Присъда № 26 от 24.04.2026, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към присъда № 26/24.04.2026 г. по н.о.х.д. № 1263 по описа на Добричкия районен съд за 2024 г.

Съдебното производство е образувано въз основа на внесен от Районна прокуратура Добрич обвинителен акт по досъдебно производство № 133/2020 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР - Добрич, с който обвинителен акт спрямо подсъдимата Д. Н. Л. е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Делото се разглежда за втори път, след като с решение № 104 от 14.11.2024 г. по в.н.о.х.д. № 348/2024 г., Окръжен съд Добрич е отменил изцяло присъда № 21 от 25.06.2024 г. по н.о.х.д. № 560/2021 г. по описа на Районен съд Добрич и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд от нов състав от стадия на разпоредителното заседание.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Д. Н. Л., в периода 29.10.2019 г. - 14.11.2019 г., в град Добрич, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у А. Т. Х. от град Добрич, че са й необходими парични средства във връзка със съдебно дело, което тя (Д. Н. Л.) е завела срещу Н. С. Н., както и че ако Х. й предостави исканите пари, то впоследствие ще й бъдат върнати до края на месец ноември 2019 г., и с това причинила на А. Т. Х. и Н. П. Х. имотна вреда общо в размер на 20 000 лева, както следва:

- На 29.10.2019 г. възбудила заблуждение у А. Т. Х., поради което същата предоставила на Д. Н. Л. сумата от 10 000 лева, като с това била причинена имотна вреда в размер на 10 000 лева;

- На 14.11.2019 г. поддържала заблуждение у А. Т. Х., поради което същата предоставила на Д. Н. Л. сумата от 10 000 лeва, като с това била причинена имотна вреда в размер на 10 000 лева.

Преди даване ход на разпоредителното заседание Ж. Н. Г. - П., в качеството на наследник на пострадалите А. Т. Х. и Н. П. Х., чрез повереника си, депозира искане за конституиране в качеството на частен обвинител в процеса.

Ц. Н. П., редовно призована за разпоредителното заседание в качеството на наследник на пострадалите А. Т. Х. и Н. П. Х., не се явява, не се представлява, не депозира искане за конституиране в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата и на пострадалите; Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; Няма основания делото да се разглежда 1 при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебни следствени действия по делегация; Не са налице основания за вземане на мярка за неотклонение или на други мерки за процесуална принуда по отношение на подсъдимата Д. Н. Л. и не се налага събиране на нови доказателства, като на основание чл. 252, ал. 2 от НПК, съдебното заседание следва да бъде насрочено в едномесечен срок от разпоредителното заседание.

Съдът, като взе предвид, че молбата на Ж. Н. Г. - П., наследник на пострадалите А. Т. Х. и Н. П. Х. е предявена своевременно и на основание чл.

76 и сл. от НПК, конституира същата в качеството на частен обвинител в процеса.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Добрич поддържа повдигнатото обвинение, счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, като пледира подсъдимата да бъде призната за виновна в извършването на вмененото й престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като й бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 (седем) месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3 (три) години.

Повереникът на частния обвинител Ж. Н. Г. - П. пледира подсъдимата да бъде призната за виновна, като относно наказанието, което счита, че следва да й бъде наложено се солидализира със становището на представителя на държавното обвинение.

Подсъдимата Д. Н. Л. се възползва от правото си да не дава обяснения по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение.

По пренията защитникът на подсъдимата Д. Н. Л. пледира за признаването й за невиновна и оправдаване по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение, като се навеждат доводи, че същото не е доказано по несъмнен и категоричен начин.

По пренията, на даденото й право на лична защита, подсъдимата Л. заявява, че се придържа към казаното от защитника й.

В последната си дума подсъдимата заявява: „Моля да бъда оправдана“ (цитат).

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Към 2015 г. ресторант „Дъбовете“, разположен в поземлен имот с идентификатор № ***, намиращ се в гр. Добрич, местност „Кобаклъка“, бил стопанисван от подсъдимата Д. Н. Л.. Заведението представлявало масивна двуетажна сграда с идентификатор № ***.1, със застроена площ 328,5 кв.м. и разгъната застроена площ 885 кв.м.

Към 2015 г. поземленият имот, ведно с описаната сграда били собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, община Столична, област София, район „***, бул. „***“ № ***, вх.

***, ет. ***, ап. ***, като подсъдимата Л. била управител и едноличен собственик на капитала на търговското дружество.

2

Подсъдимата Д. Н. Л. и свидетелите А. Т. Х. и Н. П. Х., се познавали от много години и били в много близки приятелски отношения. Подсъдимата Л. често посещавала дома на съпрузите А. и Н. Х.и. От своя страна те често посещавали ресторант „Дъбовете“, където подсъдимата Л. и живеела. Често подсъдимата Л. им искала пари на заем, които Х.и й давали без колебание, а тя впоследствие връщала безпроблемно.

В края на 2015 г. подсъдимата Л. със съдействието на свой познат свидетеля Е. П. Ф., се срещнала със свидетеля Н. С. Н., като двамата се споразумели подсъдимата да му продаде поземления имот в местност „Кобаклъка“, ведно с намиращия се в него ресторант „Дъбовете“.

Така, на 23.12.2015 г., подсъдимата Д. Л., в качеството си на едноличен собственик на капитала и представляващ „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, община Столична, област София, район „***, бул. „***“ № *** вх. ***, ет. ***, ап. ***, продала поземления имот, ведно със сградата в него на свидетеля Н. С. Н.. Сделката била изповядана пред Ю. Д. - нотариус с район на действие Районен съд Добрич, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 160, за което бил съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, дело № 1560 от 23.12.2015 г.

След продажбата на имота, подсъдимата Л. продължила да обитава същия. И тъй като Л. отказвала да освободи имота и да предаде владението му на новия собственик, на 28.12.2018 г. свидетелят Н. С. Н. подал искова молба (пояснена и допълнена на 25.01.2019 г.) в Окръжен съд Добрич срещу подсъдимата Л., с правно основание - чл. 108 от Закона за собствеността. С исковата молба, Н. поискал съдът да осъди ответника Д. Л. да му предаде владението на собствения му имот, след като признае спрямо Л., че именно Н. е собственик на имота. Въз основа на иска било образувано гр. дело № 566/2018 г. по описа на Окръжен съд Добрич.

За образуваното дело подсъдимата Л. споделила на А. Т. Х., казвайки й, че е завела делото, за да си върне собствеността върху имота.

На 29.10.2019 г. подсъдимата Д. Л. и нейната приятелка - свидетелят К. Д.

А. посетили дома на семейство Х.и. Тогава подсъдимата Л. поискала от Х. да й предостави в заем сумата от 10 000 лева, пояснявайки, че парите са й нужни за адвокатски хонорари и разноски във връзка с образуваното и водено гражданско дело, като на разговора присъствал и съпругът на Х. - Н. Х..

Така Х., след като обсъдила това със своя съпруг, решила да предостави на Д. Л. исканата сума, като за целта извърши паричен банков превод. В изпълнение на взетото решение, на 29.10.2019 г., Х. отишла до клона на „Юробанк България“ АД в град Добрич, намиращ се на бул. „25-ти септември“, където извършила банков паричен превод в размер на 10 000 лева от своята сметка с IBAN *** към банкова сметка с IBAN ***на подсъдимата Л.. В основанието за преводно нареждане Х. вписала „заем“, като още същия ден парите постъпили по сметката на подсъдимата.

В обедните часове на 14.11.2019 г., подсъдимата Л. отново отишла до дома на семейство Х.и, придружавана от свидетеля К. Д. А.. Л. поискала от Х. да й предостави още 10 000 лева, казвайки, че парите са й нужни във връзка с образуваното и водено гражданско дело, на който разговор присъствал и 3 съпругът й. След това Х. със съгласието на своя съпруг, решила да предостави на подсъдимата Л. исканата парична сума чрез нов паричен превод. Така, на 14.11.2019 г., Х. отишла до клона на „Юробанк България“ АД в град Добрич, където извършила нов банков паричен превод в размер на 10 000 лева от своята сметка с IBAN *** към банкова сметка с IBAN *** на подсъдимата Л..

В основанието за преводно нареждане Х. вписала „заем“, като още същия ден парите постъпили по сметката на подсъдимата.

И тъй като подсъдимата Л. не върнала дължимата сума, на 27.05.2020 г. А.

Т. Х. депозирала в Районна прокуратура Добрич жалба, въз основа на която след извършена предварителна проверка било образувано и досъдебно производство.

Анализ на доказателствения материал:

Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия (обвиняемия) са доказателствено средство, но и средство на защита, което той упражнява по свое усмотрение. В настоящото съдебно производство подсъдимата Д. Н. Л. се възползва от правото си да не дава обяснения по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение, поради което съдът, на основание чл. 279, ал. 1, т. 4, предл. първо от НПК е приобщил към доказателствения материал по делото обясненията й, дадени пред друг състав на съда на 06.11.2023 г. по н.о.х.д. № 560/2021 г. по описа на Районен съд Добрич, както и обясненията й, дадени на 19.01.2021 г. в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, съобразно разпоредбата на чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4, предл. първо от НПК.

Съгласно приобщените към доказателствения материал по делото обяснения, подсъдимата Д. Н. Л. не се признава за виновна. Защитната й позиция, поддържана в наказателното производство се базира на оспорване на обективната и субективната съставомерност на деянието.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият (подсъдимият) има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда непосредствено.

Подсъдимата Л. не отрича, че на инкриминираните дати е получила от А.

Т. Х. в заем сумите от по 10 000 (десет хиляди) лева, в общ размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, както и, че не е върнала дължимата сума. Същата обаче отрича да е въвеждала в заблуждение А. Т. Х., като навежда доводи, че между нея и Х. са налице гражданскоправни отношения.

Такова е било и цялостното процесуално поведение на Л., която, както на досъдебното производство, така в съдебна фаза неизменно е твърдяла, че не е действала с измамлива цел. Така например, разпитана на 19.01.2021 г. в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, Л. дава следните обяснения: „На процесните дати съм се видяла с А. Х., като сме близки приятели от години. От 15 години, като тя беше в течение на делата които водя за имота ми срещу Н. С. Н.. Към момента аз не работех и затова помолих А. като мой приятел да ми даде 4 пари на заем. Като говорихме да ми даде пари на заем, тези пари са ми трябвали за водене на съдебните дела и заплащане на разходите по делата… Държа да отбележа, че ние никога с А. Х. не сме уговаряли срок за връщане на сумата. Напротив, в самото начало уговорката беше за водене на дела до тяхното приключване, като всички граждански производства срещу Н. са все още висящи. Не отричам, че съм взела в заем процесната сума от 20 000 лв., като неформалният договор, сключен за заем между нас е с уговорка до приключване на делата…“(цитат - л. 49, том І от ДП). В тази насока са и обясненията, дадени от подсъдимата пред друг състав на съда на 06.11.2023 г. по н.о.х.д. № 560/2021 г. по описа на Районен съд Добрич: „От превода на тези два пъти по 10 000 лв. от А. Х. се знаеше всичко. Не знам кого съм завела в заблуждение и с какво, но тази жена знаеше всичко. От първите 10 000 лв. 8 000 лв. съм ги изтеглила на клон, който е до „Хепи“, зад Съдебната палата в София. Не бях сама. Д. беше с мен и Г. Г.а, която е адвокат от кантората на адв. М. Я.. Занесох ги в кантората. Следващите пари съм ги теглила на 15 мисля, че беше. Едните ги изтеглих на 15, а другите на 19.