Решение № 82 от 28.02.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Плевен, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря В.Н.П. като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20224400500889 по описа за 2022 година Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1313/16.09.2022 г., постановено по гр. дело № 7038/2021 г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е осъдил на основание чл.127, ал.2 ЗЗД, Й. Б. Н.а, ЕГН **********, гр.Плевен, ********* да плати на В. К.

Н., ЕГН **********, гр. Плевен, ********* сумата от 19233,64 лв., представляваща 1/2 част от платените за периода от 01.12.2017 г. до 05.11.2021 г. от В. К. Н. в качеството му на солидарен длъжник суми за погасяване на задължение по Договор жилищен кредит № ********* между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД в качеството си на кредитор, В. К. Н. в качеството му на кредитополучател и Й. Б. Н.а в качеството й на съдлъжник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата., като за разликата до предявения размер от 20200,16 лв. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Със същото решение, Плевенски районен съд е отхвърлил предявения от В. К. Н., ЕГН **********, гр. Плевен, ********* против Й. Б. Н.а, ЕГН 1

**********, гр. Плевен, ********* иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 4565,99 лв. лихва за забава за периода от падежа на вноските по кредита до 05.11.2021 г., като неоснователен и недоказан.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК, Й. Б. Н.а, ЕГН **********, гр.

Плевен, ********* да плати на В. К. Н., ЕГН **********, гр. Плевен, ********* сумата от 2696,90 лв. направени по делото разноски.

Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ГПК В. К. Н., ЕГН **********, гр.

Плевен, ********* да плати на Й. Б. Н.а, ЕГН **********, гр. Плевен, ********* сумата от 335,13 лв. направени по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В. К.

Н. чрез пълномощника му – адв. М. К. от Адвокатска колегия – гр. Плевен в частта, в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД за разликата от 19 233,64 лв. до 20 200,16 лв. главница и в частта, в която изцяло е отхвърлен иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 4 565,99 лева, както и в частта на присъдените в полза на Й. М. разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 335,13 лв.

Въззивникът излага съображения, че след приемане на заключението на вещото лице в съдебно заседание на 18.08.2022 г. и след установяване на точния размер на заплатеното в повече при извършване на подробна справка в банката и разбивка на главницата и лихвата по периоди, в съдебно заседание от страна на същия е протоколирано изменението на размера на претенцията за главница и лихва и съдът е приел, че искът е изменен, като е намален размера на иска и същият се счита предявен за сумата, както следва: от 20 200,16 лв. главница на 19 233,65 лв. главница и от 4 565,99 лв. мораторна лихва на сумата 4 328,18 лв. мораторна лихва .

Искането по чл. 214 от ГПК за изменение на размера е направено своевременно - до приключване на съдебното дирене в първата инстанция и е уважено от съда, поради което съдът не е следвало да се произнася с такъв отхвърлителен диспозитив, който влече след себе си и отговорност за разноски, които въззивникът не дължи. Съдът е допуснал неволно процесуално нарушение, като е пропуснал да отбележи в мотивите на решението направеното изменение на размера, което е прието и одобрено с определение от 18.08.2022г. и това е довело до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение в тази част.

2

Въззивникът моли, да бъде отменено решението в тази част и съответно да се отмени и по отношение на отговорността за разноски.

На следващо място, по отношение на иска с правно основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД, въззивникът излага доводи, че той следва да установи наличието на главен дълг и забава в погасяването - изтекъл срок за плащане, а при липса на определен срок - наличие на покана, като в случая, съдът е приел, че наличието на главен дълг и отправената нотариална покана не са достатъчни и е следвало едва ли не след всяка неплатена вноска от страна на въззиваемата, същата да се кани, преди завеждането на делото и отделна покана за натрупаните лихви или при всеки изтекъл платеж, в която не е платила да й се отправя покана за главница и лихва.

В настоящия случай следва да бъде формиран правния извод за наличието на главен дълг, което е достатъчно условие за уважаване на иска, но до Й. М. е отправена и нотариална покана, че ако не заплаща половината от вноските по кредита, по който е солидарен длъжник и е подписала договор за кредит и погасителен план след развода, В. Н. ще бъде принуден да заплаща и нейната част и тя ще носи отговорност по чл.127 от ЗЗД. Тази отговорност обезщетява изпълнилият в повече от неговото задължение.

Нотариална покана е връчена на въззиваемата Й. М. на 05.06.2017 г., като отговор на нейна нотариална покана чрез нотариус С.И.. След като е поканена да заплаща и същата първоначално е заплатила само четири вноски от своята част от вноските по погасителния план, които са и известни като падеж и размер, а впоследствие е престанала, тя е наясно, че е в забава от момента, в който след четвъртата платена вноска е изпаднала в неизпълнение по договора за ипотечен кредит и е в забава в погасяването на половината от претендираното регресно вземане, поради което искът с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи до размера на сумата от определена и доказана съобразно заключението на вещото лице - 4 328,18 лева така както е предявена занапред след изменението на размера на иска .

След като длъжникът изпадне в забава, той дължи мораторно обезщетение, защото кредитора неправомерно е лишен от възможността да ползва паричните си средства. Необходимо е само да има парично задължение и длъжникът да е изпаднал в забава. Длъжникът е винаги в забава, когато е изтекъл определения падеж и все още не е изпълнил 3 насрещната си престация. Ако страните не са посочили краен срок, за такъв се смята датата от получаването на покана от кредитора за изпълнение на насрещното задължение - чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Отделен аргумент е и че, освен изпратената нотариална покана да не изпада ответницата в забава, исковата молба има значението на покана и съответно да възникнат правните последици от чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Въззивникът навежда доводи, че следва да се обърне внимание и на спецификата, произтичаща от суброгирането на ищеца в правата на банката.

След като платилият в повече се суброгира в правата на кредитора, то регресният иск по чл.127, ал.2 от ГПК е средство, платилият дълга солидарен длъжник да получи онова, което е платил над частта си от общото задължение, ведно е дължимата мораторна лихва върху всяка една вноска.

Солидарният съдлъжник, който е заплатил целия дълг има личен обратен иск срещу другия съдлъжник, в случая въззиваемата Й. М., съгласно чл.127, ал.2 ЗЗД, за да получи онова, което е платил над частта си, защото същата се е обогатила за сметка на въззивника В. К. Н., неплащайки задължението и дължи освен главниците, и лихвите за забава.

Въззивникът моли, да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните му части и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за настоящата въззивна инстанция.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата Й. Б. М. чрез защитника й – адв. П. М., в който се излага становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеният първоинстанционен съдебен акт в обжалваната му част следва да бъде потвърден, като правилен, законосъобразен и кореспондиращ на установената фактическа обстановка и приобщения по делото доказателствен материал.

Въззиваемата излага съображения, че действително е налице промяна, като е извършено изменение в размера на претенцията чрез намаляването й, което, обаче, е протоколирано с протоколно определение от 13.06.2022 г., като съдът е десезиран за намалената сума и същата вече не представлява част от спорния предмет. Със съдебното решение е налице произнасяне свръхпетитум, поради което същото в тази част се явява недопустимо и подлежи на частично обезсилване.

Независимо от това, обаче, обжалваният съдебен акт не следва да бъде ревизиран в частта за разноските. Намаляването размера на иска винаги е съпроводено или с отказ или с оттегляне за остатъка от сумата, тъй като 4 страната престава да търси защита за част от предмета на първоначалната претенция. Насрещната страна е формирала и организирала своята защита именно съобразно първоначалния петитум, включително и касателно съдебните разноски, съответни на материалния интерес в производството.

Липсва каквото и да е основание същите да останат за нейна сметка след като процесуалният й противник самостоятелно е решил да десезира съда, поради вероятната неоснователност на иска. В тази част производството следва да се счита прекратено, като липсата на нарочно определение в този смисъл представлява процесуален пропуск на съда. Приложимост следва да намери нормата на чл. 78, ал. 4 от 11IK, поради което първоинстанционното решение не подлежи на корекция и в частта на разноските.

Досежно частта от жалбата, касаеща отхвърлената претенция за присъждане на законна лихва по регресната претенция, въззиваемата счита, че оспореният съдебен акт е правилен и законосъобразен с ясни, непротиворечиви и нормативно обосновани мотиви. Категорично наличието на дълг само по себе си не е достатъчно основание за начисляване на законна лихва, особено в хипотезата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Главницата и лихвата се дължат на различно основание и при различни предпоставки. При липсата на покана, длъжникът въобще не е в забава, за да бъде санкциониран за несвоевременно изпълнение. Очевидно е, че изпратеният отговор на нотариална покана не съдържа безспорно изявление, с което въззивникът да е предявил конкретни имуществени претенции към въззиваемата по вече възникнали негови права спрямо нея. Подобно разширително тълкуване на изразената воля би било напълно необосновано и неправилно. Напротив, в цитирания документ същата недвусмислено е инструктирана да заплаща своята част от вноските директно към банката кредитодател в качеството й на пряк кредитор. Искане за възстановяване на надплатеното не е обективирано.

Такова няма и как да бъде отправено, тъй като към този момент вземане в полза на ищеца по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД още не е възникнало. Следователно същото, след като не е ликвидно при изпращане на отговора, не може да бъде и изискуемо и да се начислява лихва.

Знанието, от друга страна, че въззиваемата е спряла да плаща своята част от вноските и че е настъпил техният падеж, е напълно ирелевантно. Тези обстоятелства касаят единствено облигационната връзка между кредитодател и кредитополучател, а не вътрешните отношения между съдлъжниците.

На следващо място, въззиваемата счита, че именно от спецификата на суброгацията може да се извлече още един аргумент за неоснователност на 5 въззивната жалба. В настоящия казус всички вноски към банковата институция са погасявани своевременно от единия солидарен длъжник.

Забава по отношение на кредитодателя липсва, поради което същият не е имал вземане за законна лихва. Следователно такова няма и заместилият го съдлъжник. След като платилото в повече лице встъпва в правата на кредитора (в случая банката), то първото не може да разполага повече права от тези, които е притежавал последният. Вземането за лихва трябва да се формира на допълнително самостоятелно основание. Такова би представлявало поканата за изплащане на регресната компенсация. Искането за парично уравняване, обаче, е отправено едва с исковата молба, поради което процесната претенция за минал период се явява неоснователна и недоказана.

Въззиваемата моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.