Решение № 2376 от 18.05.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2376

Пазарджик, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

Членове:

ГЕОРГИ ВИДЕВ

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ канд № 20267150700346 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „ТИ енд ТИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Веселиново, общ. Тунджа, обл. Ямбол, ул. „Васил Левски“ № 6, представлявано от управителя И. Д. И., против Решение № 48/29.01.2026 г., постановено по административнонаказателно дело № 1098/2025 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 13-2500104/20.06.2025 г., издадено от и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на дружеството за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че между дружеството и лицето И. К. са съществували граждански, а не трудови правоотношения. Твърди се, че не са установени белезите на трудово правоотношение, както и че представеният граждански договор неправилно е бил игнориран от съда. Иска се отмяна на решението и на наказателното постановление, а при условията на евентуалност – намаляване на санкцията до минималния размер.

Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, тричленен състав, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е установил правилно фактическата обстановка, като е обсъдил подробно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От доказателствата се установява, че при извършена на 28.01.2025 г. проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, на обект в землището на с. Огняново, свързан с почистване на растителност и храсти по републикански път III-8004 Огняново – Исперихово, лицето И. К. е било установено да извършва дейност по рязане и почистване на растителност с моторен трион, заедно с други работници.

Същото лице е попълнило и подписало списък по чл. 402 от КТ, в който е посочило, че работи като „общ работник“, с работно време от 09:30 ч. до 14:00 ч. и възнаграждение „70 лева на ден“. По делото са представени и инструктажни книги по безопасност и здраве при работа, от които се установява проведен инструктаж на лицето във връзка с извършваната работа.

Безспорно е установено и че към момента на проверката между дружеството и лицето не е бил сключен трудов договор в писмена форма.

Неоснователни са възраженията на касатора, че отношенията между страните са били гражданскоправни.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Преценката дали едно правоотношение е трудово следва да се извърши въз основа на действителното съдържание на отношенията между страните, а не според формалното наименование на договора.

В случая от събраните доказателства се установяват основните белези на трудово правоотношение – предоставяне на работна сила в рамките на организирана от дружеството дейност, изпълнение на работа на определен от дружеството обект, наличие на уговорено работно време и възнаграждение, както и проведен инструктаж по безопасност и здраве при работа.

Правилно районният съд е приел, че представеният граждански договор не опровергава този извод. Същият противоречи на останалите доказателства по делото, а разпитаното лице И. К. е заявило, че не е подписвало този договор.

Неоснователни са и възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения.

АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона форма и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и конкретно, като са посочени датата, мястото, лицето, извършваната дейност и обстоятелството, че не е бил сключен трудов договор. Описанието е достатъчно, за да разбере санкционираното дружество в какво нарушение е обвинено и да организира защитата си.

Правилни са и изводите на районния съд относно размера на санкцията.

Наложената имуществена санкция е в размер, близък до минимално предвидения в чл. 414, ал. 3 от КТ и е съобразена с критериите по чл. 27 от ЗАНН. Не са налице основания за намаляването ѝ.

Правилно е прието и че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изключва маловажността за нарушенията по чл. 62, ал. 1 от КТ.

При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя възнаграждение в минималния предвиде в закона размер от 66,47 евро.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Пазарджик, тричленен състав

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 48/29.01.2026 г., постановено по административнонаказателно дело № 1098/2025 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

Осъжда „ТИ енд ТИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Веселиново, общ. Тунджа, обл. Ямбол, ул. „Васил Левски“ № 6, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски по делото в размер на 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем цента).

Решението е окончателно.

Председател:

/п/

Членове:

/п/

/п/