Определение № 1049 от 28.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1049 гр. Благоевград, 28.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова

Членове:

Диана К. Ангелова

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500887 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано е въз основа на частна жалба с вх. № 8675/24.07.2025 г., подадена от „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр.

София, район „Лозенец“, ул. „***“ № 52-54, представлявано от управителя З.С.Р., чрез юрк.

И. И., срещу Определение № 1159/08.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1386/2024 г. по описа на РС – Разлог.

При извършена служебна проверка на редовността на частната жалба жалба, съдът констатира, че същата отговаря на изискването за редовност по 275, ал. 2 във вр. с чл. 262, вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна – чрез адв П. П., от която в срок е постъпил писмен отговор чрез ССЕВ.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно.

Твърди се, че районният съд не е съобразил всички обстоятелства по делото, като неправилно е определил адвокатско възнаграждение в размер, който е прекомерен, несправедлив, надхвърлящ защитимия интерес по исковата претенция и необосновано завишен спрямо ниската фактическа и правна сложност на спора. Сочи се, че спорът е бил решен в рамките на едно заседание, проведено без участие на процесуалния представител на ищеца и без събиране на други доказателства освен приложените с исковата молба и отговора. Твърди се, че предявеният установителен иск не се отличава с правна сложност, подобни претенции са често срещани в практиката и в този смисъл защитата на ищеца по подобно дело не разкрИ. специфики, които да обуславят завишен размер на адвокатското възнаграждение. Твърди се, че присъденият хонорар в размер от 400,00 лева, не съответства на задължителната по смисъла на чл. 633 ГПК практика на СЕС - Решение по дело С-438/22.

1

Сочи се, че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 е прието, че съдът не е обвързан от Наредба №1/2024г.

С оглед на изложените подробни съображения в частната жалба се иска от въззивния съд да отмени Определение № 1159 / 08.07.2025 г., постановено по гр. д.№ 1386 / 2024 г. на РС-Разлог, като се постанови определение, с което да се намали размера на присъдения адвокатски хонорар под установения с Наредба № 1 минимум.

Частната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване препис от частната жалба по чл.276 ГПК.

С отговора на частната жалба се иска от съда да я отхвърли.

Ето защо, на основание чл.278, ал.1 ГПК, жалбата следва да се разгледа по същество в закрито съдебно заседание.

Разгледана по същества частната жалба е неоснователна при следните аргументи:

Производството по гр.дело № 1386/2024 година по описа на Районен съд – Разлог е било образувано по искова молба, депозирана от Ф. А. Б., ЕГН **********, адрес: гр.

Якоруда, ул. „***“ № 34, чрез адв. П. П., САК против „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „***“ № 52-54, представлявано от управителите З.Р. и А.М. против „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458.

С решение № 185 от 07.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1386/2024 г. по описа на РС Разлог, съдът е уважил предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 3 ЗПК, иск с правно основание чл.

143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и чл. 147, ал. 1 ЗЗП и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като е присъдил на ищеца сторените по делото разноски.

С Определение № 1159/8.7.2025 година, районният съд е отхвърлил искането на „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „***“ № 52 54, представлявано от управителите З.Р. и А.М., чрез юрисконслут И. И., обективирано в молба с вх. № 6988 от 16.06.2025 г. за изменение на решение № 185 от 07.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1386/2024 г. по описа на РС - Разлог, в частта относно присъдени разноски като бъде намалено присъденото на основание чл. 38а, ал. 1 ЗАдв , вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на адв. П. С. П., САК адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за предоставена безплатна правна помощ.

Както в мотивната част на решението, така и в обжалваното определение, районният съд е приел и се споделя от настоящия въззивен състав, както и се сочи в частната жалба, че съдът не е обвързан то размерите предвидени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /понастоящем Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.)/ за определяне размера на възнаграждението за безплатна правна помощ (чл. 38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА), доколкото същата противоречи на правото на ЕС и следва да бъде оставена неприложена 2 като противоречаща на чл.101 и чл.102 от ДФЕС, съобразно даденото разрешение в постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС, задължително за националните съдилища – така по аргумент от чл.4, §3 от ДФЕС.

Както правилно е приел и районният съд, размерът на възнаграждението действително следва да е справедлив и обоснован, като при преценка на цената на предоставените услуги от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и най-вече фактическата и правна сложност на делото.

С оглед на горното и като се съобрази от въззивния състав, че в конкретния случай са били предявени обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 3 ЗПК, иск с правно основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и чл. 147, ал. 1 ЗЗП и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, и положения от процесуалния представител труд, отделеното време за подготовка на делото, ниската фактическа и правна сложност, правилно районният съд е приел, че дължимото се адвокатско възнаграждение е в размер на 400,00 лева.

Не са основателни твърденията, че поради ниската фактическа и правна сложност се следва определяне на по-нисък размер. Оказаната безплатна правна помощ е предоставена качествено и пълноценно в защита на интересите на страната в процеса и е съответна на необходимото за защита на ищеца.

Не може да се приемат за основателни доводите в жалбата, че определеният размер е прекомерен. Видно е, че районният съд обстойно е анализирал фактическата и правна сложност на казуса и положения труд, поради и което приетото за справедлив размер на възнаграждението за оказана безплатна правна помощ е именно този справедлив размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът има право да получи направените разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 вр. ал.1 от Закона за адвокатурата, в случаите на оказана безплатна помощ поради това, че лицето е в материално-затруднено положение, роднина, близък или друг юрист, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение – в случая – длъжникът следва да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на адвоката, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Съгласно трайната практика на ВКС за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ следва да са налице следните предпоставки: 1.осъществяване на правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата; 2. заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и 3. липса на данни, които да го опровергават; 4. отговорност на насрещната страна по правилата на чл.78 ГПК. В посочената разпоредба липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените в чл. 38 ал. 1, т. 1-3 от Закона за адвокатурата основания при сключването на договора за правна помощ. Преценката, дали да окаже безплатна правна помощ или не, се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза –в този смисъл практиката на ВКС - Определение № 50378 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, 3 ГО; Определение № 4314 от 01.12.2022 г. по ч. гр. д. № 3711/2022 г. на ВКС, 3 ГО; Определение № 183 от 08.09.2022 г. по т. д. № 3

1032/2021 г. на ВКС, 1 ТО и др.

В настоящия случай всички изброени по – горе кумулативни предпоставки обуславящи правото на адвоката да получи възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата са налице, а именно: видно от договор за правна защита и съдействие, представен пред районният съд, изрично е договорено, че предоставената правна помощ на ищеца по насрещния иск и ответник по първоначалния е безплатна; правната помощ несъмнено е оказана; налице е отговорност на ответника пред районния съд за разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, поради уважаване на главната искова претенция.

С оглед изложените съображения, съдебния състав намира, че в конкретния случай адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. е справедливо и съответно, както правилно е преценил и първоинстанционният съд, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По аргумент от разпоредбата на чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а от Закона за съдебната власт не следва да съдържа саморъчен подпис. По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК на приложения по делото акт следва да се извърши заверка от служител на съда.

Мотивиран от горното и на основание чл. 278, ал.4 във връзка с чл.272 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно Определение № 1159/8.7.2025 година, постановено по гр.дело № 1386/2024 година по описа на Районен съд – Разлог, с което е отхвърлено искането на „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Лозенец, ул. „***“ № 52 54, представлявано от управителите З.Р. и А.М., чрез юрисконслут И. И., обективирано в молба с вх. № 6988 от 16.06.2025 г. за изменение на решение № 185 от 07.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1386/2024 г. по описа на РС - Разлог, в частта относно присъдени разноски като бъде намалено присъденото на основание чл. 38а, ал. 1 ЗАдв , вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на адв. П. С. П., САК адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за предоставена безплатна правна помощ.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

На основание чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.

По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4