Решение № 152 от 13.10.2026, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Административно наказателно дело 222/2026
- Вид
- Решение № 152
- Подписан
- 13.10.2026
- Състав
- Росица Генадиева Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.11 · Наказателен кодекс
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 152 гр. Е.П., 13.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е.П., V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно наказателно дело № 20261820200222 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от В. С. Р., ЕГН ********** с адрес: гр.П. област Бл. ул. „Тр.“ № 25 срещу Наказателно постановление № 26-0262000193/24.07.2026 г. издадено от началник група в ОД МВР София, РУ Е.П., с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца.
В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли се да бъде отменено изцяло.
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание, не се явява, представлява се от пълномощника си адв.Стефанов, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган – началник група в ОД МВР София, РУ Е.П. редовно призовани не изпращат представител.
РП Е.П. редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с 1 доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 26-0262000193/24.07.2026 г. г. на началник група към ОД на МВР София, РУ Е.П., същото е издадено срещу жалбоподателя В. С. Р. и с него на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, за това че: „На 25.06.2026 г. около 10,57 ч. в с.М-во, на ул.С-ка, като водач на товарен автомобил – ИВЕКО 35Е, КН****ВС България, при обстоятелства: НП се издава на основание Постановление на РП Е.П. № 1057/22.07.2026 г. затова, че на 25.06.2026 г. около 10,57 ч. при извършена полицейска проверка от мл.експерт И. Р. и ПИ Г. В. – служители на РУ Е.П. е установено, че в с.М-во на ул. С-ка пред номер 56 с посока на движение към гр.Е.П. е управлявал т.а.
ИВЕКО 35Е, с регистрационен номер КН****ВС предстояща собственост на фирма МАГ ООД с булстат *********, като автомобила не е регистриран по надлежния ред съгласно Наредба I-45/2000 г. и водачът управлява горепосоченото МПС със служебно прекратена регистрация след договор за покупко-продажба № 848/12.03.2026 г. във връзка с чл.143, ал.15 от ЗДвП /непререгистрирано МПС в срок/ на 14.05.2026 г.. На водача Р. е съставен АУАН серия GA № 5508211/2026 г. по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който е прекратен на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН и е изпратен на РП Е.П.. Настоящото административнонаказателно производство е образувано по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Деянието е установено в хода на проверка по преписка с рег. № 1057/2026 г. по описа на РП Е.П. образувана по повод преписка № 262р11676/2026 г. по описа на РУ Е.П., по която е отказано образуване на наказателно производство с Постановление № 1057/22.07.2026 г. на прокурор Г.Райчев от РП Е.П., който е дал указания на Началник РУ Е.П., като компетентен орган за образуване на административнонаказателно производство срещу В. Р.. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо. В конкретния случай се касае за непредпазливо деяние, доколкото не са събрани доказателства, че водача не е знаел, че регистрацията на МПС с рег. № КН****ВС е прекратена, но е могъл да разбере това от работодателя си фирма МАГ ООД представлявана от ИР.К., който като собственик на фирмата е предстоящ собственик на МПС и не е пререгистрирал същото в указания от 2 закона срок. Деянието не е маловажен случай по чл.28а от ЗАНН. При индивидуализация на наказанието е съобразен чл.27, ал.2 от ЗАНН.
От приложения по делото АУАН серия GA № 5508211/2026 г. е видно, че същият е съставен от И. А. Р. в присъствието на свидетеля Г. Н. В. за извършено деяние по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Представено е постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 1057/2026 г. на РП Е.П. от 21.07.2026 г., в което е отбелязано, че не са налице данни за осъществен състав на деяние по чл.345, ал.2 от НК или друго престъпление от общ характер, поради което и на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК производството по делото е прекратено като е отказано образуването на досъдебно производство и изпратено на началника на РУ Е.П. с оглед евентуално реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо водача Р..
От справка за нарушител водач се установява, че В. С. Р. е правоспособен водач и има налагани наказания за нарушения на ЗДвП.
Представена е справка за моторно превозно средство ИВЕКО 35Е, с регистрационен номер КН****ВС, в която е отбелязано, че е собственост на фирма МАГ ООД.
От представена справка от масивите на МВР се установява, че моторно превозно средство – ИВЕКО 35Е, с регистрационен номер КН****ВС собственост на фирма МАГ ООД е с прекратена регистрация от 14.05.2026 г..
По делото са представени Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. по описа на МВР, Заповед № 517з-1789/02.05.2025 г. на директор на ОД МВР София и акт за встъпване в длъжност удостоверяващи компетентността на служителите в ОД МВР да издават АУАН и Наказателни постановления.
Видно от трудов договор № 00002/23.06.2026 г. е, че В. С. Р. има сключен трудов договор с работодателя МАГ ООД.
В хода на проведеното съдебно производство е разпитан свидетеля И.
А. Р. - актосъставител, който заявява, че към момента на проверката заемал длъжността младши полицейски инспектор в РУ Е.П.. На посочената в АУАН дата бил на работа в екип с инспектор Г. В. в с.М-во, ул. С-ка. При извършена проверка на водача на МПС колегата му инспектор Г. В. с помощта на справка в системата РСОД установил, че товарния автомобил е с прекратена регистрация. Водачът на товарния автомобил не знаел този факт и това било 3 видно от поведението му. Затова се обадил пред свидетеля Р. и колегата му на собственика на фирмата, за да го уведоми за установеното нарушение, който също не знаел за извършеното прекратяване. За констатираното нарушение, свидетелят съставил АУАН на водача Р. за това, че товарния автомобил е с прекратена регистрация. Други нарушения по време на проверката не били установени, като МПС имало извършен технически преглед.
По искане на жалбоподателя по делото е разпитан свидетелят ИР.К. – управител на фирмата притежаваща товарния автомобил Ивеко с държавен рег. № КН****. Свидетелят сочи, че има два автомобила, като процесният автомобил бил закупен наскоро и служителят който уреждал документите по прехвърлянето в КАТ, макар и да е свършил всичко останало като гражданска отговорност, технически прегледи, поради семейни проблеми не е довел нещата докрай. Това не било известно на свидетеля, поради което разпоредил на В. Р. да извърши процесния курс, тъй като неговия колега го нямало по семейни причини. Свидетелят Карипов сочи, че и той самият не е знаел за извършената дерегистрация на моторното превозно средство, не е уведомяван и ако му е било известно това дерегистриране никога нямаше да изпрати В. да извърши превоза, тъй като същия има три деца и нямало да му причини тези главоболия.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което съдът я намира за допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество, като се извърши цялостна проверка на обжалваното постановление, досежно неговата законосъобразност.
Не е спорно между страните по делото, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в АУАН и наказателно постановление дата и място, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил ИВЕКО 35Е, с регистрационен номер КН****ВС, както и че превозното средство е придобито на 12.03.2026 г. с договор за покупко- продажба на МПС от юридическото лице „МАГ“ ООД, чиито управител е ИР.К.. Няма спор и кой е управлявал моторното превозно средство по време на проверката – а именно водача В. С. Р..
4
В жалбата се навеждат доводи за нарушение разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и липса на умисъл при извършване на деянието, които съдът намира за основателни.
В случая за констатираното деяние е съставен АУАН серия GA № 5508211/2026 г. по описа на ОД МВР София област РУ Е.П., като въз основа на него е образувана преписка в РП Е.П. за преценка относно данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на жалбоподателя.
Съгласно чл.7 от ЗАНН, за да бъде едно деяние обявено за административно нарушение е необходимо то да е извършено умишлено или непредпазливо. В случая вмененото на жалбоподателя деяние по чл.140, ал.1 от ЗДвП е от категорията на умишлените и може да бъде извършено с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която норма се прилага субсидиарно и в административно-наказателното производство по силата на чл.11 от ЗАНН. В конкретния случай обаче по делото липсват каквито и да било доказателства, които да сочат по несъмнен и категоричен начин, че на жалбоподателя е било известно, че управляваното от него моторно превозно средство към момента на проверката е със служебно прекратена регистрация.
В случая административно-наказващият орган не ангажира доказателства относно тези обстоятелства.
Липсват доказателства, които да установяват, че служебното прекратяване на регистрацията на автомобила извършено на 14.05.2026 г. е било известно на жалбоподателя. Административно-наказващият орган не представя доказателства в тази насока, нито към административната преписка, нито в хода на съдебното следствие, които да удостоверяват, че това обстоятелство е било известно на жалбоподателя и към момента на извършената проверка на 25.06.2026 г., той е имал съзнанието, че управлява моторно превозно средство с прекратена регистрация. Предвид така установените обстоятелства не би могло да се приеме, че вмененото деяние на жалбоподателя е съставомерно от субективна страна, тъй като не се установи по какъвто и да било начин, че към момента на проверката той е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Липсата на умисъл при извършване на едно деяние, означава, че деецът не го е извършил, поради което не би могло да носи и административно наказателна отговорност, поради което издаденото 5 наказателно постановление подлежи на отмяна в тази част.
Тези обстоятелства се установяват от събрания по делото доказателствен материал – справки от надлежните институции, а именно, че собствеността на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е на трето лице – неговия работодател. От друга страна от разпита на свидетеля Карипов също се потвърждава, че и самият той като собственик на моторното превозно средство не е бил уведомяван за дерегистрацията, така че при възлагането на превоза на водача Р. не е имало как да го уведоми за това обстоятелство, за да може водача да знае и има умисъл, че управлява дерегистрирано моторно превозно средство.
В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълкувателно дело № 3/2022 г., с което е прието, че не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. А както бе посочено и по-горе, такива доказателства по делото не бяха установени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0262-000193/ 24.07.2026 г. издадено от началник група в ОД МВР София, РУ Е.П..