Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1572 от 29.08.2022, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2129/2022
Вид
Решение № 1572
Подписан
29.08.2022
В сила
10.10.2023
Състав
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27а · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.24 ал.3 · Закон за закрила на детето
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за закрила на детето
  • чл. 25, ал. 1, т. 2 · Закон за закрила на детето
  • чл. 27, ал. 1 · Закон за закрила на детето
  • чл. 27а · Закон за закрила на детето
  • чл. 28 · Закон за закрила на детето
  • чл. 29 · Закон за закрила на детето
  • чл. 29, т. 9 · Закон за закрила на детето
  • чл. 3 · Закон за закрила на детето
  • чл.30 ал.2 · Закон за закрила на детето
  • чл. 30а · Закон за закрила на детето
  • чл. 4 · Закон за закрила на детето
  • чл. 4, ал. 1, т. 2 · Закон за закрила на детето
  • чл. 4, ал. 1, т. 5 · Закон за закрила на детето
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за закрила на детето
  • §1, т.5 · Закон за закрила на детето

РЕШЕНИЕ

№ 1572 гр. Пловдив, 29.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -ПЛОВДИВ, VIІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ при участието на секретар Г.Г., като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2129/2022година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл.27а вр. чл.30 ал.2 от ЗЗДет.

Образувано е по жалба на И.Й.И., ЕГН**********,***, в качеството му на родител, подадена чрез пълномощника адв. С. против Заповед № ЗД/Д-РВ-А-013/21.07.2022г., издадена от Директор на Дирекция "Социално подпомагане"

- Асеновград, с която на основание чл. 30, ал.2 от ЗЗДет е прекратена временно мярката по настаняването на малолетната и дъщеря Б. Й.И. в дома на Й.И.И. и Й.А.И.- дядо и баба по майчина линия и е наредена мярка по временно настаняване на детето в семейството на К.Й.И. и М.К.И. – вуйчо и вуйна по майчина линия на детето, до приключване на производството по чл.28 и чл.30 от Законът за детето.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен поради нарушение на административно- производствените правила, противоречие с материалните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната му. Поддържа се, че са налице съществени нарушения на административно- производствените правила, изразили се в непосочване на конкретните основания, наложили отказ от попечителство и преместването на детето в дома на вуйчото. Счита се, че липсват основания за издаване на посочената заповед поради обстоятелството, че майката има капацитет да се грижи за детето, като се излагат подробни съображения за влошени отношения със семейството на брат си, което би довело до невъзможност да бъде съхранена изградената добра връзка с детето. В тази връзка сочи, че за детето е по-добре да живее в неговата семейна среда със съответните родителски грижи, като настаняването при роднини следва да бъде съобразно съдебните решения. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от пълномощника адв. С., която поддържа жалбата и ангажира доказателства. По същество на спора и в писмени бележки иска отмяна на заповедта и връщане на преписката със задължителни указания за временно настаняване на детето при баба и дядо по майчина линия. Претендира разноски.

Ответникът – Директорът на

Дирекция "Социално подпомагане" – Асеновград редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище счита жалбата за неоснователна, а атакувания административен акт за правилен и законосъобразен. Иска се отхвърляне на жалбата. Не претендира разноски.

Заинтересованите страни не встъпват в процеса.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна /родител/, в законовоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че считано от 2017година, по силата на съдебно решение на съда в гр.Дерби, Великобритания, малолетната Б. И. е отглеждана в дома на дядо си и баба си по майчина линия. Преди това тя е била поставена под полицейска закрила от властите във Великобритания във връзка с причинено и физическо и емоционално страдание от майка и И.И.. След настаняването на детето в дома на бабата и дядото в гр.Асеновград, жалбоподателя също се е установил трайно на територията на страната в същото населено място. След нейното пристигане тя отказвала да се съобразява със съдебното решение на британския съд и влиезнала в сериозна конфронтация с родителите си и семейството на брат си К.Й.И.. Конфронтацията на майката с родствениците и се изразила в образувани множество съдебни производства за родителски права и възстановяване на нейните родителски права. Поради множество вербално- агресивни нейни прояви и нетипични конфронтации били водени помежду им и наказателни производства, както и граждански дела, вкл. дело за поставянето на И.Й. под запрещение по искова молба на брат и. В тази връзка са издавани спрямо нея и заповед за незабавна защита от 14.02.2019г. и Заповед за защита от 29.05.2019г по гр. д. №3568/2019г по опис на Асеновградски РС, касаещи забрана да доближава детето си Б. И.. След редица освидетелствания на жалбоподателя във връзка с преценка за негово здравословно състояние, тя била диагностицирана с диагноза „параноидна шизофрения“, за което е издадена епикриза по ИЗ №1131/2020г. на „ЦПЗ-Пловдив“ ЕООД. Междувременно детето се стабилизирало емоционално и психически, като поддържало контакти с най-близките си роднини по майчина линия- дядо, баба и вуйчо е неговото семейство, като имало с тях емоционална близост и привързаност, довели до изграждане на семейна принадлежност и чувство за сигурност и защита. Постепенно започнало да осъществява ежедневни социални контакти и да изгражда собствена подходяща среда, като поддържало другарски взаимоотношения. Отлично се представя като ученик и напълно се е интегрирала в училищната среда. Същевременно в нея има противоречиви чувства по отношение на майка и. Съгласно влязло в сила Решение №165/11.02.2002година на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставено в сила решение на Районен съд-Асеновград, на жалбоподателя е разрешен режим на лични отношения с малолетната Б. И., които да се осъществяват в определени дни от месеца по график и след преценка на социални работници, част от които срещи да бъдат в тяхно присъствие. За изпълнение на това решение тези срещи започнали да осъществяват. В присъствието на социални работници са отчетени сериозни емоционални различия между нагласите на родителя, който проявява защитно отношение и неадекватност по отношение на заниманията на детето и нуждите на малолетната Б., която проявява различна степен на раздразнителност от това, което ги характеризира като амбивалентни, противоречиви чувства. Установено е, че срещите с биологичния родител имат сериозни емоционални отражения, като след тях детето е разстроено и объркано. Именно в тези моменти е констатирано, че то намира най- доброто разбиране в семейната среда на дядо, баба, вуйчо и неговото семейство, където намира успокоение, внимание и обич, като те насърчават и нейните следващите контакти с майката. Със съдебно решение №260247 от 27.06.2022година, постановено по 2994/2020година И.Й.И. е поставена под ограничено запрещение, като за нейн временен попечител е определен баща и Й.И.И., като то е обжалвано с въвззивна жалба пред Апелативен съд –Пловдив и до момента съдебното производство не е приключило.

С молба вх.№1601-94К-00-1122 от 28.04.2022година близките родственици на детето –К.Й.И., съпругата му М.К.И., бабата Й.А.И. и бащата Й.И.И. са поискали от ОЗД при РД СП-Асеновград да се внесе искане до Районен съд за изменение на първоначално определената мярка за закрила на Б. И., като заместващата грижа по отношение на нея се възложи на нейните вуйчо и вуйна. Представени са декларации за съгласие по чл.24 ал.3 от ЗЗДет. В тази връзка се проведени редица срещи в молителите и те са преминали съответното обучение. Същевременно жалбоподателя се противопоставил на това искане за изменение на взетата мярка за закрила на детето и преместването му в друго семейство на роднини и близки. С Протокол за преглед и оценка на случай от 10.05.2022година е констатирано, че майката продължава да бъде дистанцирана от най- близките си роднини и не допуска подкрепящи отношения с тях. Изготвен е и план за действие по този случай и направление за ползване на социални услуги за молителите К. и М.И., в която връзка са протоколирани проведени срещи. Извършена е и индивидуална оценка на кандидатите. В Доклад за проведеното обучение и Доклад за оценка от 13.07.2022година е дадено заключение, че кандидатите К. и М.И. притежават необходимия ресурс за полагане на грижи и отглеждане на малолетната Б. И.. На 20.07.2022г социалните работници са изготвили Становище за годността на К. и М.И. да полагат необходимите грижи за малолетната Б. И.. С приетата Индивидуална оценка за потребностите на детето от 20.07.2022г органите по закрила на детето приели, че към момента липсва готовност за майката да поеме сама грижите за малолетната и са дали положителна оценка за възможностите на молителите изцяло да се грижат за него като близки родственици и съобразно неговите нужди.С Доклад за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила на дете от 20.07.2022г са дадени препоръки за прекратяване на настаняването на Б. И. в семейството на Й. и Й.И. и настаняването му в семейството на К. и М.И., които да поемат грижата за него като семейство на роднини и близки. Преценено е, че така в най- пълна степен ще се защитят интересите на детето и ще се гарантира сигурност и приемственост за него. В тази връзка е издадена и процесната Заповед №ЗД/Д-РВ-А-013 от 21.07.2022г. на директора на Д СП-Асеновград, с която е осъществена временна мярка по закрила на детето с настаняване в друго семейство на роднини и близки – дома на вуйчо и вуйна и прекратяване на настаняването в семейството на дядото и бабата по майчина линия. Същата е връчена и на жалбоподателя, който недоволен е инициирал настоящото съдебно производство. Представена е служебна справка от ДСП -Асеновград, съгласно която към 12.08.2022 г. в Районен съд – Асеновград е образувано съдебно производство по чл. 28 ЗЗДет., но не е постановено решение по него.

Горната фактическа обстановка съдът установи от приобщените в производството писмени доказателства, касаещи представената административна преписка и такива от жалбоподателят, приети в заседанието на 24.08.22година.

При така изяснената фактическа обстановка, подкрепена от събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Основание за този извод дава разпоредбата на чл. 30а ЗЗДет, според която при промяна на мярката за закрила на детето се спазва редът за настаняване по чл. 26 - 28 от същия закон, а според разпоредбата на чл. 30, ал. 2 и чл. 27, ал. 1 ЗЗДет, временното прекратяване на настаняването и временното настаняване става със заповед на директора на ДСП. Една от мерките, чрез които се осъществява закрилата на детето по ЗЗДет, е тази по чл. 4, ал. 1, т. 2 от закона - настаняване в семейство на роднини или близки. Именно тази мярка е приложена по отношение на детето Б. И.., чрез настаняването й в семейството на Й. и Й.И. – баба и дядо по майчина линия. Причина за това безспорно е установената с влязло в сила решение на британския съд невъзможност за жалбоподателя като нейна майка, да упражнява ефективно своите родителски права, което е наложило да бъдат предприети мерки за закрила на детето. Според чл. 5, ал. 2 ЗЗДет, условията и редът за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, както и тяхната реинтеграция се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Касае се за Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция (наричана по-долу за краткост

Наредбата). Съгласно чл. 4 от Наредбата, мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат при наличие на едно или повече обстоятелства, като в т. 9 е посочено, че причина могат да бъдат и други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне. В случаят следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗЗДет, която определя основанията за настаняване на детето извън семейството, едно от които е когато родителите му се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.