Решение № 401 от 28.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Велико Търново, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Красимира Г. И.а като разгледа докладваното от Теодорина Д. Въззивно гражданско дело № 20244100500745 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 481 от 08.07.2024г. по гр.д. № 2127/2022 година Районен съд Горна Оряховица е допуснал извършването на делба на следните движими имоти: АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр. Горна Оряховица, ***, на трети етаж, подробно описан в решението, с право на пожизнено ползване върху 4/6 /четири шести/ идеални части от имота в полза на Ю. Т. Т., между съсобствениците Б. М. Д., Д. Й. Д. и С. М. П., при квоти 4/6 идеални части в режим на съпружеска имуществена общност между Б. М. Д. и Д. Й. Д., 1/6 идеална част за Б. М. Д. и 1/6 идеална част за С. М. П.; АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се в гр.Горна Оряховица, ***, в жилищна сграда – блок „Ракета I“, на втори етаж, с изложение север-изток-юг, подробно описан в решението, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, между съсобствениците: Ю. Т. Т., Б. М. Д., и С. М. П., при квоти 4/6 идеални части за Ю. Т. Т., 1/6 идеална част за Б. М. Д. и 1/6 идеална част за С. М. П.; ДВОРНО МЯСТО с площ от 2700 кв.м., съставляващо УПИ IX-73 в квартал 17 по плана на с. С., община Стражица, при граници: улица, Ж. М. Ж., Д. П. Ж., Г. С. К., Й. Д. В. и Д. Д. Д., заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, между съсобствениците: Ю. Т. Т., Б. М. Д., и С. М. П. при квоти 4/6 идеални части за Ю. Т. Т., 1/6 идеална част за Б. М. Д. и 1/6 идеална част за С. М. П.; ДВОРНО МЯСТО с площ от 1150 1 кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот VIII-134 в квартал 10 по плана на с.С., община Стражица, при граници: улица, Х. Г. Х., М. Г. Б. и П. Й. С., между съсобствениците:

Ю. Т. Т., Б. М. Д. и С. М. П. при квоти 4/6 идеални части за Ю. Т. Т., 1/6 идеална част за Б. М.

Д. и 1/6 идеална част за С. М. П. и НИВА с площ от 14,218 дка, пета категория, представляваща имот № 217020 по плана за земеразделяне на с. С., община Стражица, в местността „Сусурлука“, при граници: имот № 217017 – нива на „Тива-I“ ЕООД; имот № 217016 – нива на „Тива-I“ ЕООД; имот № 217012 – нива на Д. Й. Д.; имот № 217011 – нива на Д. Г. В. и др.; имот № 217010 – нива на В. С. Д.; имот № 217021 – нива на М. П. М.; имот № 218838 – полски път на Община Стражица и имот № 217019 – нива на „ТиваI“ ЕООД, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: пета, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 217020, при съседи: ***, ***, ***, ***,

***, ***, *** и ***, между съсобствениците: Ю. Т. Т.,

Б. М. Д. и С. М. П. при равни квоти – по 1/3 идеална част за Ю. Т. Т., Б. М. Д. и С. М. П..

Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ю. Т. Т. срещу Б. М. Д. и С. М. П., инцидентен установителен иск чрез която се иска да се приеме за установено, че АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се в гр. Горна Оряховица, *** /едно/, в жилищна сграда – блок „Ракета I“, на втори етаж, с изложение север-изток-юг, подробно описан в решението, е нейна лична собственост, като придобит по време на брака с М. Т. изцяло с лично имущество. Ю. Т. е осъдена да заплати на С. Т. сумата от 1510 лв., представляваща направени по делото разноски по съединения иск.

Против решението в частта му, с която е допусната делба между Ю. Т., С. П. и Б. Д. на АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се в гр. Горна Оряховица, ***, на втори етаж, състоящ се от две стаи, хол, столова, кухня, баня, тоалетна, килер и коридор със застоена площ 102,20кв.м., ведно с избено помещение № 12 с площ 19,50кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинска земя, представляваща УПИ № IX за жилищно строителство в кв. 208 по плана на гр. Горна Оряховица, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** по ККР на града и в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен инцидентния установителен иск за установяване, че този имот е лична собственост на Ю. Т., като придобит по време на брака й с М. Т. изцяло с лично имущество, е постъпила въззивна жалба от Ю. Т., подадена чрез пълномощник адв. С. К. М.. Навеждат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон от съда, като е направил извод, че Ю.

Т. не е придобила с лични средства спорния имот при покупка му на публичната продан, организирана от ЧСИ. Средствата били платени от влог на ищцата Т. на 06.01.2014 година, когато е действал вече режим на разделност по отношение на влоговете на всеки от съпрузите и личните им банкови сметки. Навеждат се доводи, че придобитият имот, цената на който е платена чрез средства от влог на единия съпруг след 2009 година, е негова лична собственост. Съгласно действащият към момента на покупката материален закон средствата 2 по влоговете на съпрузите, включени по сметките им са лични средства и от 2009г. са изключени от съпружеската имуществена общност. Поради това за придобитото имущество, заплатено с такива средства, презупцията на чл. 21, ал. 3 от СК е опровергана и е налице трансформация на лично имущество. В случая бил без значение произходът на средствата по този влог. Това обстоятелство не било обсъдено от районния съд в мотивите на решението. Изводите на съда почивали изцяло на действалия преди 2009 година СК. Не било взето предвид и направеното от ответницата Богдана Д. признание на инцидентния установителен иск. Нарушавайки процесуалните правила съдът не включва това изявление в доклада по делото и по този начин ищцата била лишена от възможността да иска произнасяне на решение при признание на иска. Допуснато било процесуално нарушение и при отхвърляне искането за събиране на гласни доказателства. Неправилно съдът бил приложил разпоредбата на чл. 164 от ГПК. Излага аргументи за допустимост на гласните доказателства, чрез които целяла да установи получаването на парите по приложените по делото договори за дарение. Предвид това оправя искане да бъдат допуснати като свидетели пред въззивната инстанция на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК Христо Александров, Н.

Иванов, Петя Досева и Христина Стефанова при режим на довеждане, които да установят заявените пред РС Горна Оряховица обстоятелства. С оглед на изложените възражения, моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на районния съд в обжалваната част и да постанови ново, което да уважи инцидентния установителен иск като приеме, че Ю. Т. е собственик на гореописания апартамент № 4 в гр. Горна Оряховица, ул.

„Б.“ № 1, ет. 2 и да отхвърли иска за делба по отношение на този имот.

Не е подаван отговор на въззивната жалба от ответниците по жалбата.

Съдът с определението по чл. 267 от ГПК е отхвърлил искането за събиране на гласни доказателства, като неоснователно и поради липсата на допуснато процесуално нарушение пред първата инстанция при произнасянето по същото искане.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което се явява редовна и процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд дължи служебно произнасяне по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице процесуални нарушения при постановяване на решението, което да обуславят неговата недопустимост в обжалваната част. Поради това въззивната инстанция следва да разгледа жалбата и делото по същество и да извърши проверка относно 3 правилността на атакуваното решение.

Предмет на въззивната проверка е само решението на първоинстанционния съд в частта му, с който е уважен иска за делба, предявен от С. М. П. против Ю. Т. Т. и Б. М. Д. за делба на АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се в гр. Горна Оряховица, ***, в жилищна сграда – блок „Ракета I“, на втори етаж, с изложение север-изток-юг, подробно описан в решението, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри при права – по 1/6 идеални части за С. П. и Б. Д. и 4/6 идеални части за Ю. Т. и решението, с което е отхвърлен предявеният от Ю. Т. против С. П. и Б. Д. инцидентен установителен иск, чрез който се иска да бъде прието за установено, че ищцата по този иск е единствен собственик на този имот, който представлявал лична собственост като придобит по време на брака с общия наследодател М. Т., но изцяло с лични средства. Изложени са твърдения, че този имот е придобит на публична продан , така като е посочено в исковата молба чрез която е предявен иска за делба, за сумата от 38500,00 лева, но тази сума е платена от Ю. Т. изцяло с лични средства, които са дарени от Х. Р. А. – 18000 лв., Б. М. Д. – 10 000 лв. и от Н. С. И.

15000,00 лв. и по този начин не е бил налице принос от страна на съпруга М. Т., поради което не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Други твърдения исковата молба не са изложени. Едва с въззивната жалба се навеждат нови обстоятелства относно паричните средства като лични такива за Ю. Т., тъй като са от личен влог на нейно, който съгласно СК от 2009 година е изключен от съпружеската имуществена общност, което автоматично оборвало съвместния принос на съпруга М. Т..

Ищцата по иска за делба и ответница по инцидентния установителен иск С. П. поддържа твърденията, че имотът е придобит по време на брака между родителите в режим на съпружеска имуществена общност и отрича плащането на цената при публичната продан на имота да е с лични средства на Ю. Т.. Твърди, че към датата на купуване на спорния имот съпрузите – родителите са разполагали със парични средства и друго имущество. Наследодателят М. Т. е получавал пенсия, освен това твърди, че през 2008 година е получил значителни средства от наследство от сестра си Гинка Йоргова, живяла и починала в Република Чехия. Оспорва договорите за дарение като съставени единствено за целите на настоящото производство, а от друга страна заема становище, че дори да се приемат за действителни, то не се установява чрез тези средства да е платена цената на спорния имот.

Ответницата по инцидентния установителен иск Б. Д. е представила писмено становище, в което е направила изявление, че всички твърдения в инцидентния установителен иск отговарят на истината за закупуването на Апартамент № 4 с площ 102,2 кв.м. с адрес гр. Горна Оряховица, ***, ет. 2 в блок „Ракета 1“. Признава, че е предоставила дарение на Ю. Т. сумата пари от 10 000 лв. Така направените изявления имат характера на признание на факти, но не и на признаване на инцидентния установителен иск.

Предвид тези твърдения първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на инцидентния установителен иск по чл. 23, ал. 1 от СК и е разпределил 4 доказателтвената тежест с оглед изложените в исковата молба твърдения, а именно твърденията на Ю. Т., че цената при публичната продан на спорния апартамент е платена чрез парични средства дарени от Х. Р. А., Б. М. Д. и Н. С. И. и лични средства Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда подробно. Страните по инцидентния установителен иск и по иска за делба с предмет гореописания недвижим имот не спорят, че са законни наследници на М. Т. – Ю. Т. – съпруга, а С. П. и Б. Д. са негови дъщери.