Решение № 1889 от 13.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1889 гр. Варна, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марина Г.а при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело №

20213110118347 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление – град София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 срещу В. Г. Г., ЕГН **********, адрес: град Варна, *********** както следва:

1/ с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че В. Г. Г., ЕГН ********** дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 сумата от 2010,38 лева, представляваща дължима главница по договор за кредитна карта № 30/21.10.2014 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и „Видин 7654“ ЕООД, ЕИК 202662296 и В. Г. Г., ЕГН ********** като задължението е прехвърлено в полза на заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.11.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 11.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.99 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД;

2/ с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че В. Г. Г., ЕГН ********** дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 сумата от 400 лева, представляваща дължимата лихва за периода от 10.08.2018 г. до 10.08.2021 г., на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.99 ЗЗД във връзка с чл. 86 ЗЗД като за горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11713/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 21.10.2014 г. е сключен договор за кредитна карта между „УниКредит Булбанк“ АД и „Видин 7654“ ЕООД, по силата на който кредиторът отпуснал първоначален кредитен лимит в размер на 2000 лева. Задължението по сключения договор е солидарно поето заедно с ответника. ГЛП е в размер на 16,8%. Договорено е кредитополучателят да погасява задълженията си до 15-то число на месеца. Срокът на договора е 24 месеца. След усвояване на кредитния лимит, не са извършвани редовни погасявания, поради което непогасената главница към 21.10.2016 г. е в размер на 2010,28 лева. На 28.11.2016 г. е сключен договор за 1 продажба и прехвърляне на вземанията, по силата който ищецът е придобил вземанията спрямо ответника. Твърди, че ответникът е уведомен за извършената цесия с писмо уведомление от 01.10.2020 г. Твърди, че след изтичане срока на договора за кредитна карта, ответникът дължи и лихва за забава. Посочва, че срокът на договора е изтекъл и процесните суми са изискуеми.Подадено е заявление по реда на чл. 410 ГПК, което е уважено от страна на съда като е издадена заповед за изпълнение, срещу която в срок е възразил само В.Г..

Молбата е за уважаване на исковите претенции. Претендира и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника В. Г. Г..

Първото по делото заседание е проведено на 13.06.2022 г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е изпратил представител. Не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът чрез процесуалния представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение чрез процесуалния представител в откритото съдебно заседание от 13.05.2022 г.

По отношение отправеното искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното от правна страна:

В срока по чл. 131 ГПК действително не е постъпил отговор от страна на В. Г. Г., нито същият се е явил в първото по делото заседание. Фактът, че исковата претенция се смята предявена от датата на депозиране на заявлението в съда и обстоятелството, че е налице депозирано възражение по реда на чл. 414 ГПК, в което е направено възражение за недължимост на сумите поради погасяването им по давност, обуславя изводът, че не са налице основания за постановяване на неприсъствено решение по делото.

С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на относимите правни норми, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията, ищецът е ангажирал писмени доказателства - договор № 30/21.10.2014г. за кредитна карта за бизнес клиенти, ведно с ОУ; писмо до В. Г. Г. от „ЕОС Матрикс“ЕООД; рамков договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти от 01.10.2014г.; договор за цесия от 28.11.2016г./с потвърждение, пълномощно за уведомяване/ и извлечение от Приложение № 1 с отбелязване на длъжника и споразумение за разсрочване на парично задължение от 01.03.2022г., ведно с Приложение № 1/01.03.2022г. декларация за съгласие от 01.03.2022г., които съответстват на твърденията му. От представения по делото договор № 30/21.10.2014 г. се установява, че същият е сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и „Видин 7654“ ЕООД и солидарния длъжник В. Г. Г.. По искане на клиента се открива на негово име картова сметка и се издава една основна кредитна карта. Отразено е, че срокът на действие на договора е до 21.10.2016 г.

Доказателства за изпълнение задължението за заплащане на дължимите суми от страна на ответника не са ангажирани и не са представени по делото. С оглед липсата на оспорване от страна на ответника и при съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства - договор № 30/21.10.2014 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и „Видин 7654“ ЕООД и солидарния длъжник В. Г. Г. се установява, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, по което банката се явява изправна страна.

От представеният и приет като писмено доказателство по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.11.2016 г. се установява, че вземането на банката е прехвърлено на настоящият ищец. Съобразно разрешението, дадено от ВКС по реда на чл.

290 от ГПК в решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/09 г. на ІІ т.о. и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/13 г. на І т.о. уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява 2 надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.3 пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД. Преписът от исковата молба ведно с приложенията към нея са редовно връчени на ответника на 15.02.2022 г. Следователно, на тази дата длъжникът е получил изходящото от цедента до него уведомление, поради което съдът приема, че цесията е породила действие спрямо ответника.

От представеното по делото писмено доказателство – споразумение от 01.03.2022 г. е видно, че ответникът е признал дължимостта на процесните суми и е разсрочил тяхното изплащане като се е отказал и от последиците по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, настъпили до датата на подписване на споразумението. Предвид това признание за дължимостта на сумите и с оглед сключеното споразумение съдът приема исковата претенция за доказана по основание и размер.

По отношение въведеното възражение за погасяване дължимостта на сумите по давност, съдът намира същото за неоснователно предвид признанието дължимостта на същите с представеното по делото споразумение и с оглед обстоятелството, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. В този смисъл са решение № 161 от 08.02.2016 г. по т. д. 1153/2014 г. на 2 ТО и решение №38 от 26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на 2 ТО. В настоящият случай уговореният краен срок за погасяване на кредита е 21.10.2016 г. като към датата на депозиране на заявлението в съда относно дължимата главница не е изтекла законово предвидената 5 годишна давност, а по отношение на лихвата същата е съобразена с три годишната давност като към датата на исковата молба същата не е изтекла. С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че възражението за давност е неоснователно и следва да се остави без уважение, а исковите претенции да се уважат в цялост.

По отношение на разноските:

Ищецът претендира заплащането на сумата от 82,21 лева – заплатена държавна такса за исковото производсто и 48,21 лева – заплатена държавна такса в заповедното производство. Присъждането на сторените в заповедното производство разноски следва от постановките на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12. С оглед уважаване на исковата претенция в тежест на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 82,21 лева за исковото производство и 48,21 лева за заповедното производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление – град София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 и В. Г. Г., ЕГН **********, адрес: град Варна, ***********, че В. Г. Г., ЕГН ********** дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 сумата от 2010,38 лева, представляваща дължима главница по договор за кредитна карта № 30/21.10.2014 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и „Видин 7654“ ЕООД, ЕИК 202662296 и В. Г. Г., ЕГН ********** като задължението е прехвърлено в полза на заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.11.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 11.08.2021 г. до окончателното изплащане на 3 задължението, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.99 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД и сумата от 400 лева, представляваща дължимата лихва за периода от 10.08.2018 г. до 10.08.2021 г., на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.99 ЗЗД във връзка с чл. 86 ЗЗД като за горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11713/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна

ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН **********, адрес: град Варна, *********** да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление – град София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 сумата от 82,21 лева, представляваща сторени в исковото производството разноски и сумата от 48,21 лева, представляваща сторени разноски за заповедното производство РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4