Решение № 853 от 29.07.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 695/2026
- Вид
- Решение № 853
- Подписан
- 29.07.2026
- В сила
- 29.07.2026
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12, ал.1, т.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.13, ал.7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.14 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.15 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.16 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.16, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.16, ал.3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.16, ал.5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.16, ал.7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.16, ал.9 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.17, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.17, ал.2, т.3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 17, ал. 2, т. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.21, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.23, ал.1, т.12а · Закон за управление на етажната собственост
- чл.23, ал.4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 853 гр. Варна, 29.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20263100500695 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на собствениците на обекти сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. Варна, бул. „Р.“ ***, в сграда с ид. №*** по КК и КР, срещу Решение №242/21.01.2026г. по гр. дело №13293/2024г. на ВРС, 16 състав, с което са отменени, по иска на „Гюрла“ ЕООД, ***, обективираните в протокол от 18.09.2024г. решения по т.2.1., т.4.1. и т.4.2. на ОС на ЕС с административен адрес: град Варна, бул. „Р.“ ***, на осн. чл.40 от ЗУЕС, и като резултат ответникът е осъден за разноски в производството пред ВРС.
В жалбата се излагат доводи за недопустимост на съдебното решение като постановено по недопустим иск, поради неизяснени твърдения, на които се основават сочените пороци на решенията на ОС, липса на правен интерес в ищцеца и други (които всъщност са по съществото на спора). В евентуалност се поддържа неправилност и необоснованост на решението на ВРС. В тази връзка се излагат се множество твърдения за немотивираност на съдебното решение и за необсъждане на направени възражения и на приложени доказателства. Излагат се и множество съображения за законосъобразност на процедурата по свикване и проверждане на ОС, на протоколирането на взетите решения и на спазването на ЗУЕС при всички оспорени решения на ОС на ЕС от процесната дата. Сочи се и че са допуснати процесуални 1 нарушения досежно бланкетно разпределяне на доказателствена тежест, неотделяне на спорно от безспорно и липса на указания за ангажиране на доказателства. Предвид изложеното се моли за обезсилване или за отмяна на решението изцяло и за отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на разноски за две инстанции. В о.с.з. доводите и исканията до съда се поддържат.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, като взема отношение по доводите в нея. Поддържа твърденията си пред ВРС за допустимост и основателност на предявените искове и за правилност и законосъобразност на решението, във връзка с което излага съображения. Моли за потвърждаване на решението и за разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържа позицията си.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.40 от ЗУЕС на „Гюрла“ ЕООД, ***, срещу Етажните собственици на сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. Варна, бул. „Р.“ ***, за отмяна на решенията п о т.2.1., т.4.1. и т.4.2. от ОС на ЕС, взети на проведеното на 18.09.2024г. общо съобрание, а именно:
- по т.2.1 – преизбрани са Х. К., С.Н. и Л.А. като членове на управителния съвет/управител, с правомощията и правата им, гласувани на ОС на ЕС, проведено на 13.07.2022г.;
- по т.4.1. – упълномощава се Х. И. К., с вписани адрес и ЕГН, да представлява етажните собственици пред съдилищата в Р. България, като от тяхно име завежда искове по членове 38, 40, 64, 108 и 109 от ЗС, членове 26 и 29 от ЗД, чл.124 от ГПК и ги представлява по искове по ЗУЕС, вкл. с конкретни правомощия по ГПК по делата, посочени в решението;
- по т.4.2. – приема оферта за изграждане на арките над входовете в двора, на стойност 5 500лв. със средства от ФРО.
Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект и на ид. части от подземен паркинг и от парцела, обособени като надземни паркоместа, върху който парцел е построена сградата в режим на етажна собственост с адрес бул. „Р.“ ***, а именно на: 1/ обект в сграда в УПИ l-177 с идентификатор №*** по КК и КР на гр.Варна, съставляващ закусвалня на етаж 1/първи/-партер във вход 4/четири/ от сградата, кота +3.00м. /плюс три метра/, на 1/едно/ ниво, с площ от 423,64кв.м., състояща се от търговска зала, 2/две/ тоалетни и помещение за посетители, миялна зала и преддверие към него, помещение отпадъци, офис шеф готвач, кухня и миялно помещение към нея, помещение - подготвителни, помещение за хладилна камера, 2/два/ склада, коридор, помещение за хладилно съхранение, стая за почивка, 2 съблекалня, тоалет с душ, при граници: общи части на сградата, вход 3, вход 1 и двор, както и припадащите се идеални части от общите части на сградата; 2/ надземни „паркоместа“ с №№ 126-131вкл., №№138-141вкл., №176-178вкл.; 3/ 22.61 кв.м. идеални части от гараж с идентификатор ***60; 4/ и други обекти или ид. части от такива, придобити с чрез покупко-продажба, отразена в НА № 197/11.11.2021г., том 4, рег. №7604, нот. дело №726/2021г. на н-с при ВРС и с последващ договор за замяна на имоти. Поради това счита, че е легитимиран да оспори решенията, приети на ОС на ЕС в сградата.
На 18.09.2024г. е било проведено ОС на ЕС, протоколът от което е бил предоставен на ищеца на 24.09.2024г. след поискване, а настоящите искове са предявени на 18.10.2024г. и са в законовия срок. Поддържа се, че решенията на ОС на ЕС от посочената дата, в т.ч. конкретно замолените за отмяна, са взети при съществени закононарушения, както следва:
Голяма част от предложенията за решения са били формулирани отрицателно, като неприемането им се тълкува от написалите протокола за приемане на обратното по значение волеизявление – положително. Подобна формулировка не отговаря на правната и житейската логика, в противоречие е със закона и представлява превратно тълкуване на волята на ОС. Гласувани са били и предложения, които не са присъствали в дневния ред, което също в е нарушение на ЗУЕС. Не е ясно и как е бил изчислен кворумът, в т.ч. не става ясно кой собственик и/или представител - как е гласувал по отделните точки.
Има и неточности в посочените притежавани от собствениците идеални части.
Не е било спазено изискването за мнозинство, което може да гласува решения за избор на управител или УС. Не е била установена самоличността на присъстващите, за да се разбере дали същите са можели да гласуват и в какво качество. При начина на оформяне на протокола не е възможно извършване на проверка кои точно лица са гласувалите по съответен начин за всяко отделно решение.
Относно решението по т.2.1 – същото е следвало да се гласува не покъсно от датата на изтичане на мандата /чл.21, ал.1 от ЗУЕС/, а видно от описаното в протокола, той е бил до м.юли 2024г., т.е. е трябвало да се гласува избиране на нов УС, а не продължаване на срока на предходния УС. Освен това подобно решение се взима с мнозинство от повече от 50 на сто от всички идеални части от общите /чл. 17, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС/, а дори отбелязаният в протокола кворум е по-нисък /48,1% ид. ч. от общите части/, без оглед дори, че гласуването не е било единодушно. Отделно се е гласувало да не се възстановяват правата на дадени членове от УС на ЕС, което предложение не се е приело, но вместо това било отбелязано, че е било прието продължаване на мандата им, което противоречи формалната логика и на закона.
Относно решенията по т.4 – включването им в дневния ред в деня на събранието противоречи на чл.16, ал.3 от ЗУЕС предвид оповестените в поканата въпроси – „други въпроси по предложение на присъстващите и имащи право на глас“. Ако последното се приеме за допустимо, то би обезсмислило посочената правна норма. Отбелязаните за гласували като пълномощници са действали извън пределите на предоставената им представителна власт. По т.4.2 е било гласувно извършването на полезен 3 разход, което решение трябва да се вземе с мнозинство не по-малко от 75% от всички ид.ч. /чл.17, ал.2, т.3 от ЗУЕС/. Сочат се в уточняващите молби и други нарушения на ЗУЕС по повод оспорените решения от ОС на ЕС.
По същество се моли за отмяна на посочените решения на ОС на ЕС и за присъждане на съдебни разноски, а в о.с.з. твърденията и исканията до съда се поддържат.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците депозират писмен отговор, с който не оспорват свикването, провеждането и протоколирането на сочените от ищеца решения на ОС на ЕС на процесната дата; не оспорват и че ищецът е собственик на посочени от него обекти в ЕС. Изразяват обаче становище за недопустимост и неоснователност на исковете, в която връзка сочат следното:
Предявените искове са недопустими, защото на отмяна подлежат само положителните решения на ОС на ЕС, а тези по т.2.1., т.4.1. и 4.2. от ОС на ЕС от 18.09.2024г. били „негативни“ – не били приети отрицателни предложания.
Освен това в исковата и уточняващите молби не били заявени ясни основания за пороци на трите оспорени решения, а отделно третото от тях било и по целесъобразност.
Предявените искове са и неоснователни. Фактите в протокола от ОС на ЕС се тълкуват превратно и манипулативно от ищеца и не съобразно смисъла, вложен във формулираните въпроси, по които са били обсъждането и гласуването на решенията. При свикването и провеждането на ОС на ЕС не са били нарушавани процедурни и императивни правни норми на ЗУЕС. Всички изисквания на чл.14, чл.15 и чл.16 от ЗУЕС са били изпълнени дословно, а именно: Поставена и изпратена до всички е била покана за провеждане на ОС на ЕС /чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС/; изготвени били протоколи за поставени покани за ОС на ЕС от 01.09.2024г. /10 бр./ и такива за изготения протокол от проведеното събрание, съгласно чл.16, ал.7 /6 бр./, снети от таблата за обяви след като са изтекли повече от 30 дни от поставянето им; изготвени са били и протоколи за поставено съобщение на осн чл.16, ал.7 от ЗУЕС /7бр. /4листа/, вкл. съобщение за изготвен протокол от ОС на ЕС, поставено на вратата на закусвалня „Гюрлата“ на 20.09.2024г., и други.
Няма нарушение на чл.16, ал.3 от ЗУЕС, тъй като предложенията по т.4.1. и т.4.2. не били нови точки от дневния ред, а „допълнителни подточки“ към т.4 от обявения дневен ред на ОС – „други въпроси по предложение на присъстващите и имащи право на глас“. Точно такива предложения от имащи право на глас били направени и гласувани, изцяло според правилата на ЗУЕС, в която връзка ответниците излагат съображения. Безпочвени са и доводите за накърняване на чл.16, ал.1 и чл.16, ал.5 от ЗУЕС, и за което излагат аргументи относно коректността на изготвения протокол от ОС и липсата на оспорването му по реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС в срока за това.
Предложението по т.2.1. е било отрицателно (да се прекратят правата на членовете на УС на ЕС) и не било прието, което било равносилно на приемане на обратната позиция спрямо предложението – правата им да не се прекратят, в което нямало никакво нарушение на закона или на логиката. Решението не 4 касаело избор на нов управител, а на членове на УС на ЕС, като за последното нормите на чл.17, ал.2 от ЗУЕС не се прилагали, а изискуемото мноизнство било спрямо представените ид. части (по ал.3). Свикването на ОС било преди изтичане на мандата на досегашните членове на УС, съобразно чл.23, ал.1, т.12а от ЗУЕС. По тези въпроси ответниците излагат подробни аргументи.
Предложението по т.4.1. също било отрицателно и не било прието, което било равносилно на приемане на обратната позиция спрямо предложението, в което нямало никакво нарушение на закона или на логиката. Предложенията по 4.1. и т.4.2. не били нови точки от дневния ред, а „допълнителни подточки“ към т.4 от обявения дневен ред - „други въпроси по предложение на присъстващите и имащи право на глас“. Приемането на офертата за поставяне на арки над входовете на блока не касаело „полезен разход“, за да се изисква мнозинство по чл.17, ал.2 от ЗУЕС за него, а и било свързано с предишно решение на ОС, а самото определяне на размера на разхода за ЕС от 5 500 лева (по т.4.2.) било по целесъобразност и извън контролните правомощия на съда. И в тази насока се развиват съображения.
Отделно от горното всички гласували на ОС са го направили лично или чрез упълномощени представители в рамките на учредената им власт за това, като присъствалите, гласувалите и идеалните им части от ЕС са били отразени в приложение към протокола. Притежаваните ид. части са били изчислени коректно на база данните за правото на собственик на всеки в ЕС, като липсват конкретни възражения на ищеца срещу начина на изчисление на квотите на етажните съсобственици в общите части. И по тези въпроси се излагат доводи и аргументи.