Решение № 581 от 14.10.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Видин, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Гражданско дело № 20261320101557 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1408, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, с която против Д. Н. Н.Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. Видин, обл. Видин, ****** са предявени искове с правно основание по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във вр. с 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Твърди се, че на 28.03.2025 г., ищцовото дружество сключило, в качеството на кредитодател, с ответника но делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 534383. Договорът е сключен при условията на ЗПФУР.

Сочи се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл Договор и Общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиентът получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код.

Сочи се, че по принцип преди извършване на паричния превод клиентът получава обаждане на посочен от него телефонен номер, като разговорът се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

1

При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: ********** и следният имейл: denitsa [email protected]. Активиращият код е 8090.

Излага се, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство но смисъла на чл. 10 от ЗНК, във вр. е чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл.

3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Сочи се, че приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, г. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.

Поддържа се, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от която е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставена е от ищеца и справка на личната карта направена в сайта на МВР - видно от която, че същата е валидна. Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат то се сочи, че именно ответникът е предоставил снимките. С цел допълнителна идентификация на ответника, е проведен и видео разговор, с цел съпоставка на лицето от личната карта с това, което кандидатства.

По този начин кредитополучателят е сключил договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени но посочения от него начин.

Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същият е отпуснат кредит с главница в размер на 1000.00 /хиляда лева/. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на 1000.00 /хиляда лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена по посочена от ответника банкова сметка, на която той е титуляр.

Твърди се, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането за главница в размер на 1000.00 лева, равняващи се на 511.29 евро е дължимо па 30 равни вноски, като първите 29 са в размер на 33.33 евро, а последната 30-та - 33.43 евро. Твърди се, че е изпратен имейл, чрез който на датата на получаването му — 24.11.2025 г. надлежно е обявена предсрочна изискуемост. Възможността за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл е предвидена в гл. V, т. 5, б. “б” от Общите условия към договора. В случай, че се приеме, че няма надлежно обявена такава, то се сочи, че приложение следва да намери приложение т. 1 от ТР № 8 от 2017 г. по т.д. 8 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, които са непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Размерът на вземането подлежащо на уважение следва да се определи към момента на формиране на сила на пресъдено нещо.

Съгласно т. 2 от цитираното решение обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са отграничени падежирали от непадежирали вноски не е условие искът да бъде обявен за недопустим. Въз основа на горното и в случай, че съдът приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, ищецът моли съда да определите като изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. С оглед гореизложеното се иска да се уважи цялата претенция за 2 главница в размер на 465.31 евро, равняващи се на 910.07 лв.

Посочва се, че при изплащане на вноските по кредита, клиентът трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в размер на 11.68 %. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение с настъпил падеж е договорната лихва за периода от 26.06.2025 г. до 23.11.2025 г. в общ размер от 25.02 евро /равняващи се на 48.94 лв./, което е и основанието за нейната изискуемост.

Излага се, че по договора е дължима още и такса “Ангажимент”. Дължимостта й е уговорена в чл. 2, ал. 1, т. 3 от Договора за кредит. Таксата е дължима в цялост при сключването на договора, като за улеснение на клиента е разпределена по вноските. Със заявлението е претендирана такса ангажимент в размер на 294.91 евро /равняваща се на 576.80 лева/.

Поддържа се, че при формиране на годишния лихвен процент като компоненти са включени договорната лихва и таксата “Ангажимент”, като формирането на ГПР е подробно описано в Договора. Размерът на ГПР в случая е 61.81 %, като към момента на сключването, максималният размер по данни от БНБ е 62.95 %.

Твърди се, че ищецът е правил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, но същите са безуспешни, като ответникът не погасява задълженията си съгласно договореното. Вследствие на това ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПK чрез ЕПЕП, като делото е разпределено на Районен съд - Бяла. В резултат е образувано ч.гр.д. № 1483/2025 г. По същото е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Посочва се, че към датата на депозиране на искова молба Кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 774.86 евро от които: 465.31 евро главница, 25.02 евро договорна/възнаградителна лихва за периода 26.06.2025 г. до 23.11.2025 г., 294.91 евро — такса ангажимент, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на депозиране на исковата молба до пълното погасяване на дължимата сума.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 774.86 евро от които: 465.31 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2025 г. до окончателното плащане, 25.02 евро договорна/възнаградителна лихва за периода 26.06.2025 г. до 23.11.2025 г. и 294.91 евро — такса ангажимент.

Претендират се съдебни разноски в заповедното производство и разноски в настоящото производство.

Ответницата, редовно призована, не се представлява и не взема становище по исковете.

Въпреки дадената й възможност за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същата са указани последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл.

238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането 3 му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

С молба вх. № 15587/23.09.2026 г. ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1 т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция.

Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.

Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена като се признае за установено, че ответникът дължи претендираната парична сума.

Във връзка с изложеното предявеният иск следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 774.86 евро от които: 465.31 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2025 г. до окончателното плащане, 25.02 евро договорна/възнаградителна лихва за периода 26.06.2025 г. до 23.11.2025 г. и 294.91 евро — такса ангажимент.

По отношение на разноските.

Ищецът претендира от ответника заплащане на разноски в исковото производство за: държавна такса – 25.56 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 160.00 евро. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 102.26 евро.

4

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 127.82 евро, от които: държавна такса – 25.56 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро.

По заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в общ размер на 64.48 евро, от които: 13.35 евро за платена държавна такса и 51.13 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Н. Н.Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр.