Решение № 38 от 28.02.2024, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. С., 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря П. Ив. Братанова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20234150100574 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Твърди се, че през 1971 г. с нотариален акт за продажба №78, том III, дело №804 от 1971 г. на С.ския районен съдия, ищецът е придобил чрез покупко- продажба правото на собственост на следния недвижим имот, а именно: нива от 2/два/ декара в землището на с. Ц., м. „Рахлето“, при граници: от изток- С.Т., от запад - път, от север- Д. M. и от юг- Й.Т. и Л.И.Н., само 1/единия/ декар в северната част, при граници: от север- Д. M., от запад път, от изток- С.Т. и от юг- останалата част от нивата на К. Р. Д., който понастоящем е нанесен на кадастралната карта и вписан в кадастралните регистри на с. Ц., общ. С. като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** (седемдесет и осем хиляди сто двадесет и едно. сто и едно. тридесет и четири), в землището на ********, общ.С., местността „Рахалето“, с площ от 1273 кв.м (хиляда двеста седемдесет и три квадратни метра), трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория: 6, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 101034, съседи: ***, ***, ***,

***.

След придобиването на собствеността на имота до 2016 г. го владял 1 непрекъснато и необезпокоявано. Всяка година обработвал земята като я засявал с различни земеделски култури, но преди всичко с царевица. През 2016 г. от ППОК „И.”-с. Ц. казали, че ще разорават нивите в м. „Рахлето“ и кооперацията ще ги работи занапред. Тогава отишъл в Община С., за да пита защо кооперацията ще ми работи нивата, но от го препратили в ОбС ”3емеделие”- Свшцов, където казали, че имотът вече е собственост на Община С., а тя го била отдала под наем на кооперацията, както и че нищо не можело да се направи. Така, от 2017 г. владението му било отнето и не можел да ползва земята.

Твърди, че преди няколко месеца разбрал, че за имота има съставен Акт за частна общинска собственост, според който Община С. претендирала да е придобила правото на собственост по реда на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, т.е по силата на закона, след провеждане на съответната административна процедура. Процесният имот обаче никога не е бил включван в ТКЗС, отнеман или одържавяван в някоя от хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, не бил отнеман на някакво основание и не е предаван доброволно за коопериране.

Поради това, заявява, че той не попада в разпоредбите на чл.10 от ЗСПЗЗ и не подлежи на възстановяване. От там и реституционната процедура по отношение на процесния имот е неприложима, поради което нямало как да е приложима и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. и ответникът не може да придобие правото на собственост по отношение на имота при условията на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Наред с основанието на чл.19, ал. 1 от ЗСПЗЗ ответната община сочела в АЧОС като основание за придобиване на имота и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. В случая не била налице и тази предпоставка, поради това, че ищецът е собственик на имота на основание правна сделка, за което съставен нотариален акт за продажба №78, том III, дело №804 от 1971 г. на С.ския районен съдия.

Заявява, че след извършена справка по партидата на имота в Имотния регистър на „Агенцията по вписвания” установил, че Община С. е отдала под наем процесния имот на ППОК „И.”, като договорът за наем бил вписан на 19.07.2016 г.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Община С., че ищецът е собственик на описания 2 недвижим имот, както и да осъди ответника да му предаде владението на имота. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община С. не е представил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищеца редовно призован се явява лично и с упълномощения адв. И. И.. Поддържа исковата молба, като моли съда да постанови решение, с което да уважи иска. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответника редовно призован, не се представлява. С писмено становище адв. Ш. – упълномощен, моли съда да отхвърли предявения иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт за продажба №78, том III, дело №804 от 1971 г. на С.ския районен съдия, през 1971г. ищецът, който към него момент е бил непълнолетен и е действал със съгласието на своя баща, е придобил чрез покупко- продажба правото на собственост от нива от 2/два/ декара в землището на с. Ц., м. „Рахлето“, при граници: от изток- С.Т., от запад - път, от север- Д. M. и от юг- Й.Т. и Л.И.Н., само 1/единия/ декар в северната част, при граници: от север- Д. M., от запад - път, от изток- С.Т. и от югостаналата част от нивата на К. Р. Д..

Актуалното местоположение на поземления имот с идентификатор *** се установи от представената по делото скица на поземлен имот № 15-324931- 25.03.2023г. на СГКК- гр. Велико Търново, на която е отразено, че имота се намира в м. Рахалето в с. Ц. и е с площ от 1273 кв.м., с предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – лозе, категория на земята – шеста, посочен номер по предходен план 101034, и собственик по данни от КРНИ – Община С., при съседи: ***, ***, ***, ***.

Съгласно удостоверение за данъчна оценка

№

№

**********/29.03.2023г.. на Местни данъци и такси при Община С., 3 данъчната оценка на имот *** – зем. земя от 1273 кв.м., категория шеста, е 215,20 лева, като за собственик е посочен ищецът Д. Р. Д., с отразяване, че няма непогасени задължения.

Представен по делото е Акт №3106 от 28.04.2010г. за общинска собственост, издаден на основание чл.2, ал.1, т.2, чл.3, ал.3 от ЗОС, чл.19, ал.1 и ал.3 и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, протоколно решение №4 от 28.11.2008г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, Заповед № РД-14-138/03.12.2008г. на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново и скица № К06121/13.04.2010г. на Общинска служба по земеделие – С. на поземлен имот №101034 по картата на възстановената собственост, с начин на трайно ползване „лозе– терасирано“, площ от 1 273 кв.м., шеста категория. Начин на възстановяване – нови граници, находящ се в м.„Рахалето“ в ********, общ.С..

Представен по делото е и Акт №858950 от 10.10.2019г. за общинска собственост, издаден на основание чл.2, ал.1, т.1, чл.3, ал.3 и чл.59, ал.1 от ЗОС, Скица №15-967172-23.10.2019г. на СГКК-гр. Велико Търново и Заповед №РД-18-498/20.02.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК на поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ от 1 273 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория на земята: 6, стар идентификатор: няма, номер по преходен план: 101034 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-498/20.02.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК.

Видно от Справка № 894441/13.07.2023г. на Служба по вписванията гр. С. имотът е отдаден под наем на ППОК „И.“ от Община С., като договорът е вписан на 19.07.2016 г. в СВ -С..

Разпитани по делото бяха свидетели – К. Д. – брат на ищеца и П. Д.

П. – служител в Дирекция УССД в Община С..

Св. Д. изнесе, че баща им закупил нивата в началото на седемдесетте години на миналия век, като я поделил на две – за всеки от братята. От тогава семействата обработвали земята – първо я обработвали родителите им, а после всеки един от тях. Обработвали земята много години, включително и през 90-те години, но не можел да каже до коя година. След това не им признавали нотариалния акт, като нивите се обработвали от кооперацията. От човек научили, че трябва да си извадят скици, но се оказало, че има пречки да 4 им се издадат такива, като не можа да обясни какви. В тази връзка с брат си посетили Община С. и от там разбрали, че могат да си извадят скици. Според показанията му, в момента кооперацията обработвала тези ниви, общината ги е дала на кооперацията да обработва нивата му , както и тази на брат му, там целия масив се обработвал от кооперацията. Св. Д. заяви, че тези ниви никога не са били в ТКЗС, не са били отчуждавани, винаги баща им ги е обработвал, а след това и те с брат му.

Свидетелката П. П. заяви, че в службата в която работи в Община С. има разписни листи за имоти със стари номера, но само за землището на гр.С., но не и за ********. Не познава ищеца и не може да си спомни дали същият е ходил при нея.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание за това. За да бъде основателен искът за ревандикация следва да са налице три предпоставки: ищецът да е собственик на спорната вещ, тя да бъде във владение или държане на ответника и той да не владее или държи веща на правно основание. Доказването на първите две предпоставки е в тежест на ищеца, а при тяхното установяване в тежест на ответника е да докаже, че има основание да упражнява фактическа власт върху вещта.

В случая ищецът се легитимира като собственик на спорния недвижим имот от 1 дка. съгласно Нотариален акт №78, том III, дело №804 от 1971 г. на С.ския районен съдия, като не се оспорва, че понастоящем е нанесен на кадастралната карта и вписан в кадастралните регистри на с. Ц., общ. С. като поземлен имот с идентификатор *** (седемдесет и осем хиляди сто двадесет и едно. сто и едно. тридесет и четири), в землището на ********, общ.С., местността „Рахалето“, с площ от 1273 кв.м (хиляда двеста седемдесет и три квадратни метра), трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория: 6, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 101034, съседи:

***, ***, ***, ***.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че понастоящем имотът е отдаден от ответната страна под аренда на ППОК “И.“.

5

В тежест на ответника бе да установи, че владее имота на правно основание. Актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната/ общинската собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието- както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна /общинска/ собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна/ общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи на право на собственост.

В тази връзка приложените по делото два акта за частна общинска собственост за процесния недвижим имот с идентификатор ***, като правното основание за придобиване правото на собственост посочен в първия акт – №3106 от 28.04.2010г., е чл. 19, ал.1 и ал.3 и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ въз основа на протоколно решение №4 от 28.11.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, Заповед № РД-14-138/3.12.2008 г. на Директора на ОД "Земеделие" - гр. Велико Търново , т.е. описаният имот е актуван като собственост на общината по силата на закона като незаявена за възстановяване земя по чл.19 и чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ. Съставеният от Общината акт за частна общинска собственост обаче няма правопораждащ, а констативен /удостоверителен/ характер, тъй като не се създават права и задължения, нито засяга интереси на лицата. По своето правно естество представлява вътрешно-служебна дейност по регистриране и отчитане на недвижими имоти общинска собственост.

Съгласно чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. Нормата на чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ има декларативен характер и не съставлява конкретен придобивен способ със свой самостоятелен фактически състав.