Решение № 531 от 28.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Бургас, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20232120205151 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на В. И. П. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ******************чрез адв. В. В., срещу Наказателно постановление № 23-0769-002480/01.11.2023 г. , издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

С жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно. Посочва се, че жалбоподателката не е управлявала процесното МПС по време на проверката, а то е било в покой. Твърди се, че от съдържанието на НП не става ясно за какво точно се ангажира отговорността на П., което е ограничило правото й на защита.

В открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник – адв. В. В. – БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Счита, че не се доказва извършването на вмененото нарушение, поради което и пледира за отмяна на санкционния акт изцяло.

Административнонаказващият орган не изпраща представител в съдебното заседание, в което приключи разглеждането на делото.

В писмено становище от упълномощен юрисконсулт Ж. се застъпва позиция за правилност и законосъобразност на 1 издадения санкционен акт, поради което и се пледира за неговото цялостно потвърждаване.

Моли се за присъждане на разноски, а под евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 17 гръб – НП е връчено на жалбоподателката на 12.12.2023 г., а жалбата е депозирана директно в съда на 21.12.2023 г).

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 29.07.2023 г., около 06.35 часа полицейските служители св. И. Б. и св. С. С. изпълнявали служебните си задължения в гр. Бургас, когато при обход на района забелязали, че на парко-място на ул. „Славянска“ и ул. „Филип Кутев“, до спрян автомобил „Ауди“ А6“ с рег. № **** стоели 3 лица. Полицейските служители спрели патрулния автомобил на ул.

„Филип Кутев“ срещу № 12. Малко след това автомобилът „Ауди“ потеглил, като бил последван от полицейският автомобил и бил спрян за проверка на ул. „Филип Кутев“ пред № 16. Полицейските служители се легитимирали и поискали документи за проверка на лицата.

Установили, че водач е жалбоподателката П., а пътници са К. А. и К. И.. В хода на проверката служителите се усъмнили, че водачът П. може да е употребила алкохол, поради което и поискали съдействие от колегите си от Сектор „ПП“ – Бургас. На място пристигнал св. Д. В. – мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“, който поканил жалбоподателката да бъде тествана за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с № ARNA 0186, на което тя отказала категорично. При това положение В. издал на П. талон за медицинско изследване № 112938, в който изрично посочил, че лицето може да се яви в МБАЛ-Бургас до 45 минути от връчването на талона, ако желае да даде кръвна проба.

Талонът бил предявен на жалбоподателката, но тя отказала да го подпише, като отказът бил надлежно удостоверен с подпис на свидетел. Въпреки отказа талонът бил връчен на жалбоподателката, ведно със седем броя холограмни стикери (един от стикерите бил залепен за самия талон).

За горните обстоятелства св. В. съставил на водачката АУАН с бл. № 0537545, в който било посочено, че тя отказва да бъде тествана за употреба на алкохол с техническо средство, както и че е издаден талон за медицинско изследване с № 112938 за явяване в МБАЛ-Бургас.

Актосъставителят квалифицирал горното като нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци – полицейските служители, спрели П. за проверка, след което бил предявен на жалбоподателката за запознаване и подпис.

Жалбоподателката отказала да подпише акта, като отказът й отново бил надлежно удостоверен с подпис на един свидетел. В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Въпреки издадения талон, в посочения времеви интервал, П. не се явила в УМБАЛ2 Бургас, за да даде кръвна проба. Няма и твърдения в тази насока.

Въз основа на АУАН на 01.11.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което и на основание същата норма, наложил на П. административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в която посока са и показанията на всички разпитани свидетели. Съдът няма причина да се усъмни в добросъвестността им, поради което цени изложеното от тях. Въпреки опитите на жалбоподателката за ангажиране на доказателства за оборване на заявеното от полицейските служители, включително чрез изискване на записи от камери, разпити на свидетели и др., по делото не е събран доказателствен материал в подкрепа на тезата й, че не е управлявала автомобила. Същевременно и двамата полицейски служители-очевидци са категорични, че именно П. е управлявала по време на спирането й за проверка, като показанията им са последователни и непротиворечиви. При това положение съдът няма причина да не кредитира заявеното от Б. и С. и гради правните си изводи на база казаното от тях.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, който към дата 01.11.2023 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като съдът счита, че 3 същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е „обвинена“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

По същество следва да се посочи следното.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване, се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за срок от две години и „Глоба“ от 2000 лв. За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката и да й бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта й. Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова Д.ие е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол.

Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай от кредитираните показанията на полицейските служители и от приложения по делото талон за изследване се установява, че въпреки че П. е била поканена - тя е отказала да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол, както и въпреки че й е бил издаден талон за медицинско изследване – тя не е дала проба. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението й обективно и субективно покрива признаците на вмененото нарушение, поради което и административнонаказателната й отговорност е ангажирана правилно.

Във връзка с основното възражение на П., че не е управлява автомобила съдът следва да посочи, че според задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., понятието „управление”, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. В случая от разпитите на двамата полицейски служители – очевидци се установява (доколкото не са ангажирани никакви доказателства в обрана посока), че П. е 4 направила маневра на заден ход за излизане от редицата на паркираните автомобили, след което е потеглила напред по ул. „Филип Кутев“, което е напълно достатъчно, за да се приеме, че се касае за „управление“ на автомобила. Вярно е, че разстоянието, което е било изминато е малко, но в случая това е ирелевантно, доколкото законът не прави разлика в тази насока.

С оглед горното съдът счита, че в случая извършеното нарушение е доказано по безспорен начин. Наложеното на жалбоподателката наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер).