Решение № 754 от 16.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. Варна, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20223110204384 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Р. Д. Р. ЕГН 8211091104, подадена чл. адв. Ж. Г. от ВАК против НП № 21-0819-005808 от 21.01.2022год. на началник група в ОДМВР Варна, Сектор „ПП“ Варна са му били наложени следните адм. наказания: 1. глоба в размер на 200лв., на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 23, ал.1 от ЗДП; 2. глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца глоба, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП, за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДП и 3. глоба и в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП.

В частта на т. 1 и т.3 НП е влязло в сила на, след въззивно и касационно обжалване като с решение на АС Варна по 1361/27.10.2022год. постановено по к.а.н.д. № 2125/2022год. касационният съд е отменил предходно решение на ВРС с което НП в частта на т.2 е било потвърдено и е върнало делото за ново разглеждане.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е единствено НП в частта на т.2.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, необосновано и е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва извършването на нарушението по чл. 123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДП и моли НП и в тази му част да бъде отменено.

1

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.

Представлява се от редовно преупълномощен защитник в лицето на адв. П.М. който във фазата по същество моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно на основанията изложени в жалбата.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно, в случай че жалбата бъде уважена и се претендира присъждане на разноски от ответната страна, отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства като, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.12.2021год. около 21:15ч. въззивникът управлявал л.а „Тесла“ с рег. № В3276НТ по бул. „Цар Освободител“ в гр.Варна в посока бул. „Трети Март“ когато до автобусна спирка „победа“ застигнал и блъснал движещия се пред него л.а. „Хонда Джаз“ с рег.№ В7567ВТ. В резултат на ПТП-то удареният автомобил преминал в лентата за насрещно движение и се спрял в левия тротоар, а автомобилът управляван от въззивника продължил движението си напред спрял на около 50м. от мястото на удара. След произшествието въззивникът е неговия спътник излезли от автомобила.

Същите не отшили при водача, на другия автомобил, но от хора намиращи се наблизо разбрали, че автомобила е бил управляван от жена след което избягали от мястото като въззивникът не уведомил за произшествието в сектор ПП. На мястото на произшествието пристигнал екип на Сектор ПП в състав свидетелите Г. Г. и Ж. М.. Същите установили пострадалия автомобил както и неговата водачка, която също била видимо увредена, но контактна. От нея и от други лица очевидци полицаите разбрали как е възникнало произшествието. Същите повикали спешна помощ и огледали района. Видели автомобилът на управляван от въззивника спрян по-нагоре, ударен и заключен. По рег. номер на МПС-то полицаите установили неговия собственик, който не бил въззивника, а фирма (ЮЛ) и се свързали по телефона с управителя на фирмата. От него разбрали, че автомобилът е бил предоставен за ползване на въззивника и го помолили да се свърже с него.

След известно време (около 45м. след ПТП-то) въззивника се явил на мястото на произшествието. Полицаите снели обяснения и от него в които той потвърдил, че той е управлявал автомобила „Тесла“ и е ударил другата кола.

Съставен бил протокол за ПТП с пострадали лица, а срещу въззивника бил издаден АУАН № 511491/11.12.2021год. в който било посочено, че същият е извършил три нарушения едно от които нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДП за това, че на 11.12.2021год. в 21:15ч. по бул. „Цар освободител“ до 2 спирка „победа“ посока бул. „Трети март“ управлявал л.а. „Тесла“ с рег.№ В 3276НТ собственост на „Алианц лизинг България“ АД“ поР. недостатъчно разстояние (дистанция) застигнал движещия се пред него л.а. „Хонда Джаз“ с рег.№ *** ….. Възниква ПТП с пострадало лице – водача на л.а. „Хонда“ … Водачът напуска местопроизшествието без да уведоми службата за контрол на МВР.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и на 21.01.2022год. въз основа на акта АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него. Приел, че въззивника е извършил нарушенията описани в акта, в това число и нарушението на чл. 123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДП и за това нарушение му наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв. както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основани ечл. 175, ал.1 ,т.5 от ЗДП.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали Г. Г. и Д. А. (свидетели вписани в акта), Ж. М. (актосъставител), както и К. М..

В показанията си пред съда св. Г. сочи, че е посетил произшествието заедно с колегата си М. по разпореждане на ОДЧ. Заявява, че на място е бил установен л.а. „Хонда джаз“ с водач жена, която била видимо пострадала, но контактна, а по-нагоре на около 50м. бил установен и л.а. „Тесла“ ударен и заключен. Сочи, че другият водач – въззивника е бил установен в последствие по рег. номер на автомобила и дошъл на място около 30м. след като те били пристигнали на произшествието, както и че по двата автомобила е имало щети. Заявява, че въззивникът е дал и писмени обяснения както и че АУАН бил съставен на място и той го подписал без възражения.

В показанията си пред съда св. М. заявява, че не си спомня нищо за случая.

Св. А. сочи, че била свидетел на катастрофата, и обяснява подробно нейното настъпване. Заявява, че автомобилът който предизвикал катастрофата след сблъсъка продължил да се движи напред и спрял след десетина метра. Хората от него (два души) избягали а тя отшила при пострадалата. Дошла полиция, линейка, роднини на пострадалата водачка, но докато тя била там водача на другия автомобил не се явил.

В показанията си пред съда св. М. сочи, че той се возил в автомобила на въззивника когато станала катастрофата. Заявява, че след катастрофата излезли от автомобила и отишли при другата кола да видят дали има пострадали. Разбрали от другите хора които били там, че колата е управлявана от жена която била добре и Р. (въззивника) побягнал защото нямал документи.

Като писмени доказателства към АНП са приложени освен АУАН, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, обяснения от Р. Д. Р., обяснения от Д. А. А., декларация по чл. 188 от ЗДП 3 изходяща от Р. Д. Р., констативен протокол за ПТП с пострадали лица и др.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Макар и твърде лаконична фактическата обстановка изложена в АУАН и НП съдържа обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение по т.2 от НП.

Посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с описание на нарушението съдът не констатира. В тази насока са и указанията дадени с Решение № 1361/27.10.2022год. по к.а.н.д. № 2125/2022год. АУАН е бил надлежно предявен и връчен на въззивника. В контекста на горното съдът не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение за допуснати съществени нарушения на процес. правила.

Съдът намира, че АНО правилно от фактическа страна е приел, че въззивника Р. е управлявал лек автомобил, участвал е в ПТП с пострадали хора и не е уведомил за ПТП съответната служба за контрол като напуснал произшествието. Това по безспорен начин се установява от събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Г. Г., А. и М. (приятел на въззивника), констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Като не е уведомил за ПТП при което има пострадало лице (водача на другия автомобил) съответната служба за контрол въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДП.

Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание за водач на МПС, който наруши задълженията си като участник в ПТП, каквото виновно поведение в случая е налице. Досежно размера на наложените му наказания за това нарушение обаче съдът счете че те са завишени. В случая без да излага каквито и да било мотиви, и без каквито и да било приложени към преписката доказателства сочещи на отегчаващи отговорността обстоятелства, АНО е наложил на въззивника адм. наказание глоба в максимален размер – 200лв. и адм. наказание лишаване от правоуправление в размер към средния - 3м. Ето защо съдът счете, че така определените наказания следва да бъдат коригирани към определения от закона минимум – глоба в размер на 50лв. и лишаване от правоуправление за срок от един месец, като счете същите в своята 4 съвкупност са достатъчни за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

С оглед на всичко изложено по- горе съдът счете, че атакуваното НП в частта на т.2 е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процес.недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложените наказания на минималния предвиден в закона.

В останалите части НП е влязло в сила.

По разноските.

Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, която своевременно, чрез процес. си представител в депозирани преди съдебното заседание писмени бележки е формулирала искане в тази насока.

С оглед крайния изход на спора съдът счете, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати разноски на въззиваемата страна на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера на отхвърлената част на иска (50лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 20лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника Р. Д. Р. в полза на ОД на МВР Варна.