Решение № 2097 от 24.07.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2097

Русе, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - III КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

ЧЛЕНОВЕ:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

ТАТЯНА ИЛИЕВА

При секретар СВЕЖА БЪЛГАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия ЙЪЛДЪЗ АГУШ канд № 20267200600473 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр.чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е касационна жалба от началник група в сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция (ОД) на МВР - Русе против решение № 202 от 30.04.2026 г., постановено по АНД № 139/2026 г. по описа на Районен съд - Русе (РС - Русе), с което е отменено наказателно постановление (НП) № 25-1085-003980 от 30.12.2025 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе, с което на М. К. К. от [населено място] за нарушение на чл. 104б, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 3 000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и е осъдена ОД на МВР - Русе да заплати на М. К. К. разноски по делото в размер на 500 евро за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон.

Претенцията е да се отмени решението на РС - Русе и да се реши спора по същество, като се потвърди издаденото наказателно постановление.

Касационният ответник, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва основателността на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да отмени оспореното пред него наказателно постановление, въззивният съд е счел, че не са налице достатъчно доказателства, които да обосноват несъмнен извод във виновността на наказаното лице за вмененото му нарушение, т.е. в конкретния казус не можело да се приеме за доказан умисълът при извършване на нарушението, а оттам и неговата съставомерност.

Решението на РС - Русе е неправилно.

Касационната съдебна инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че въз основа на доказателствения материал по делото не можел да се приеме за доказан умисълът при извършване на нарушението, а оттам и неговата съставомерност. Съображенията за това са следните:

Районният съд е бил сезиран с жалба против наказателно постановление, издадено във връзка с постановление на РП - Русе от 12.12.2025 г., с което прокурор в РП - Русе е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил пр.пр. № 7332/2025 г. по описа на РП - Русе, преписка с рег. № 1085р-8347/2025 г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР - Русе като е изпратил материалите по пр.пр. № 7332/2025 г. по описа на РП - Русе на началник сектор ПП при ОД на МВР - Русе по компетентност, с оглед преценка за евентуално налагане на административни санкции, предвид че преписката е била образувана по повод на изпратени материали от сектор ПП при ОД на МВР - Русе за извършено нарушение на чл. 104б, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

От данните, съдържащи се в материалите по преписката, прокурор в РП - Русе е установил, че на 30.10.2025 г., около 21:50 часа, мл. а-р Т. И. и колегата му З. В. се намирали на [улица]в [населено място], където изчаквали на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището с [улица], посока ОД на МВР - Русе, със служебен автомобил „Фолксваген“ с рег. № [рег. номер]. По същото време, пред тях били разположени два автомобила, успоредно разположени в средна и дясна лента за движение на платното за движение, а именно л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер] и л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер]. При подаден зелен сигнал на светофарната уредба, двата автомобила потеглили рязко и ускорили скоростта си, като се чуло форсиране и протриване на гуми до асфалта, след което продължили да се движат успоредно един до друг. Полицейските служители последвали двата автомобила и спрели автомобилите с подаване на светлинен и звуков сигнал, за да предотвратят настъпването на ПТП. При извършената проверка били установени двамата собственици и водачи на двата автомобила като собственик и водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер] била установена М. К. К. от [населено място], на която при проверката бил съставен АУАН, серия GA № 4737258 за нарушение на чл. 104б, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, впоследствие прекратен на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН с мотивирана резолюция като изготвената по случая докладна записка и материали били изпратени РП - Русе.

В обстоятелствената част на оспореното пред РС - Русе НП, деянието, вменено на М. К., е описано като участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване като при потегляне на разрешаващ зелен сигнал на светофарната уредба, работеща на кръстовището между [улица]и [улица], видимо рязко и с умисъл ускорява скоростта си на движение, чувайки се форсиране и протриване на гуми по асфалта, движейки се успоредно с потеглилия заедно с нея в съседна пътна лента л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], който извършва същите действия по гореописания начин, вследствие на което създава предпоставка за ПТП спрямо всички участници в движението.

Описаното деяние е квалифицирано от АНО като административно нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП – водач на МПС участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, за което на М. К. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Посочената в наказателното постановление като нарушена императивна правна норма на чл. 104б, ал. 1, в предложение второ от ЗДвП въвежда забрана за водачите на МПС да участват в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.

Участието на ответника по касация М. К. в нерегламентирано състезание по път, отворен за обществено ползване (какъвто несъмнено представлява [улица]в [населено място], вкл. в конкретния му пътен участък, пресичащ се с [улица]), се установява по категоричен и безсъмнен начин от събраните по делото, кореспондиращи помежду си, доказателства, а именно: докладна записка от полицейския служител, установил нарушението на л. 13 от въззивното дело, справка относно извършена проверка по докладната записка на л. 11 и л. 12 от въззивното дело, съставения АУАН, впоследствие прекратен на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН на л. 14 от въззивното дело, свидетелските показания на разпитаните полицейски служители на л. л. 33 - 36 от въззивното дело, както и веществено доказателство с видеозапис от дата и място на процесното нарушение.

От съвкупния анализ на писмените и гласните доказателства се установява извършването на нарушението именно от привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Налице са категорични и несъмнени доказателства, от които да се направи обоснован извод, че от страна на М. К. е осъществено вмененото й административно нарушение.

Въз основа на анализ на събраните в хода на съдебното следствие във въззивното производство гласни доказателства, касаещи показанията на актосъставителя И. и свидетеля В., следва да се приеме, че същите са обективни, последователни и неопровергани от останалите събрани писмени доказателства. Показанията на тези свидетели кореспондират помежду си, още повече, че и двамата възпроизвеждат преките си и непосредствени впечатления от случилото се, както и, че изхождат от лица, които не са заинтересовани от изхода на спора и по отношение на които липсват каквито и да било индикации, будещи съмнение в добросъвестността и достоверността на дадените от тях показания, още повече, че същите кореспондират и със приобщените по надлежния ред писмени доказателства. Свидетелите И. и В. установяват, че несъмнено водачите на двата автомобила се състезавали помежду си, което е видно от начина на стартиране на автомобилите, на движението им и на високата им скорост, която са поддържали, движейки се успоредно един на друг. Именно непосредствените впечатления на тези свидетели са довели до спирането и осъществяването на проверка на водачите на двата автомобила.

В противоречие на установеното от доказателствения материал по делото се явяват единствено показанията на св. Н. Х. Х. (л. л. 53 – 58 от въззивното дело), която е била пътник в автомобила, управляван от К. на процесните дата, час и място. Свидетелката е категорична, че двете с К. не са участвали в гонки и състезания и че според нея описаните в НП действия, извършени от К., не били умишлени, а се дължали на това, че вероятно „тя е изтървала съединителя и малко по-рязко е тръгнала“. Твърди още, че според нея вероятна причина била и обстоятелството, че автомобилът съвсем скоро бил на основен ремонт и че К. още „не го познавала добре“. Свидетелката твърди, че не е чула да има свистене или свирене на гуми, но към онзи момент двете слушали и силна музика в колата. Показанията на водената от наказаното лице свидетелка обаче изцяло противоречат на тези на непосредствените свидетели на нарушението – служителите на ОД на МВР, които не са заинтересовани от изхода на делото. Касационната инстанция счита, че така дадените показания на водената от ответника по касация свидетелка са израз изцяло на защитната му теза срещу отправеното му обвинение. Освен това следва да се има предвид, че К. и св. Х. са в близки приятелски отношения, което обуславя заинтересованост на този свидетел от изхода на делото. Предвид изложеното касационната инстанция счита, че показанията на този свидетел не следва да бъдат кредитирани.

В заключение, според касационната инстанция, безспорно се установява, че ответникът по касация на 30.10.2025 г. на посоченото място в [населено място] е извършил виновно административно нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП.

Налице са достатъчно и категорични данни за извършено от обективна и субективна страна деяние, с което М. К. е нарушила разпоредбата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, участвайки в нерегламентирано състезание по пътища, отворени за обществено ползване с лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер].

Налице е съставомерност на деянието по посочената правна норма, която определя едно неправомерно действие, водещо до нарушение на охраняваните отношения по безопасност на движението по пътищата, като е завършен фактическият състав именно на нарушението на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП.

Всичко изложено обосновава извода, че в конкретния случай наказаното лице, съзнавайки действията си, в качеството си на водач на описаното в НП МПС е предприел действия по участие в нерегламентирано състезание по път, отворен за обществено ползване.

Установените по делото факти относно начина на разположение на двата леки автомобила на пътното платно, начина им на стартиране, движението им успоредно един на друг, последователността на действията им по управление на превозните средства, обосновават извода за участие на ответника по касация в нерегламентирано състезание по смисъла на разпоредбата на чл.104б, т. 1 от ЗДвП.

Към констатираното нарушение АНО правилно е приложил относимите законови разпоредби. Правилно е индивидуализирал и наложените наказания.

Като е приел противното и на това основание е отменил процесното НП, районният съд е постановил неправилно решение. То следва да бъде отменено, а при решаване на спора по същество наказателното постановление - да бъде потвърдено.

Предвид горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе