Решение № 1336 от 02.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1336 гр. Варна, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. С.ов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100502214 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава ХХХІХ-та ГПК.

Образувано е по жалба с рег. № 17153/02.10.2024 год. по рег. на ЧСИ Н.

Георгиев с рег. № 716, от П. Д. П. – длъжник по изпълнението, подадена чрез процесуален представител, срещу Разпореждане на ЧСИ, обективирано в уведомление от 13.09.2024 год., с което е постановен отказ да се прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство по изп. дело № 20187160400673 по описа на ЧСИ Н. Георгиев.

В жалбата са наведени оплаквания, че отказът на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство в хипотезата на чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК е незаконосъобразен, тъй като в случая са изминали повече от две години, през който период взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия, нито са извършвани такива за събиране на вземането му. С молба с вх. № 3047/04.04.2018 год. взискателят Община Варна е поискал образуване на изпълнително дело и извършването на изпълнителни действия. С молба с вх. № 8162/23.10.2019 год. взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното производство, в която молба искане за извършване на изпълнители действия няма.

С молба с вх. № 7522/25.04.2023 год. Н. А. Н., е поискал да бъде присъединен като взискател (Н. А. е взискател на длъжника П. Д. П. по друго изпълнително дело – № 769/2018 год. по описа на ЧСИ Н. Георгиев) и едва с тази молба е направено и искане за предприемане на изпълнителни действия против длъжника – извършване на опис и оценка на възбранен по изп. дело 1 имот на длъжника.

Поради изложеното жалбоподателката счита, че в периода 04.04.2018 год. – 25.04.2023 год. взискателят Община Варна не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Настоява за отмяна на обжалвания отказ.

Насрещните страни – Община Варна, първоначален взискател, по чиято молба е образувано изпълнителното производство; държавата, чрез ТД на НАП – Варна, присъедин по право взискател, както и присъединените по тяхна молба с удостоверения по чл. 456, ал. 2, предл. второ ГПК взискатели Н.

А. Н. от с. Приселци, общ. Аврен и „Балкам груп“ ООД, със седалище гр.

София, не са подали възражения по жалбата.

В писмени мотиви частният съдебен изпълнител Н. Георгиев счита жалбата за неоснователна.

Съдът съобрази следното:

Производството по изп. дело № 20187160400673 по описа на ЧСИ Н.

Георгиев с рег. № 716 е образувано на 04.04.2018 год. по молба с вх. № 3047/04.04.2018 год., подадена от Община Варна и въз основа на приложен към нея влязъл в сила акт по чл. 107 ДОПК, с който в тежест на длъжника П.

Д. П. са установени задължения към общината за данък за недвижими имоти и такса битови отпадъци.

С молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител да извършва действията по чл. 18 ЗЧСИ, вкл. и да определя начина на изпълнение, респ. да прилага предвиден в ГПК изпълнителен способ.

На 17.05.2018 год. и на 21.05.2018 год. са наложени запори върху банковите сметка на длъжника в две банки, а на 18.05.2018 год. е наложен запор върху МПС на длъжника.

На 28.05.2018 год., въз основа на удостоверение по чл. 191, ал. 4 ДОПК, държавата чрез ТД на НАП Варна е присъединена кат овзискател по право за публичните й вземания към длъжника в общ размер на 44 424, 54 лева.

С молба с вх. № 8162/23.10.2019 год. взискателят е поискал, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК поради пълното погасяване на задълженията към Община Варна и след като ЧСИ събере от длъжника всички дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ, изпълнителното производство по изп. дело 673/2018 год. да бъде прекратено.

По изпълнителното дело липсва акт на съдебния изпълнител по тази молба. След постъпването на молбата е изпратено уведомление от 04.11.2019 год. до длъжника П. П. за дължими от нея разноски по изпълнението в размер на 278, 45 лева.

Н а 11.12.2019 год. е вписана възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, находящ се в гр. Варна, Вилна зона.

С молба с вх. № 889/27.01.2020 год. взискателят Община Варна е 2 поискал извършването на изпълнителни действия по всички изпълнителни дела, образувани по молба на общината през 2018 год. при ЧСИ Н. Георгиев, вкл. и по настоящото изпълнитело дело, с цел да не се прекратяват поради перемпция и да бъдат събрани задълженията към общината.

На 05.11.2021 год. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника.

С молба с вх. № 106/04.01.2022 год. общината отново е поискала извършването на изпълнителни действия по всички изпълнителни дела, образувани по молба на общината през 2018 год. при ЧСИ Н. Георгиев, с цел да не бъдат прекратени делата поради перемпция и да бъдат събрани задълженията към общината.

Съгласно удостоверение от 04.02.2022 год., изд. от ТД НАП – Варна на основание чл. 191, ал. 4 ДОПК, публичните задължения на длъжника П. Д. П. към държавата към дата 04.02.2022 год. са в размер на 5007, 26 лева.

На 05.04.2023 год. взискателят Община Варна е изпратил на ЧСИ по електронна поща справка за заплатените му от длъжника задължения.

Съгласно удостоверение от 13.04.2023 год., изд. от ТД НАП – Варна на основание чл. 191, ал. 4 ДОПК, публичните задължения на длъжника П. Д. П. към държавата към дата 13.04.2023 год. са в размер на 5232, 86 лева.

С молба с вх. № 7522/25.04.2023 год. Н. А. Н. е поискал да бъде присъединен като взискател по изп. дело № 673/2018 год. по описа на ЧСИ Н.

Георгиев. Към молбата е представено удостоверение изх. № 6430/25.04.2023 год. по изп. дело № 769/2018 год. на същия частен съдебен изпълнител, според което удостоверение изп. дело № 769/2018 год. по описа на ЧСИ Н. Георгиев е образувано през 2018 год. и е със страни: взискател Н. А. Н. и длъжник П. Д.

П.; общият размер на дължимите от длъжника суми, вкл. и разноските по изпълнението, е 28 012, 39 лева. С молбата си за присъединяване по чл. 456, ал. 2, предл. второ ГПК, кредиторът Н. А. Н. е поискал извършването на опис и оценка на възбранения имот на длъжника. С разпореждане на ЧСИ от 25.04.2023 год. Н. А. Н. е присъединен като взискател въз основа на горното удостоверение по чл. 456, ал. 2, предл. второ ГПК.

На 25.04.2023 год. длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ сумата от 237, 43 лева – разноски по изпълнението към община Варна съгласно постановлението за такси и разноски от 13.04.2023 год.

В периода 12.10.2023 год. – 22.12.2023 год. изпълнителното дело е било спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК с Определение № 3921/12.10.2023 год. по в. гр. дело № 2067/2023 год. на ОС-Варна по чл. 438 ГПК, възобновено на 22.12.2023 год.

С разпореждане на ЧСИ от 01.11.2023 год. „Балкам груп“ ООД, със седалище гр. София е присъединен като взискател по изпълнителното дело № 673/2018 год. по описа на ЧСИ Н. Георгиев, на основание чл. 456, ал. 2, предл. второ ГПК, въз основа на удостоверение изх. № 29306/31.10.2023 год. по изп. дело № 20208920400627 по описа на ЧСИ Христо Георгиев с район на действие района на ОС-Варна. В изпратеното на ОС-Варна копие от изпълнителното дело подобна молба за присъединяване не се съдържа, а е 3 налично само изпратеното по електронна поща удостоверение изх. № 29306/31.10.2023 год. по изп. дело № 20208920400627 – л. 14 и л. 15, том втори от изп. дело № 673/2018 год.

На 08.11.2023 год. община Варна е поискала приключване на изпълнителното производство след събирането от длъжника на всички дължми такси и разноски по изп. дело и превеждане по сметка на общината на направените от нея разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ.

В периода 21.02.2024 – 18.04.2024 год. изпълнителното дело отново е било спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК с Определение № 665/21.02.2024 год. по в. гр. дело № 2374/2024 год. на ОС-Варна по чл. 438 ГПК, възобновено на 18.04.2024 год.

С молба от 22.04.2024 год. присъединеният по реда на чл. 456, ал. 2, предл. второ ГПК взискател Н. А. Н. е поискал извършване на опис на възбранения имот на длъжника, а на 07.06.2024 год. е извършен опис на имота.

Заключението относно пазарната стойност на имота е предявено на страните на 17.06.2024 год. Насрочена е публична продан на имота за времето 09.09.2024 год. – 09.10.2024 год. В изпратеното на ОС-Варна копие от изпълнителното дело не се съдържа актът, с който е насрочена публичната продан, липсва и обявлението по чл. 487, ал. 1 ГПК, налични са само уведомления до страните за насрочената публична продан на имота на длъжника.

С молба с вх. № 15239/13.09.2024 год. длъжникът е поискал изпълнителното производство по изп. дело № 673/2018 год. по описа на ЧСИ Н. Георгиев да бъде прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С разпореждане от 13.09.2024 год. ЧСИ е посочил, че по искането за прекратяване на изп. дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, вече се бил произнесъл, което разпореждане по същността си е отказ за прекратяване на изпълнителното производство по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Разпореждането е връчено на длъжника на 25.09.2024 год.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното валидно извършено изпълнително действие, като под изпълнително действие се разбират т. нар. „същински изпълнителни действия“, т. е., действия насочени към осребряване на имущество на 4 длъжника, респ., действия, пряко насочени към удовлетворяването на взискателя – напр. извършване на опис, назначаване на пазач, изнасяне на вещи (движими и недвижими) на публична продан и др. подобни. Действия, които имат за цел да установят активите на длъжника, както и действията с обезпечителен характер, които имат за цел и последици запазването на имуществото на длъжника в неговия патримониум, не са изпълнителни действия в горния смисъл, нито по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.

Даденото разрешение в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС ясно дефинира фактите, имащи отношение към прекъсването на давността (както на давноста за принудително изпълнение по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК в рамките на конкретното изпълнително дело, така и на погасителната давност относно вземането), а именно: поискването, предприемането и извършването на изпълнително действие, като: насочването на изпълнението върху активи на длъжника чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. С настъпване на основанието на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК прекратяването на изп. производство настъпва по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването му, т. е., то има декларативно действие и не обуславя прекратяването на изпълнителното дело.

В случая от анализа на съдържащите се в изпълнителното дело доказателства, обсъдени по – горе, се налага извода, че фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е осъществен.

След образуването на изпълнителното дело на дата 04 .04.2018 год. по молбата на взискателя Община Варна, с която на ЧСИ са възложени и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, с наложените на 17, 18 и 21 май 2018 год. запори върху имущества на длъжника давноста е била прекъсната; прекъсната е с вписването на 11.12.2019 год. на възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, находящ се в гр. Варна, Вилна зона. С молбата на взискателя Община Варна от дата 27.01.2020 год., с която е поискал извършването на изпълнителни действия, вкл. и по настоящото изпълнително дело (при съобразяване на оправомощаването на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ с молбата за образуване на изп. дело) давността за принудително изпълнение отново е прекъсната и е започнала да тече нова давност. С налагането на запор върху банковата сметка на длъжника на дата 05.11.2021 год. давносттта е отново е прекъсната; с молбата от 04.01.2022 год., с която взискателят Община Варна отново е поискал извършването на изпълнителни действия, вкл. и по настоящото изпълнително дело, давността за принудително изпълнение отново е прекъсната и е започнала да тече нова давност. С молбата на присъединения по негово искане взискател Н. А. Н. от дата 25.04.2023 год., с която той е поискал извършването и опис и оценка, съответно изнасяне на публична продан на имот на длъжника, давността по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК 5 отново е прекъсната; давността е прекъсната и с молбата от 22.04.2024 год. на присъединеният по реда на чл. 456, ал. 2, предл. второ ГПК взискател Н. А. Н., с която той отново е поискал извършване на опис на възбранения имот на длъжника. С извършването на описа на дата 07.06.2024 год. давността за принудително изпълнение отново е прекъсната и е започнала да тече нова давност.