Решение № 65 от 25.04.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Разград, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова при участието на секретаря Д. Здр. Станчева в присъствието на прокурора В. Як. М. като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Гражданско дело № 20213300100275 по описа за 2021 година

Предявен е иск от С. С. Ш. против Прокуратура на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в следното: понасяне на неудобства, свързани с участие в процесуални действия при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза; негативни емоции; притеснения от обвиненията; накърняване на авторитет; нарушения в социалното общуване; негативно отражение върху живота на ищеца, в резултат на незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 157, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, по което е бил оправдан и вследствие на проведен несправедлив съдебен процес по НОХД № 154/2019 година по описа на Районен съд – Разград, в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателно изплащане на задължението. В последното открито съдебно заседание по делото е допуснато изменение на цената на иска, като същият е увеличен на 100 000 лева.

Депозиран е писмен отговор от ответника Прокуратурата на Р България, в който се излагат съображения за недопустимост, съответно за неоснователност и недоказаност на предявеният иск както по основание, така и по размер. Поддържа се и в съдебно заседание.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът С. С. Ш. е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда по НОХД №154/2019 год.по описа на РС Разград в това, че:

- на 01.10.2018 г. в местността „***“, находяща се в землището на гр. Разград е извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол – К. Р. А. , като е 1 употребил за това сила и заплашване и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.157, ал.1, пр.2 във вр. с чл.18,ал.1 от НК и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване.

- на 01.10.2018 г. в гр.Разград, в условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител със С. Р. М. , е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - проявил буйство, невъзпитаност, отправил обиди с думите: “Долни кучета!“/‘Кучета мръсни!“, “Кои сте вие, че да ни бутате?“ и псувни с думите: „Майка ви ще еба!“, към полицейските служители С. Я.

Д. и С. М. Н., двамата служители на ОД МВР - Разград и Н. И. И. и Г. В. Г., изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, многократно отказал да изпълни техните разпореждания да преустанови нанасянето на удари по тялото на С. Р. М. и отправянето на псувни и закани към него, оказал физическа съпротИ. срещу тях, чрез дърпане и блъскане, като деянието е съпроводено със съпротИ. срещу орган на властта и по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което и на основание чл. 325, ал.5 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване.

НА ОСНОВАНИЕ чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия С. С. Ш. за двете деяния едно общо наказание в размер на по-тежкото, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

НА ОСНОВАНИЕ чл.59 от НК ЗАЧИТА времето, през което подсъдимият е бил задържан по делото, считано от 01.10.2018г .

Със същата присъда ищецът С. С. Ш. е признат за невинен и е оправдан по обвинението по чл.157, ал.1 пр.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК да е извършил в съучастие като съизвършител със С. Р. М. опит за полово сношение с лице от същия пол - К. Р. А., като е употребил за това сила и заплашване и опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини. С присъдата е бил признат за виновен и осъден С. Р. М. за извършено престъпление по чл. 325, ал.5 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК в съучастие като съизвършител с ищеца С. С. Ш., но е бил оправдан по обвинението за извършено престъпление като съизвършител със С. С. Ш. по чл.157, ал.1, пр.2 във вр. с чл.18,ал.1 от НК. С решение от 03. 07. 2020 г. по внохд № 40/ 2020 г. по описа на Разградски ОС присъдата е била потвърдена.

Видно от Писмо, изх. № Рег. 2/09. 09. 2022 г. на ГД „Изпълнение на наказанията“ Затвор гр. Белене, вх. № 3603/ 15. 09. 2022 г. /л.375/, ищецът е изтърпял наложеното по горната присъда наказание и е освободен на 22. 07. 2022 г.

Ответникът е представил с писмения отговор Справка за съдимост на ищеца, издадена на 21. 02. 2022 г. Според справката, в периода от 1990 г. до 2019 г. ищецът е осъждан по 10 наказателни дела от общ характер, като по осем от присъдите след 1993 г. е изтърпявал ефективно наказание „Лишаване от свобода“.

2

По молба на ищеца е назначена СМЕ, изготвена от съдебен лекар д-р В.. Същата е дала заключение, че от приложената по делата и досъдебното производство медицинска документация на името на С. Ш. се установиха данни за: Инфилтративно-невмонична ТБК на белите дробове в 1/0 - март 2005г. с рецидив - ноември 2007г.; Биполярно фективно разстройство - май 2006 г.; Смесено личностово разстройство - декември 2009, февруари 2010;ТБК на периферни лимфни възли /ингвинални/ - ноември 2016 г.; 5. Астма с алергичен компонент - март 2019 г.; Установено изкривяване на носната преграда март 2009 г. от травма с голяма давност; Намалено зрение на двете очи - октомври 2021 г.; Епилепсия юли 2020 г.; март 2022 г.; Перфорация на тъпанчето на ляво ухо - ноември 2021 г.

Заболявания с хроничен характер са:инфилтративно-пневмонична ТБК на белите дробове/март 2005 г., ноември 2007 г./, без данни за усложнения/разсейване след ноември 2016г;разстройство в психичната сфера /май 2006 г.; декември 2009, февруари 2010/;хронична обструктивна белодробна болест /ноември 2016 г./; астма с алергичен компонент /март 2019 г./;и подлежат на системно наблюдение и лечение. Астмата с алергичен компонент няма доказателство за свръхчувствителност към определен алерген функционални тестове на белите дробове - спирометрия, алергологични проби /установяване на алергичната реакция към конкретни алергени - кръвна алергологична проба за измерване нИ.та на имуноглобулин Е (IgE) и кожна алергологична проба/.Toвa заболяване може да се дължи и на ХОББ /Хроничната обструктивна белодробна болест/, която по категоричен начин е в причинно-следствена връзка с ТБК на белия дроб.

Съдебномедицинската експертиза за установяване на здравословно състояние от наблюдаващия лекар, /15.11.2019 г./ сочи: „ ... Леко протичаща бронхиална астма, късни последици от прекарана ТБК на белия дроб, оформени пневмофиброзни изменения в белодробния паренхим /бронхектазии/... “;Поставената диагноза Епилепсия също няма нито едно медицинско доказателство. Описаната Анамнеза в Амб. лист №000379/07.03.2022 г.

/първичен амб. преглед, проф. д-р П. Б., невролог/:„Пациент с посттравматична епилепсия.

В рамките на 2 месеца получил 7 пристъпа по типа на ГТКП“ не е подкрепена.

Установеното обективно състояние не сочи отклонения в неврологичния статус. Не е ясно какъв е травматичният компонент на заболяването. Няма данни „пристъпите“ да са били наблюдавани и документирани. Анамнезата не е обективно средство за поставяне на диагноза. Удостовереното в психиатричната сфера разстройство е с давност от месец май 2006 г. Документирани : изкривяване на носната преграда /март 2009 г./ е обусловено от травма с голяма давност;намалено зрение на двете очи /октомври 2021 г./ е естествен възрастов процес;перфорацията на тъпанчето на ляво ухо /ноември 2021 г./ има травматична генеза.

Заключението на вещото лице е оспорено от ищеца и е назначена повторна СМЕ.

Представено е заключение от съдебен лекар д-р М. и въз основа на цялата ведицинска документация в медицинското досие, изискано от затворническата администрация на Затвора гр. Белене. Според заключението, за периода 2005 г. – 2022 г. ищецът страда от:

Инфекциозни заболявания:Туберкулоза: Инфилтративно-пневмонична туберкулоза на белите дробове с пневмофиброзни промени, диагностицирана през 2005 г. Боледувал и през 3

2007 г. Туберкулозна периферна лимфаденопатия със засягане на ингвинални лимфни възли - диагнозата е доказана хистологично при хоспитализация през 2016 г.Касае се за инфекциозно заболяване със засягане на белите дробове (епизоди на клинично активна туберкулоза през 2005 г. и 2007 г.) и засягане на ингвинални лимфни възли (2016 г.), съответно с хоспитализации и проведени лечение и химиопрофилактика. От данните по делото, следва да се приеме, че е налице ремисия на заболяването, след 2016 г. няма данни за нови рецидиви. Ламблиоза: Диагностицирана е при хоспитализация по друг повод през 2016 г., проведено е медикаментозно лечение. Касае се за инфекциозно заболяване, засягащо тънкото черво. В медицинската документация по делото няма данни инфекцията да персистира и следва същата да е била излекувана при дехоспитализацията на 13.02.2016 г. няма основание да се приеме, че към момента Ш. страда от ламблиоза. Заболявания на дихателната система:

Хроничен бронхит - диагностициран с рентгенография при хоспитализация през 2016 г. (Епикриза ИЗ № 39212/13.11.2016 г.). Касае се за хронично дифузно неспецифично възпаление на бронхиалното дърво, протичащо с многократно изостряне. Заболяването изисква отстраняване на провокиращите фактори като тютюнопушене, предвид хроничния му прогресивен ход. По делото няма медицинска документация, отразяваща актуалното състояние по отношение на заболяването. Астма с преобладаващ алергичен компонент - диагностицирана през 2019 г. от специалист пулмолог и проведени три консулта с алерголог през 2020 г. по повод заболяването (липсва медицинска документация от прегледите, извършени от Алерголог). Касае се за хронично алергично възпалително заболяване на дихателните пътища, при което възпаление води до поява на бронхиална хиперреактивност и свързаните с нея обостряния (пристъпи). При добър терапевтичен контрол на заболяването обичайно се постига продължителен асимптомен период (заболяването е неактивно). Като се вземат предвид данните за два епизода на активна белодробна туберкулоза при Ш., е възможно да се коментира смесен тип астма, при който освен преобладаващия алергичен компонент, потенцииращ ефект за пристъп има и преживяната бактериална инфекция. По делото няма данни за актуалното състояние на Ш. по отношение на заболяването. Предвид хроничния му ход и данните от медицинската документация за непостигнат оптимален контрол на болестта, болният следва да се приеме за клинично здрав. Бронхиектатична болест - диагностицирана през 2019 г. от специалист - пулмолог. Касае се за необратимо разширение на бронхите - увреждане, причинено от различни белодробни заболявания. Не е възможно възстановяване - спонтанно или след медикаментозна терапия. По делото няма медицинска документация, отразяваща актуалното състояние по отношение на заболяването. Предвид естеството на заболяването, следва да се приеме, че и към момента то е налице при Ш.. Белодробен емфизем заболяването е документирано при извършена компютърна томография на бял дроб на 30.12.2020 г. (отразено в Епикриза ИЗ № 18/01.09.2021 г.). Касае се за необратимо разширение на терминалните бронхиоли и деструкция на стените на алвеолите.

Заболяването често е последица от хроничен бронхит или бронхиална астма. Не подлежи на излекуване.Предвид естеството на заболяването, следва да се приеме, че и към момента то е налице при Ш.. Пневмосклероза - диагнозата е поставена през 2006 г. във връзка с 4 последици от прекарана белодробна туберкулоза през 2005 г., като следва да се отбележи, че още при дехоспитализацията през 2005 г. при извършена рентгенография са описани пневмофиброзни промени. Пневмосклерозата представлява морфологичен субстрат на редица белодробни заболявания, изразяващо се в необратимо увреждане на белодробния паренхим, който се замества от съединителна тъкан. Това намалява функционалния капацитет на белите дробове в различна степен в зависимост от разпространението на процеса. Пневмосклерозата не подлежи на спонтанно възстановяване или излекуване.