чл.147, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна да бъде безспорно установено проявление в обективната действителност на съзнателен и целенасочен волеви акт от страна на дееца, изразяващ се в довеждането до знанието на поне едно лице, което би могло да възприеме значението на извършеното, на неистинско позорно обстоятелство относно конкретно лице или да му препише извършването на конкретно престъпление. Позорно обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия, което е от естество да накърни неговото добро име в обществото от гледна тока на морала- необходимо е да посочва извършено от конкретно посочено лице действие, проявено поведение или негово качество, които да могат да се отразят отрицателно на доброто име на лицето в обществото и да доведат до изграждане на негативна обществена оценка за него. Клеветата, в тази си форма, винаги представлява изнасяне на факти и не е израз на лична оценка за другиго.